Решение № 191 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3623/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 21, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Бюро по труда гр. Велинград, чрез процесуален представител юрк. И. Димитрова с която се обжалва Решение 84/21.02.2023 г., постановено по адм. дело 837/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат подробно развити доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. Христова, която поддържа касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и развива съображения за недопустимост и неправилност на решението, подлежащо на касационен контрол. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не се представлява. Постъпил е отговор на касационната жалба и молба становище от процесуалния му представител адв. Б. Телбизова, в които са излагат подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По същество на спора- счита оспорения съдебен акт за правилен и съответен на материалния закон, съответно поддържа неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С първоинстанционния съдебен акт е отменено Решение от 06.08.2020 г., с което на основание чл. 20, ал.3, т.2 ЗНЗ, директора на Дирекция Бюро по труда - Велинград е прекратена регистрацията на Е. Дъбев с посочен мотив подал заявление по свое желание. За да постанови оспорения акт съдът е приел, че прекратяването на регистрацията на Е. Дъбев в дирекция Бюро по труда - Велинград е незаконосъобразно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/, която предвижда прекратяване на регистрацията при подаване на заявление по свое желание. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с прекратената регистрация в дирекция Бюро по труда Велинград. Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя, Административния съд е приел, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с административно производствените правила и материалноправни разпоредби, водещи до отмяна на това основание. При преценка на материалната законосъобразност Административен съд Пазарджик е мотивирал, че на 06.08.2020 г., Е. Дъбев не се е явил в Дирекция Бюро по труда - Велинград, като не е попълвал и подавал заявление за промяна в обстоятелствата, поради което не е изпълнена хипотезата на нормата за прекратяване на регистрацията. Съгласно представено по делото заявление - декларация от 06.08.2020 г., Е. Дъбев е уведомил за промяна на декларираните обстоятелства, изразяващи се в по мое желание да се прекрати регистрацията. Съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че подписа и ръкописния текст в заявлението декларация не са изпълнени от Е. Дъбев, нито от баща му М. Дъбев. В тази насока съдът е кредитирал заключението на извършената съдебно почеркова експертиза, а свидетелските показания на Баракова счел за неясни и непоследователни. Приел е също за основателно възражението, че Е. Дъбев не е бил на територията на страната, предвид на регистрирано влизане в Република България на 28.09.2020 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е безспорно, че Е. Дъбев е регистриран като безработен в Дирекция Бюро по труда Велинград въз основа на заявление от 07.02.2020 г. С Решение от 06.08.2020 г. на основание чл. 20, ал.3, т.2 ЗНЗ, директора на Дирекция Бюро по труда - Велинград е прекратена регистрацията на Е. Дъбев с посочен мотив подал заявление по свое желание. С жалба вх. 6963/31.08.2022 г. /л.5/ Дъбев е поискал отмяна на Решението от 06.08.2020 г. издадено от директора на Дирекция Бюро по труда Велинград. Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. Противно на оплакванията в касационната жалба, решението е допустимо, като постановено по жалба, подадена в срок срещу процесния административен акт и от лице с правен интерес за оспорването й. Правилно, съдът е приел, че оспореното решение на Директора на дирекция Бюро по труда Велинград е връчено на 17.08.2022 г. на лично на жалбоподателя срещу административния акт, поради което и жалбата срещу него от 31.08.2022 г. не е просрочена и не обуславя нейната недопустимост. Жалбоподателят е и адресат на оспорения административен акт, засяга негови права, мотивиращо и правен интерес от оспорването, ето защо е неоснователно оплакването в касационната жалба за недопустимост на жалбата и на това основание. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице материалноправната предпоставка за издаване на административен акт на посоченото в него основание. Правилна е преценката на Административен съд - Пазарджик, че Е. Дъбев не е депозирал заявление - декларация за промяна в декларираните обстоятелства от 06.08.2020 г., с която да е заявил желание да му бъде прекратена регистрацията. В конкретния случай оспореното пред съда решение от 06.08.2020 г. за прекратяване на регистрацията на Е.Дъбев е издадена на основание чл. 20, ал. 3, т. 2 ЗНЗ, т.е. поради това, че регистрираното лице е заявило желанието си за това пред Агенцията по заетостта. Предвид установеното от съдебно почерковата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, Е. Дъбев не се е явил в Дирекция Бюро по труда- Велинград, като не е попълвал и подавал заявление за промяна в обстоятелствата. В резултат на посоченото, решението от 06.08.2020 г. не изпълнява фактическото основание за издаването му, съответно на това, не са налице материалноправните предпоставки за издаването на административен акт на посоченото основание. Нещо повече установено е влизане на територия на Република България на 28.09.2020 г., дата съвпадаща с поставения изходен печат от Украйна, което е показателно за отсъствието на Е. Дъбев от страната към момента на подаване на заявление - декларация от 06.08.2020 г., с което е извършено уведомление за промяна на декларираните обстоятелства относно регистрацията в Бюро по труда. Неоснователно е оплакването касателно нарушение на съдопроизводствените правила в съдебното производство във връзка с назначеното вещо лице, което да извърши съдебно почерковата експертиза. Заключението му е прието от страните в проведеното открито съдебно заседание по делото, не са оспорени констатациите му и не е възразено срещу приемането й. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки Решение от 06.08.2020 г., издадено от директора на Дирекция Бюро по труда Велинград, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, което следва да бъде присъдено в размер на 400 лева. Неоснователно е оплакването за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,