Решение № 13012 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2014 г.

Решение № 13012 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2707/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение Решение № 178 от 13.12.2013 г., постановено по адм. дело № 248 по описа за 2013 г. на Административен съд Ямбол, с което съдът е осъдил Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) да заплати на Иван Руменов Добрев сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяно неудобство, физическо и психическо страдание и дискомфорт по време на престоя му в ареста на гр. Ямбол в периода от 02.05.2011 г. до 17.06.2011 г. За горницата над 200 лева до претендирания размер от 7 360 лева искът е отхвърлен. Предвид изхода на делото и претендираните от ГДИН разноски съдът е осъдил Иван Добрев да заплати на ГДИН 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Първата касационна жалба е подадена от Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" (ГДИН) при Министерство на правосъдието, с която се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания по см. на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на атакуваното решение в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Иван Добрев сумата 200 лева обезщетение, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Иван Руменов Добрев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Окръжен затвор гр. Бургас, с която се обжалва решението като неправилно в две части: 1) в частта, с която е отхвърлен иска като неоснователен и недоказан за горницата над 200 лв. до претендирания размер от 7360,00 лева. Иван Добрев твърди, че присъдената сума е ниска и 2) в частта, с която Добрев е осъден да заплати на ГДИН. Ответната страна по касационна жалба на Иван Добрев - Главна дирекция "Изпълнения на наказанията" при Министерство на правосъдието, в писмен отговор изразява становища за неоснователност и необоснованост на касационната жалба на Иван Добрев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на ГДИН. По отношение на втората касационна жалба излага доводи за частична основателност. Счита, че решението в частта за разноските, с която Добрев е осъден да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. е неправилно. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Производството е образувано по предявени от Иван Руменов Добрев, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Бургас, три иска срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието "в общ размер приблизително на 7 360.00 лева за периода от 02.05.2011 г. до 17.06.2011 г. ", съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и неудобства по време на престоя му в ареста на гр. Ямбол както следва: 1) неспазване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във връзка с чл. 43, ал. 3 от същия закон - лишаване от достатъчна жилищна площ, за което се претендира обезщетение в размер по 30.00 лева на ден; 2) неспазване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 4 от същия закон - лишаване от достъп до санитарен възел, за което се претендира обезщетение в размер по 50.00 лева на ден; 3) неспазването на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 4 от същия закон - липсата на пряка дневна светлина и неспазване на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 86, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 240 от същия закон - лишаване от престой на открито, за което се претендира обезщетение в размер по 80.00 лева на ден. По така предявената искова молба е образувано адм. дело № 295/2012 г. по описа на Административен съд Ямбол, по което след събиране на надлежни доказателства и изслушване на свидетели, е постановено Решение № 31 от 15.03.2013 г., с което съдът е отхвърлил изцяло ищцовата претенция на Иван Добрев като неоснователна и недоказана. Касационната инстанция, с Решение № 13140 от 10.10.2013 постановено по адм. дело № 5881/2013 г. по описа на ВАС, трето отделение, е отменила съдебния акт и е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд със задължителни указания - след анализ на доказателствата по делото съдът да изложи съображения относно доказаността на всички посочени в мотивите обстоятелства, които са от значение за спора, след което да прецени и евентуално кумулативния им ефект върху ищеца и продължителността на задържането му при тези условия и едва след това да формира извод доколко стресът, лишенията и неудобствата, които ищецът е преживял по време на задържането си във въпросното помещение, надхвърлят или не неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането. След връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Ямбол е образувано адм. дело № 248/2013 г., по което съдът се е произнесъл с Решение № 178 от 13.12.2013 г. - предмет на обжалване в настоящото производство. При извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция констатира недопустимост на съдебния акт поради следното: Предявените три обективно съединени иска са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от същия закон дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Предвид чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на АПК, където обаче липсват процесуални норми относно исковото производство, поради което и във връзка с чл. 144 от АПК са приложими правилата на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Предмет на делото в исково производство е субективното материално гражданско право, по което страните спорят и което се индивидуализира чрез основанието и петитума на иска. Съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обема на дължима правна защита се определя от страните, като съдът е обвързан изцяло от този предмет. При осъдителен иск петитумът включва конкретната престация и нейния размер. Следователно, за да съществува и да е надлежно упражнено правото на иск следва да са налице законоустановените положителни процесуални предпоставки и да липсват отрицателните. Една от положителните процесуални предпоставки е съобразяване на исковата молба с изисквания, определени в разпоредбите на чл. 27 и чл. 28 от ГПК. Съгл. чл. 27, ал. 1 от ГПК в исковата молба следва да се посочи: съда; името и адреса на ищеца и ответника; цената на иска, когато е оценяем; изложение на обстоятелствата, на които се основава; в какво се състои искането и подпис на ищеца както и приложенията към нея. Разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК определя, че исковата молба трябва да съдържа именно цена на иска, когато е оценяем, какъвто е настоящият случай, а съгласно чл. 68 от ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, от което следва, че цената на иска не е просто технически въпрос, а въпрос по същество, чрез който се очертава предмета на делото и е един от основните реквизити на исковата молба определящи редовността й. При всички положения съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба и ако тя не отговаря на законоустановените изисквания - да задължи ищеца да отстрани нередовностите, като му предостави седемдневен срок за това. Когато ищецът не изпълни указаният в срока, исковата молба заедно с приложенията се връща. В настоящия случай исковата молба, с която е бил сезиран първостепенния съд е била нередовна изначално, още към момента на подаването й и нейните недостатъци не са отстранени в хода на съдебното производство. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът претендира обезщетени ев размер "приблизително" на 7 360 лв., а за всеки иск поотделно - съответно по 30; 50 и 80 лева. Това означава, че в случая липсва цена както на всеки един от трите обективно съединени претенции, така и липсва общ размер на търсеното обезщетение, т. е. предметът на делото не е уточнен. След като съдът е длъжен да се произнесе изчерпателно по въведения от ищеца предмет на делото, а такъв липсва, то постановения съдебен акт е недопустим и следва да бъде обезсилен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение