Решение № 10111 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2011 г.

Решение № 10111 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3017/2011 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Териториална организация на научно-технически съюзи с Дом на науката и техниката - Пловдив", представлявано от изпълнителният директор Розен Попов, и по касационна жалба от "Федерация на научно-техническите съюзи в България" - София, представлявана от председателя на УС Васил Сгурев срещу решение № 1439/02.11.2010 г. по адм. дело № 2135/2009 г. на Административния съд - Пловдив - III отделение, 7-ми състав. От двамата касатори са подадени и две частни жалби срещу определение № 2839/2010 г., с което е изменено обжалваното решение в частта му досежно присъдените разноски в полза на Областна администрация - Пловдив. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав и след преценка допустимостта и основателността на жалбите намира, че са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и чл. 230 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявения субективно съединен от двамата касатори иск с правно основание чл. 1, ЗОДОВ срещу Областна администрация - Пловдив за заплащане на всеки един от тях по 856 200 лв., представляващо обезщетение за нанесени им имуществени вреди, вследствие на издадена заповед, от областния управител - Пловдив за изземване на недвижим имот, впоследствие отменена по съдебен ред. Имота е представлявал три съединени постройки, обозначени като палата № 20, находяща се в терен на "Международен панаир" - Пловдив, който е бил съборен от трето лице "Международен панаир" АД - Пловдив по решение на Съвета на директорите. Съдът приел, че ищеца "Федерация на научно-техническите съюзи в България" не доказал правото си на собственост върху палата № 20, а ищеца Сдружение с нестопанска цел "Регионални научно-технически съюзи" не може да се легитимира като собственик с представения от него нот. акт № 130, т. 1 от 2003 г., тъй като същият е констативен нотариален акт и не представлява сам по себе си придобивно основание, а само установява съществуването му. С него е признат за собственик на отстъпеното право на строеж за цялата палата № 20 което по същество отрича правата на собственост на другия ищец. Освен че ищците не доказали правото си на собственост, съдът приел че претенцията им е неоснователна и поради липса на пряка каузална връзка между отменения като незаконосъобразен акт - заповедта на областния управител и настъпилите твърдяни от ищците вреди в тяхната правна сфера. Отменената заповед на областния управител № ЗД-00-842/31.08.2007 г. е била издадена на осн. чл. 80 ЗДС за изземване на имота, но същият е бил разрушен от трето лице "Международен панаир - Пловдив" АД, по решение на Съвета на директорите на Акционерното дружество, взето по протокол от заседание на 10.09.2007 г. и за събарянето не е била уведомена областната управа - Пловдив. Поради това съдът приел, че отменената заповед на областния управител не е в пряка, непосредствена връзка с причинените имуществени вреди, претендирани от ищците. И в двете касационни жалби като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационните жалби са неоснователни. Обжалваното решение е обосновано правилно в съответствие с материалния закон. Основателността на иска по чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и сл. АПК предполага установяването на кумулативно наличие на незаконосъобразен адм. акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на адм. дейност, отменени по съответния ред, вреда от такъв адм. акт и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от тези елементи води до неоснователност на иска. Правилно съдът е приел, че ищецът "Федерация на научно-техническите съюзи в България" не е доказал правото си на собственост върху палата № 20. Неправилно обаче е обсъдена правната стойност на нот. акт № 130 от 2003 г., който макар и като издаден като констативен акт за собственост върху недвижим имот има материална доказателствена сила като официален свидетелстващ документ. До отмяната му и то само в рамките на исково производство от съда, същият е титул за собственост и установява осъществяване на фактическата власт на правно основание - право на собственост. Извън съдебно производство по отмяната му не може да бъде обсъждан, досежно материалната му доказателствена сила. Правилно съдът е изложил мотиви, че отменената заповед на областния управител не е в пряка и непосредствена връзка с причинените имуществени вреди, претендирани от ищците. Заповедта е била издадена за изземване на палата № 20, по реда на чл. 80 ЗДС. Обстоятелството, че е била отменена по съдебен ред с влязло в сила решение № 8482/09.07.2008 г. по адм. дело № 12433/2007 г. на III отделение на Върховният административен съд, влече единствено последствията на самото изземване на имота. Докато по делото са налице категорични доказателства, че събарянето на сградата е извършена от трето лице, по решение на Съвета на директорите на Акционерното дружество "Международен панаир - Пловдив" АД взето по протокол от заседание на 10.09.2007 г. По частните жалби на касаторите срещу определение № 2839/22.12.2010 г. по адм. дело № 2135/2009 г. С обжалваното определение съдът на осн. чл. 248, ал. 1 ГКП, по искане на Областната администрация - Пловдив е изменил решението в частта му досежно присъдения размер на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение, което ищците е следвало да заплатят. Приел, че съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, когато иска бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото в пълния им размер. Предвид материалния интерес по иска общо 1 712 400 лв. или за всеки ищец по 856 200 лв. съдът ги осъдил всеки един от тях да заплати по 17 574 лв. разноски по делото на Областна администрация - Пловдив. В частните жалби се възразява срещу така определения размер на разноските като незаконосъобразен. Частните жалби са основателни. Неправилно съдът е мотивирал изчисляването на юрисконсултското възнаграждение, като разноски по делото, прилагайки чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Предявеният иск по чл. 1 ЗОДОВ се разглежда по реда на чл. 203 и сл. АПК. Нормата на чл. 143, ал. 3 АПК гласи, че когато съдът отхвърли оспорването... страната за която адм. акт е благоприятен има право на разноски. Препращата норма на чл. 144 АПК е, че за неуредени въпроси се пирлага ГКП. В случая е предявен обективно съединен иск по чл. 1 ЗОДОВ за нанесени на двамата ищци имуществени вреди. Иска е отхвърлен. От това следва, че те трябва да заплатят направените по делото разноски на ответната страна Областна управа - Пловдив, но само реално направените такива, а те се свеждат до тяхното процесуално представителство по делото или съгласно чл. 78, ал. 8 ГКП да им се присъди адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражодения, съобразно предявявания интерес от 1 712 400 лв., а именно при интерес над 10 000 лв. - 650 лв. плюс 2% за горницата над 10 000 лв. или общо в размер на 17 574 лв. платими от двамата ищци на Областната управа - Пловдив. Обжалваното определение следва да се измени в горния смисъл, досежно дължимите разноски по делото. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,