Решение № 13126 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2015 г.

Решение № 13126 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11929/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 1061/17.06.2015 г. по адм. д. № 435/2015 г. на Административен съд - Б. В касационната жалба на Д. Г. Д., подадена чрез адв. Н. А., се обжалва решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и в частта на разноските. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно и се иска да бъде отменено. Излагат се доводи, че за преживяните унижения на достойнството и за лошите условия на живот в затвора, определеният размер на обезщетението е занижен. Претендира се присъждане на адвокатското възнаграждение, така както е вписано в представения договор за правна помощ. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., обжалва решението в частта, с която е осъдена дирекцията да заплати 960 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, както и в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че ищецът не е доказал реално претърпени вреди от посочените от него условия в затвора. Възразява, че прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС, е отложено за 01.01.2019 г. и не може да се претендира обезщетение за изискване, което не е влязло в сила. Позовава се на решението на ЕСПЧ по делото Георгиев срещу България, като сочи, че условията, при които е пребивавало лицето, не са достигнали ниво на суровост, за да попадат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията. Моли да бъде отменено решението в осъдителната му част, като се отхвърли предявения иск и се присъди на ГДИН юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество-неоснователни. Съдът е направил обоснован анализ на всички относими правно релевантни факти и е мотивирал извод за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е уважил иска според критерия за справедливост на чл. 52 ЗЗД. Обосновано е приет като недоказан иска в пълния му размер от 23 000 лв., поради липса на незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органите по повод изпълнение на административна дейност. Липсват доказателства, че спрямо ищеца е проявено по-специално отношение в сравнение със стандартното отношение към лишените от свобода, поради което искът правилно е уважен частично. Решението на съда е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и са процесуално допустими. С обжалваното решение съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., да заплати на Д. Г. Д., понастоящем в Затвора - гр. Б., обезщетение в размер на 960 лв. за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора - Б. от 14.07.2014 г. до 27.02.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. до окончателно изплащане на сумата, и е отхвърлил иска за разликата над 960 лв. до претендираните 23 000 лв., като неоснователен. Съдът е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, поради недостатъчната жилищна площ - 1,64 кв. м., лошото качество на храната и непостоянното отопление през зимния сезон, недостатъчност на осветлението в помещението, липса на условия за двигателна активност, ненадеждност на медицинското обслужване. Тези условия се дължат според съда на незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на затворническата администрация за спазване на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, съгласно който никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Задължението на затворническата администрация произтича пряко от нормата на закона. Налице е нечовешко отношение, поради липсата на достатъчна жилищна площ. В конкретния случай, от установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи извод, че битовите условия, в които пребива ищецът в Затвора - Б., надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, което неизбежно води до причиняване на неимуществени вреди, поради търпени унизителни изживявания, които следва да се обезщетят. На основание чл. 52 от ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди, като е преценил обективните данни, относно условията в мястото за лишаване от свобода и продължителността на периода, за който се търси обезщетението - от 14.07.2014 г. до 27.02.2015 г. в размер на 960 лв., дължимо ведно със законната лихва, считано от 27.02.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. В останалата част, до общия претендиран размер от 23 000 лв., исковата молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съдът е посочил, че нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В този смисъл, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Касационната инстанция споделя изводите на съда, относно основателността на претенцията, но що се отнася до размера на определеното обезщетение, намира решението за необосновано. Съдът е бил сезиран с два иска - иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 23 000 лв., вследствие на лошите битово-хигиенни условия в затвора, а именно недостатъчна жилищна площ, лошо осветление, недостатъчен приток на чист въздух, липса на санитарен възел и течаща вода в спалното помещение, лошите хигиенни условия в столовата и затворническите помещения, приготвяне и предоставяне на ниско калорична храна в разрез със санитарно-хигиенните изисквания, в противоречие с нормите на чл. 2, т. 3, чл. 3, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, ал. 3, чл. 43, ал. 2, 3 и 4 от ЗИНЗС, както и с иск за присъждане на обезщетение в размер на 11 500 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие предоставяне на медицинско обслужване в Затвора - Б. само веднъж седмично, в нарушение на чл. 128 и сл. от ЗИНЗС. С решението си съдът се е произнесъл само по първия иск, като го е уважил частично за сумата от 960 лв. и за разликата до 23 000 лв. го е отхвърлил. По втория иск липсва произнасяне и поради липсата на искане за допълване на решението, касационната инстанция не дължи произнасяне по втория иск. Доказателствата по делото установяват, че ищецът Д. Д. е постъпил в Затвора - Б. на 14.07.2014 г. за изтърпяване на присъда - лишаване от свобода и в периода от 14.07.2014 г. до 14.08.2014 г. е настанен като новопостъпило лице в Приемно отделение, където е бил настанен в спално помещение № 314 с четири други лица, като общата площ на помещението е 13, 49 кв. м., което сочи средна площ на един човек 2, 70 кв. м. От 14.08.2014 г. Динев, е преразпределен в VI група и към настоящия момент пребивава с още 14 лишени от свобода в спално помещение № 215, с обща жилищна площ 24, 60 кв. м. или 1, 64 кв. м. персонална жилищна площ. В спалните помещения не съществуват тоалетни възли и течаща вода. През деня от 08.30 до 20.00 часа, всички помещения на групите са отворени и лишените от свобода имат свободен достъп до течаща вода и санитарен възел, като студената вода се подава непрекъснато, а два дни в седмицата се подава и топла вода. След заключване на помещенията в 20.00 часа се ползват индивидуално бутилки за вода, но липсва достъп до санитарните възли. Хигиената в спалните и общите помещения се поддържа от специално определени лица - хигиенисти и дежурни по хигиената в спалното помещение. Парното отопление през зимния сезон се регулира през денонощието, в зависимост от климатичните условия. Обосновани са изводите на съда, че за периода от 14.08.2014 г. до 27.02.2015 г. лишеният от свобода Д. е бил в килия, в която е разполагал с площ, много под законоустановеният минимум, при което той е бил поставен при неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието му. Подлагането му на унизително отношение следва и от липсата на санитарен възел в килията, поради което през нощта затворникът не е имал възможност да ползва тоалетна. Тези битови условия, дължащи се на бездействието на администрацията на ответника, обуславят основателността на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Но при преценката на данните по делото, съдът не е отчел факта, че в Затвора - Б. през деня е осигурен свободен достъп до санитарен възел на всички задържани лица, поради това че помещенията са отворени. Установеното от съда унизително отношение към ищеца не е било с продължителност през цялото денонощие, респ. през целия му престой за процесния период в Затвора - Б.. О. това, през първия месец на престоя си в този затвор, той е бил настанен в килия с площ от 13. 49 кв. м. с още четири лица, поради което през този месец битовите условия са били по-добри, отколкото през следващите шест месеца. Поради това касационната инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН, е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 960 лв. на 700 лв., ведно със законната лихва върху сумата до окончателното и заплащане, а за разликата до 960 лв., искът следва да бъде отхвърлен. По изложените съображения, касационната жалба на Динев в отхвърлителната част на решението е неоснователна. Неоснователно е и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. Правилни са изложените от административния съд доводи за липсата на документ, установяващ реалното заплащане на сумите. Претенцията на ГДИН за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Поради това на дирекцията следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,