Решение № 5840 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2015 г.

Решение № 5840 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9480/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. срещу Решение № 1626/15.07.2015 г., постановено по адм. дело № 566/2015 г. по описа на Административен съд - В., с което е отменен Ревизионен акт № Р - 08 - 1400997-091-01/07.11.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 867/27.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопризводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва извода на съда, че не са доказани предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу издадения РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - И. П. И., чрез пълномощник в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и направените разноски пред касационната инстанция за заплащане на възнаграждение на адвокат. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. е бил Ревизионен акт (РА) № № Р - 08 - 1400997-091-01/07.11.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. В., потвърден с Решение № 867/27.01.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който на И. П. И. са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 10 509,79 лв. и лихви в размер на общо 3793,48 лв., за 2011 г. в размер на 1842,51 лв. и лихви в размер на общо 474,14 лв. и ДДС за д. п. м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 12.2010 г. и м. 12.2011 г. в общ размер на 43 319,41 лв. и лихви в общ размер на 21 349,59 лв. Ревизионното производство е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като ревизиращите са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Този извод е обоснован с факта, че при извършена съпоставка на декларираните добиви и доходи от ревизираното лице (РЛ) по години и култури в ГДД и средните за О. Г. Т., по данни съгласно събрана информация от извършени насрещни проверки на земеделски производители, обработващи земеделски земи в същите землища и категории се установило, че РЛ декларирало по-ниски добиви и доходи. Също така, декларираните от РЛ в ГДД стопанисвани дка земеделска земя по години се разминавали от заявените по подадени анкетни карти и формуляри по заявленията му за подпомагане като земеделски производител. При тези факти е направен извод, че ревизираното лице е получило допълнителна продукция, от която не е отчетен приход от реализацията и, поради което били налице данни за укрити приходи. Освен това, ревизиращите са извършили анализ на имущественото състояние на РЛ, констатирали са недостиг на парични средства при съпругата му, но след компенсиране със съгласието на РЛ е констатирано, че при него не се установява недостиг на парични средства. Въпреки това е прието и наличие и на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. За да отмени изцяло издадения РА, АС - В. е приел, че изводите на ревизиращите органи за наличие на укрити доходи ( чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК), и че декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период са необосновани и не се подкрепят от събраните в хода на ревизията доказателства, като се явяват оборени от доказателствата, събрани в съдебното производство. Въз основа на заключение по ССчЕ, съдът приел за установено, че счетоводството на РЛ в ревизираните периоди е водено редовно, в съответствие с изискванията на ЗСч и дава възможност за последващ контрол на счетоводните операции, а анализа на данните за добиви от съседни на РЛ площи сочел, че РЛ имало добиви от единица площ значително по-високи от добивите на същите култури в съседни имоти. Кредитирал е показанията на разпитания по делото свидетел Русев, който обработвал земи в близост до землищата, в които били земите на РЛ и свидетелствал, че добивите от земите от общинския и държавния фонд са по-ниски, тъй като ги раздават късно и не са обработвани по същия начини и със същата грижа, както собствените земи, както и че производството зависи много от климатичните условия и от техниката, с която се обработва земята, а техниката, с която РЛ обработвало земята била стара и това се отразявало на добивите. Административния съд е приел, че от събраните данни за реализирани количества продукция на други земеделски производители, не може да бъде обоснован извод, че ревизираното лице е произвело същите или усреднени стойности на произведените от другите земеделски производители стоки, след като органът по приходите не е изследвал с каква техника, на какви земи, при какви норми на наторяване и защита и поливане са отгледани реколтите от другите земеделски производители и при сравняването на тези условия с условията при които ревизираният земеделски производител е отглеждал продукцията си да изведе извод за сходни условия и да установи различно количество произведена продукция. Също така, съдът е приел, че от баланса на касовата наличност на ревизираното лице във всеки от ревизираните периоди се установява, че разходите извършвани от РЛ са под размера на декларираните приходи, като и след компенсацията на разходите на съпругата му отново не се установява отрицателно салдо за ревизираното лице, т. е. налице са приходи, които са в размер над извършените от ревизираното лице разходи за ревизирания период. По тези съображения, АС - В. е отменил изцяло издадения РА и осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати на И. П. И. разноски за първоинстанционното производство в размер на 4465 лева. Решението е правилно. Спорен в настоящото производство е въпроса налице ли са основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължим данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизията по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органите по приходите в условията на пълно доказване. Не е допустимо прилагането на разпоредбата при предполагаемо наличие на основание по чл. 122 от ДОПК, а при липса на някое от основанията и провеждане на ревизията по особения ред, цялото производство е опорочено, чиято последица е незаконосъобразност на издадения РА. Правилно АС - В. е приел, че не са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по посочения процесуален ред, тъй като не се установяват данни за укрити приходи или направени разходи над получените приходи. Неоснователен е доводът на касатора, че данните за укрити приходи се установяват при съпоставка на декларираните добиви от ревизираното лице по години и култури в ГДД и средните добиви, декларирани от други земеделски производители в същите землища, както и от заявени за подпомагане земеделски земи в повече от декларираните. Правилно АС - В. е приел, че от събраните данни за реализирани количества продукция на други земеделски производители, не може да бъде обоснован еднозначен извод, че ревизираното лице е произвело същите или усреднени стойности на произведените от другите земеделски производители стоки. Това е така, защото е възможно да не е произвело в повече от декларираното количество продукция по най-различни причини, свързани с производството на земеделска продукция. Извод за обработвани в повече дка земеделски земи от декларираните също не може да се обоснове само въз основа на факта на заявените от РЛ площи за подпомагане, като земеделски производител, тъй като също е възможно РЛ да е заявило за подпомагане в повече площи от действително обработваните. При наличие на изискване на закона основанието за прилагане на особения ред да бъде доказано от органа по приходите при условията на пълно доказване, установяването само на вероятност да са обработвани в повече от декларираните декари земеделска земя и да са декларирани по-малко добиви от произведените от други земеделски производители в същото землище, не е достатъчно, за да се приеме доказано наличие на укрити приходи, като основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Не е спорен и извода на съда, че РЛ е имало за ревизираните периоди приходи, които са в размер над извършените от него разходи, поради което и основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не е доказано. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - В. срещу решението на АС - В. е неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, а същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора директора на Дирекция "ОДОП" - В. за присъждане на разноски по делото е неоснователна. От друга страна, основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, но на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същите следва да се редуцират до 3/4 от действително направените такива за адвокатско възнаграждение от 2900 лева, тъй като единствено е изготвен отговор по касационната жалба, без да е осъществено процесуално представителство. Предвид изложеното, Дирекция "ОДОП" - В. следва да заплати на И. П. И. разноски за касационната инстанция в размер на 2 175 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,