Решение № 1467 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5256/2007 г.
ВКСIV гражданско отделение30.01.2009 г.докладчик Дияна Ценева
Диспозитив
ОТМЕНЯВА решение № 888/02.12.2002 г. по гр.д. № 989/03 г. на Благоевградския районен съд в частта, с която О. Б. е осъдена да заплати на основание чл. 1 ЗОДОВ на Н. Я. Г. сумата 4 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 27.10.1997 г. до 31.01.1999 г. г. от издадена незаконосъобразна заповед на К. на О. Б., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Я. Г. против О. Б. за сумата 4 200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 27.10.1997 г. до 31.01.1999 г. г. от издадена незаконосъобразна заповед на К. на О. Б. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.
Мотиви
Решение № 1467 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5256/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ГПК. С решение № 513/03.08.2007 г. по в.гр.д. № 20/07 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение № 888/02.12.2002 г. по гр.д. № 989/03 г. на Благоевградския районен съд и вместо него е постановено друго, с което О. Б. е осъдена да заплати на основание чл. 1 ЗОДОВ на Н. Я. Г. сумата 6 000 лв. по предявения частичен иск за обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 7 100 лв., изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 27.10.1997 г. до 18.06.2001 г. от издадена незаконосъобразна заповед на К. на О. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.08.2003 г. Против въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена к. жалба от О. Б. Доводите са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Ответницата по касация изразява становище, че жалбата е неоснователна. Представителят на контролиращата страна Прокуратура на РБ дава становище, че решението е незаконосъобразно в частта, с която е при съдено обезщетение за периода от 27.10.1997 г. до 31.01.1999 г. поради недоказаност на претенцията. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., като прецени доказателствата по делото във връзка с изложените в жалбата оплаквания, намира: От фактическа страна по делото е установено, че ищцата Н. Я. Г. е собственик на гараж в сградата на ЖСК "А" в гр. Б., ул."П" № 9, както и че 22.09.1997 г. на същата е било издадено строително разрешение за преустройство на гаража в магазин чрез отваряне на фасада на партера на югоизточната фасада на кооперацията. Непосредствено след издаване на строителното разрешение е бил направен отвор във фасадната стена. Със заповед № 853/27.10.1997 г. на кмета на община Б. строителното разрешение е било отменено и строителството спряно. С решение по адм. д. № 397/2000 г. на Благоевградския окръжен съд тази заповед е била отменена като незаконосъобразна. Решението е влязло в сила на 10.08.2001 г., след изчерпване на процесуалния ред за обжалването му. Преди това - на 1.02.1999 г. ищцата отдала помещението под наем на свидетелката Г срещу месечен наем от 200 ДМ, който е със 100 лв.по- нисък от средния пазарен наем за магазина за исковия период, установен с помощта на съдебно- счетоводна експертиза по делото. При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че в резултат на незаконната заповед за отмяна на строителното разрешение за преустройство на собствения на ищцата гараж в магазин същата е пропуснала да реализира ползи от отдаването му под наем за времето от 27.10.1997 г. до 31.01.1999 г. в размер на 4 200 лв., а за периода 1.02.1999 г. до 18.06.2001 г. - в размер на 2 900 лв. поради отдаването му под наем на цена, по- ниска от средния пазарен наем. Основателен е касационният довод, че ищцата не е доказала невъзможността да реализира приходи от отдаването под наем на собствения си имот за времето от 27.10.1997 г. до 31.01.1999 г. да е в причинна връзка с незаконната заповед на К. на О. Пропусната полза представлява осуетяване навъзможността да се увеличи наличното имущество на увредения в резултат на вредоносното деяние. Установяването на вредите във формата на пропуснати е резултат от умозаключение, което се основава на конкретни факти по делото, по които може да се съди за предполагаемото развитие на имуществените работи на увреденото лице при нормално развитие на обстоятелствата. По делото не са ангажирани доказателства преди 01.02.1999 г., когато помещението е отдадено под наем на Г. Д., ищцата да е предприела други действия за реализирането на тази полза да е сключила договори или да е била в преддоговорни отношения за отдаване на имота под наем, за да се приеме, че реално би могла да реализира доходи през този период, но тази възможност е осуетена от незаконната заповед. Само по себе си обстоятелството, че е било издадено строително разрешение и са били предприети строително-ремонтни работи по преустройството на гаража в магазин, не са достатъчни да обосноват извод в този смисъл. Обосновани и законосъобразни са изводите на въззивния съд за претърпени от ищцата вреди от пропуснати ползи за периода 1.02.1999 г. до 18.06.2001 г. Установено е по делото, че за този период имота е отдаден под наем на цена, която е с около 100 лв. по-ниска от средния пазарен наем. С гласни доказателства по делото е установено, че тази цена е договорена предвид обстоятелството, че преустройството, за което е било издадено строителното разрешение, не е било осъществено - не е била отворена фасада за магазина, а направеният вече отвор е бил зазидан, за да може помещението да се ползува в първоначалния му вид. Поради това и касационният довод, че липсва надлежно издадено разрешение за ползуване на имота за търговски нужди, поради което ищцата не е могла да го отдава под наем с това предназначение и съответно не търпи вреди от разликата в наемната цена, е неоснователен. По аргумент от чл. 4, т. 2 от Наредба № 6 от 1993 г. за държавно приемане и разрешаване ползуването на строежите в Република България (отм.), при действието на която са се развили отношенията, не подлежат на разрешаване на ползуването строежи, за които не се изисква разрешение за строеж, т.е. и такива, при които се променя предназначението на сградата или на част от нея без извършване на строителни и монтажни работи. В тези случай строежите се ползуват с разрешение на специализираните държавни органи за санитарно-хигиенен контрол. Друг би бил въпросът ако разрешеното преустройство е било осъществено. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която О. Б. е осъдена да заплати на Н. Я. Г. обезщетение за имуществени вреди за периода от 27.10.1997 г. до 31.01.1999 г. в размер на лв. и на основание чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) спорът решен по същество от касационната инстанция, като в тази част искът бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, съдът