Решение № 6873 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2013 г.

Решение № 6873 от 21.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3853/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Евгени Михайлов Игов от гр. София, против Решение № 244/10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7867/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РК - 36 - 1149/17.07.2012 г., издадена от Ректора на Медицински университет София, с която е отчислен без право на защита като редовен докторант към Катедра "Органична химия" към Фармацевтичния факултет при Медицински университет - София. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Ректора на Медицински университет София, чрез процесуалния си представител е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Евгени Михайлов Игов срещу Заповед № РК - 36 - 1149/17.07.2012 г., издадена от Ректора на Медицински университет София, с която е отчислен без право на защита като редовен докторант към Катедра "Органична химия" към Фармацевтичния факултет при Медицински университет - София. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си като докторант по чл. 72, ал. 1 от ПУРПНСЗАДМУС, да представи окончателен вариант на дисертационния труд на научния си ръководител, оформен във вид и обем, съгласно приложение № 2, с оглед откриване и провеждане на процедура за предварително обсъждане (вътрешна защита) по чл. 72, ал. 2 от същия правилник. Това задължение не е изпълнено както в изискуемия срок от месец януари 2011 г. до месец декември 2011 г., така и до изтичането на тригодишния срок на обучението му - 5.03.2012 г. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната форма и при издаването му не са допуснати нарушения на материалноправни разпоредби и административнопроизводствените правила. Решението е правилно. Непредставянето от жалбоподателя на окончателен вариант на дисертационния труд на научния му ръководител, с оглед откриване и провеждане на процедура за предварително обсъждане (вътрешна защита), както в нормативно определения срок, така и до изтичането на тригодишния срок на обучението му като редовен докторант по чл. 8, ал. 2 от ЗРАСРБ - 5.03.2012 г.; доклада на научния ръководител за отчисляване без право на защита, поради неизпълнение на ангажиментите по ИНУФП и решението на ФС и ФФ по Протокол № 3/5.04.2012 г., осъществяват фактическия състав на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от ПУРПНСЗАДМУС и пораждат правомощието на Ректора на Медицински университет София да издаде оспорената заповед. В случая е налице неизпълнение на задълженията по индивидуалния учебен план към момента на изтичане на 3 - годишния законов срок за обучение. Възстановяването на получените стипендии за срока на обучение е последица от издаването на оспорената заповед. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение