Решение № 14722 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2010 г.

Решение № 14722 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10855/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мохамед Мохсен Абра, гражданин на Ирак, подадена срещу решение № 350/30.07.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателя е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От данните по делото се установява, че за Мохамед Мохсен Абра, гражданин на Ирак, това е второ по ред производство пред Върховния административен съд (ВАС). С решение № 13222/06.11.2009 г. по адм. дело № 8327/2009 г. на ВАС, трето отделение е отхвърлена жалбата му срещу решение № 185/29.05.2009 г. на председателя на ДАБ, което решение е обжалвано пред петчленен състав на същия съд. Петчленният състав, I колегия на ВАС с решение № 4206/30.03.2010 г. по адм. дело № 15631/2009 г. е отменил решение № 13222/06.11.2009 г. по адм. дело № 8327/2009 г. на ВАС, трето отделение, съотв. решение № 185/29.05.2009 г. на председателя на ДАБ и върнал преписката на Държавната агенция за бежанците за ново произнасяне. Петчленният състав при I колегия на ВАС е приел, че пред ДАБ и пред тричленния състав на ВАС е "останал неизяснен въпросът от коя точно част на Ирак идва търсещият убежище бежанец, за да се установи доколко са налице изискванията на закона за предоставяне на хуманитарен статут". Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от наказание или изтезание на кандидата. Въз основа на установеното, председателят на ДАБ на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ е издал обжалваното понастоящем решение № 350/30.07.2010 г., с което е постановен отказ за предоставяне на чужденеца статут на бежанец и хуманитарен статут. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. Относно соченият от молителя страх от преследване от Армията на Махди и опасност за живота му поради кръвна вражда в Ирак не се явяват достатъчни, за да се приеме, че сигурността му при завръщането е застрашена. В приложеното към административното производство становище на Министерство на външните работи с вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ става ясно, че в действителност в Ирак насилието много рядко е мотивирано само от етнически или религиозни съображения. Заявената заплаха от кръвна вражда се оценява като проблем от личен характер. Проблемът е с частно лице, за което макар да се твърди, че е чл. на ислямистка групировка, не е нито държавен орган, нито организация, на която държавата не може да противодейства ефективно. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Посочената заплаха за живота на кандидата, която той определя като кръвна вражда, се нарича убийство на честта. От справка № 1320/14.04.2010 г. на дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" на ДАБ, става ясно, че потенциално жертви на убийство на честта са жени и момичета, които са обвинени в неприемливо от морална гледна точка поведение. С оглед информацията, че убийство на честта е наказание, което се налага върху жената - жертва на поруганата чест, а не върху извършителя на поругаването, следва да се приеме чужденецът не е заплашен от такова убийство. Изрично е посочено, че този тип убийства се извършват от чл. на семейството, а не както в настоящия случай е посочено от роднина на приятелката му. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Поради това, обжалваният административен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,