Решение № 6253 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12208/2010 г.

Решение № 6253 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12208/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК Oбразувано е по касационна жалба на Началника на Митница Бургас, подадена чрез мл. юрк. Десислава Толева - Илиева, срещу решение № 889/19.07.2010 г. по адм. дело № 1243/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, Х състав, с което е отменено решение № 2604-0030-Б/08/01.07.2009 г. на Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0562/31.07.2009 г. на Директора на РМД - Бургас. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения подробно изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Бургас и отхвърлена жалбата на "Бургаски захарен завод" ЕАД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба на "Бургаски захарен завод" ЕАД, чрез адв. Коцев, срещу определение № 1862/06.08.2010 г. на АС - Бургас, постановено по същото дело, с което е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че незаконосъобразно съдът е приел, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Същото е платено от дружеството и във връзка с това е приложен РКО. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и присъждане претендираните разноски. Ответникът по касационната жалба - "Бургаски захарен завод" ЕАД, гр. Камено, обл. Бургас е изложил становище чрез адв. Коцев за неоснователност на касационната жалба. Моли решението на Бургаския административен съд като правилно да бъде оставено в сила. Представя подробни съображения в отговор на касационната жалба и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Заинтересуваната страна - Директорът на ТД на НАП, гр. София, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, административният съд е установил следното: С ЕАД № 08BG001001H00011047/17052008 г. с изпращач "Каргил Интернешънъл" СА, Женева, Швейцария и получател "БЗЗ" ЕАД е оформено допускане за свободно обърщение със специфично предназначение на стока сурова тръстикова захар с тарифен номер по КН17011110 от Бразилия. Стоката в общо количество 9 702 620 кг. Е поставена под режим във връзка с Разрешение на митнически икономически режим - специфично предназначение № BG001999/08/000003. Първоначално цялото количество стока е съхранявано в склад /магазия 69/ на Пристанище Бургас, като в последствие част от количеството е транспортирано до "Бургаски захарен завод" ЕАД и е установена разлика между първоначално обявеното количество и това транспортирано до вносителя. С писмо от 31.07.2008 г. жалбоподателят е информирал административния орган за установените липси в размер на 47 500 кг. С оспореното решение на Началника на Митница Бургас е определено вносно митническо задължение, както следва: мито - 29 425,30 лв. доп. Мито - 11 343,14 лв. и ДДС - 8151,37 лв. От правна страна съдът е приел, че спорът се свежда до това дали установената разлика от 47 500 кг. захар в по - малко, се дължи на естествени загуби, получени при съхранение в склад преди преработка на стоката и дали за тази разлика възниква митническо задължение при хипотезата на отклонение от условията на митническия режим, под който е поставена стоката. На този отговор съдът е дал положителен отговор, приемайки, че установената разлика е в резултат от естеството на стоката. Съдът е кредитирал заключението на вещо лице по делото, което позовавайки се на Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, е приело, че установената разлика в по - малко е в резултат на естествени фири и е в допустимите граници според Наредбата. Съдът е аргументирал изводите си с разпоредбата на чл. 862, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 г. и чл. 206 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 вносно митническо задължение не възниква, когато заинтересованото лице докаже, че неизпълнението на задълженията, произтичащи от митнически режим, под който е поставена стоката са в резултата на естеството на стоката. Такова доказателство, според съда, представлява представения Сертификат за стоков контрол на "ОККСА Л Б" ЕООД, Бургас, от който е видно, че процесната стоката е била претоварена в присъствието на инспектори и е установена разлика в по - малко в размер на 47 500 кг. Съдът е приел, че е не е налице пречка използването на лиценза за внос AGRIM да противоречи на прилагането на Наредба № 13а - 10403. Съобразно изложеното, АС - Бургас е отменил като незаконосъобразно решение № 2604-0030-Б/08/01.07.2009 г. на Началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № РД-4402-0562/31.07.2009 г. на Директора на РМД - Бургас. Решение е правилно. Административният съд е установил фактическата обстановка по делото, която не се оспорва от страните. Доказано е, че при експедирането на складираната в магазия № 69 на "Пристанище Бургас" ЕАД сурова тръстикова захар, е установена разлика в по - малко в размер на 47 500 кг. между постъпилото и експедирано количество захар. Както правилно е приел административният съд, спорът по делото се свежда до това дали установената разлика в по - малко, се дължи на естествени загуби, получени при съхранение в склад преди преработка на стоката, и дали за тази разлика възниква митническо задължение при хипотезата на отклонение от условията на митническия режим, под който е поставена стоката. Настоящият съдебен състав на ВАС, I А отделение, намира за правилни изводите на административния съд, че установената разлика се дължи единствено на естеството на стоката, а не на небрежност или измама от страна на жалбоподателя. Действително, както твърди касаторът, в процесния Сертификат за стоков контрол не е посочена причината, на която се държи разликата в по - малко в количеството между постъпилата и експедирана от склада на "Пристанище Бургас" захар. По делото обаче е изслушано заключение на вещо лице, съгласно което експертизата не констатира данни, които да доказват, че установените липси са в следствие на небрежност или подправяне на режима за съхранение на стоката, което би довело до възникване на митнически задължения. В обобщение, заключението на вещото лице приема, че се касае за естествени фири, които в конкретния случай не превишават установените пределни норми, съгласно Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им (Наредбата). При това положение административният съд правилно е приел, че за констатираната разлика в по - малко в експедираното количество захар не възниква вносно митническо задължение, на основание разпоредбите на чл. 823, ал. 1, т. 1 ППЗМ и чл. 206 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, съгласно които вносно митническо задължение не възниква, когато заинтересованото лице докаже, че неизпълнението на задълженията произтичащи от митническия режим, под който е поставена стоката са в резултат на естеството на стоката. Настоящият състав на ВАС, I А отделение, намира за неоснователно твърдението в касационната жалба, че изслушаната съдебна експертиза е неотносима към спора, тъй като Наредба № 13а - 10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково - материалните ценности при съхраняването и транспортирането им, на която се позовава вещото лице, е неприложима в конкретния случай. Това е така, тъй като в настоящата хипотеза е неприложимо изключението, визирано в чл. 12, трети абзац от Наредбата, съгласно който настоящата наредба не се прилага при определяне естествените фири на стоково-материалните ценности при производство. В конкретния случай се касае за естествени фири, произтичащи именно от съхраняването и транспортирането на стоково материалните ценности, а не такива възникнали в процеса на преработка на стоките. Касационната инстанция преценява като неоснователно твърдението в касационната жалба, че по смисъла на чл. 206 МК, за да не възникне вносно митническо задължение за стоката, първо следва да е приложен съответния митнически режим, тоест безвъзвратната загуба на стоката следва да е настъпила при употреба на същата, в случая - в процеса на рафиниране, когато реално е постъпила за преработка според специфичното й предназначение, с оглед митническия режим, под който е поставена - допускане за свободно обръщение на стоки със специфично предназначение. Тези доводи на касатора са лишени от логика, тъй като обективно, поради липсата й, е невъзможно стоката да бъде експедирана за преработка в "Бургаски захарен завод", където да бъде рафинирана, съгласно нейното специфично предназначение. В тази връзка следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 214, ал. 3 ППЗМ и чл. 300 § 2 от Регламент № 2454/93, съгласно които отпадъците и остатъците, получени в резултат на обработката и преработката на стоки, и загуби от естествени фири се считат за стоки, използвани по определеното специфично предназначение. С оглед на изложеното, административният съд правилно е отменил обжалвания индивидуален административен като издаден в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното определение № 1862/06.08.2010 г. на АС - Благоевград, постановено по същото дело, е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски. Съдът е приел, че липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. Според съда приложеният касов ордер от 05.08.2009 г. касае извършено плащане на сумата от 1527,40 лв., но от него не се установява безспорно, че част от тази сума представлява договореното адвокатско възнаграждение по представения по делото договор за правна защита и съдействие. Правилно съдът е приел, че не са налице доказателства за платено адвокатско възнаграждение в претендирания размер, т. е. реално направените разноски. Договорът за правна защита не съдържа данни за реално плащане, а представеният РКО към 05.08.09 г. не доказва, че в посочената в него сума е включен и адвокатски хонорар. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника се присъждат разноски за касационната инстанция в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 11.03.2011 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК