Решение № 6720 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1817/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Николов - служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД ("ЦГМ" ЕАД), гр. София, чрез адвокат М. Григорова срещу решение 2169/16.11.2023 г., постановено по адм. дело 594/2023г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена принудителна административна мярка принудително задържане чрез поставяне на техническо средство, тип "скоба" на моторно превозно средство (МПС), марка Шевролет, модел Каптива, с рег. номер [рег. номер], паркирано на 10.05.2023 г. в София, ул. Султан тепе, собственост на Б. Б.. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни доводи, че принудителната административна мярка е приложена законосъобразно. Позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на оспорването и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Б. Б. оспорва касационната жалба. Развива съображения в подкрепа на оспореното решение. Моли оставянето му в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения. По делото безспорно е установено, че описаният по-горе лекавтомобил е собственост на Б. Б., че 10.05.2023 г. в 10,30 часа е бил паркиран, в гр. София, на ул. Султан тепе, в участък, който попада в "Синя зона" на гр. София, че на предното му стъкло е била поставена карта по образец, установяваща че автомобилът обслужва лице с увреждания, че посоченият автомобил е паркиран на място което не е обозначено със знак Д21 Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания", поради което блокиращият екип приложил принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на пътното превозно средство, като му поставил техническо средство "скоба", съставил е Констативен протокол за принудително блокиране и са направени 4 броя снимки. Не се спори също, че г-жа Б. е лице с трайно намалена работоспособност 75 % със срок пожизнен. В жалбата срещу административния акт, ответникът в настоящото производство изрично твърди, че са направени няколко опита да бъде открито свободно място, обозначено със знак Д21 и след като опитите са оказали напразни, автомобилът е паркиран на необозначено с посочения знак място за паркиране в Синя зона. Вярно е, както сочи касаторът, че Върховният административен съд нееднократно е приемал, че притежанието на карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, не освобождава водача от заплащане на такса в зона за платено паркиране, освен ако същият е спрял на съответното конкретно обособено и обозначено място и че принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП в случаите, когато лице с увреждания е паркирало превозното си средство на необозначено със знак Д21. За да бъде обаче тази мярка законосъобразна и съразмерна е необходимо да бъде установено изпълнението на нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания, които са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията (Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В посочената разпоредба в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. В съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК, в тежест на ответната страна е да докаже, че в района, в който е паркиран автомобила на г-жа Б., са спазени тези нормативи. С разпореждане от 24.7.2023 г. постановено по адм. дело 594/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, съдът се е ограничил до даване на общи указания, че в тежест на ответния административен орган да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. В случая в нарушение на чл. 171, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3, чл. 152, ал. 4 и чл. 168, ал. 1 АПК съдът не е указал на административния орган да представи доказателства относно спазване на нормативите на чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. в района на паркиране на процесния автомобил. Допуснатото от съда нарушение е съществено, тъй като има значение за изхода на правния спор, предвид задължителната преценка за законосъобразност, която съдът следва да извърши на всички основания по чл. 146 АПК. Ето защо касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на доказателства. При повторното разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, съдът следва да се произнесе и по искането за разноски за настоящото касационно производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение