Решение № 12755 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2020 г.

Решение № 12755 от 15.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6416/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ) срещу Решение № 857/12.02.2020 г. на Административен съд С.-град (АССГ) постановено по адм. дело № 6513/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 7081/15.05.2019 г. издадена от директора на АМ и Агенцията е осъдена да заплати на В. Т. деловодни разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че процесната заповед е незаконосъобразна поради нарушения на материалноправните разпоредби и целта на закона. Неправилно е прието, че цитираните в заповедта разпоредби на нормативни актове и длъжностната характеристика на В. Т. за заеманата от него длъжност са неотносими към конкретно извършено по време и място нарушение. Подробно се излагат задълженията на митническите служители при обработването на митническите декларации. За неправилен и необоснован счита довода на съда за липсата на вредни последици от нарушението. Излага подробни съображения, че дисциплинарно наказващият орган (ДНО) правилно е ангажирал дисциплинарната отговорност на служителя с оглед установеното нарушение на служебни задължения, вкл. че е спазена разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Моли обжалваното решение да се отмени и да се потвърди законосъобразността на Заповед № 7081/15.02.2019 г. на директора на АМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Александрова. Ответникът по касация – В. Т. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Киркова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № 7081/15.05.2019 г. на директора на АМ, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл за нарушение на чл. 20, чл. 21, ал. 1 и ал. 2, чл. 24, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 ЗДСл, т. 11 от Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), чл. 5, ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) (отм.); и чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците (ЗМ), дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 ЗДСл на В. Т., на длъжност началник на Митническо бюро (МБ) С.-запад в Териториална дирекция (ТД) Югозападна на Агенция "Митници" е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. В оспорената заповед относно конкретно вмененото нарушение и нарушените разпоредби, съставляващи основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност е посочено, че В. Т., в качеството си на началник на Митническо бюро (МБ) С.-запад до 06.01.2019 г. вкл., в периода от 29.08.2018 г. до 06.01.2019 г., като не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул "Митническо оформяне" и в модул "Митническо задължение", в нарушение на чл. 244 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение 2015/2447) и чл. 105, параграф 3, чл. 194, параграф 1, ал. 2 и чл. 195, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент № 952/2013 г.), на приети в МБ С.-запад и поставени в състояние "Под проверка" 189 бр. митнически декларации, и на издадени по тях 50 бр. решения за определяне на митническа стойност, и към настоящия момент по 168 бр. от тези митнически декларации, се дължи лихва за забава, в размер на 2 371, 70 лева, е нарушил служебните си задължения регламентирани в т. т. V. 1, V. 2, V. 10, V. 15, VII. 1, VII. 2 и VII. 15 от подписаната от него на 17.05.2018 г. длъжностна характеристика за длъжността: "началник на МБ С.-запад", и не е осъществил контрол по изпълнението на Заповед № 3 М-5800-28/32-200050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична (ТД Югозападна, считано от 07.07.2019 г.), с което е нарушил и самата заповед. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установил следното: С докладни записки рег. № 32-28763/28.01.2019 г. и рег. № 32-27158/26.01.2019 г., директорът на АМ бил уведомен, че в резултат на извършена проверка от началника на МБ С.-запад след 17.01.2019 г., е установено, че по 189 бр. митнически декларации (МД) са осъществени съответни контролни действия, но до месец януари 2019 г., същите са оставени в състояние "Под проверка" в модул "Митническо оформяне" в БИМИС (модул МО), и по тях не са били заплатени мита и ДДС. К. 25.01.2019 г. всички дължими суми по МД са "Взети под отчет" в модул "Митнически задължения" в БИМИС (модул МЗ) и са заплатени. По разпореждане на директора на АМ от Инспектората на агенцията е извършена проверка на приети в периода м. август 2018 – месец декември 2018 г., в МБ С.-запад 189 броя МД, за поставяне под режим допускане за свободно обръщение на различни видове стоки с произход Китай от шест различни икономически оператора. Резултатите от извършената проверка са обективирани в докладни записки с рег. № 32-34297/01.02.2019 г. и рег. № 32-86013/21.03.2019 г. Сочат се допуснати дисциплинарни нарушения от страна на В. Т. - неизпълнение на служебните задължения; неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация Със заповед № 3 АМ-489/32-84532/20.03.2019 г. на директора на АМ е назначен Дисциплинарен съвет (ДС). Със Заповед № 3 АМ-496/32-86485/21.03.2018 г. на директора на АМ е наредено на ДС да образува дисциплинарно дело срещу посочени в заповедта тринадесет митнически служители, за извършени от тях дисциплинарни нарушения, описани в докладна записка рег. № 32-86013/21.03.2019 г. Сочените митнически служители са запознати с тази докладна записка. ДС е изслушал Тодоров, предоставил му е възможност да депозира писмени обяснения, в срок до 11.04.2019 г., от която той се е възползвал. Писмените и устните обяснения на служителя са обсъдени от ДС. ДС е провел две заседания, за което са съставени протоколи от 26.03.2019 г. и от 22.04.2019 г. Становището на ДС е, че по отношение на В. Т., може да се наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл. С Докладна записка рег. № 32-121768/23.04.2019 г. от председателя на ДС на дисциплинарно наказващия орган (ДНО) са предоставени два броя протоколи от 26.03.2019 г. и 22.04.2019 г. от проведените заседания на ДС за разглеждане на дисциплинарно дело № 1/2019 г. Съдът е изложил фактическите констатации на ДС. Н. 02.05.2019 г. В. Т. се е запознал със събраните по дисциплинарното дело материали като на същата дата е проведено изслушване от ДНО, за което е съставен протокол рег. № П-23/32-128780/02.05.2019 г. Същият, в съответствие с предоставената му възможност, е депозирал писмени обяснения по случая рег. № 32-131238 от 03.05.2019 г. Със Заповед № 3 М-5800-28/32-20050/26.01.2016 г. на началника на Митница Столична, изменена със Заповед № 3 М-5800-256/32-246191/04.09.2017 г. и Заповед № 3 М-5800/170/32-121491/27.04.2018 г. са определени митнически служители, които да изпълняват функциите и задачите на отговорник на смяна на МБ С.-запад. Към датата на издаване на тази заповед В. Т. е заемал длъжността "началник митническо бюро". При така установеното от фактическа страна съдът от правна страна е приел, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 ЗДСл, при спазване на производството по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирано в ЗДСл и без да е нарушено правото на защита на служителя. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е незаконосъобразна поради нарушения на материалноправните разпоредби и целта на закона. В тази връзка е развил съображения, че установените от органа нарушения описани в мотивите на оспорения акт се субсумират в това, че данните от извършената проверка са за неизпълнение на задължение, че в качеството на началник на МБ С.-запад не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул МО и в модул МЗ, в нарушение на разпоредби от регламенти на ЕС, като от това са изведени нарушения на служебни задължения на длъжностната характеристика. След анализ на посочените като нарушени служебни задължения, съдът е посочил, че не намира фактическа обосновка на конкретни действия/бездействия на жалбоподателя (сега ответник по касация) към тези бланкетни, общи и изпълнени с тавтология разпоредби. Посочил е, че не приема директната относимост на оспорваната заповед, като акт на ДНО, че като е нарушил тези изисквания, заложени в длъжностната характеристика, жалбоподателят не е изпълнил законови служебни задължения. Въвеждането на множество разпоредби, както от длъжностната характеристика, така и от ЗДСл, КПСДА и КПМС не формира правен извод за правилното прилагане на такива разпоредби към конкретно извършено по време и място нарушение. Изложил е и съображения, че фактическите обстоятелства, посочени като основание за издаване на заповедта, са нарушение на служебните задължения, но същите не са в степен на изключително лошо изпълнение, от което да са настъпили изключителни в тежестта си последици за държавната служба или за държавата. Не е отчетено и обсъждано и чистото дисциплинарно минало на държавният служител при определяне на наказанието. Изложил съображения, че е нарушена целта на закона - да се ангажира дисциплинарната отговорност като определянето на наказанието следва да е съотнесено към вида на нарушението, неговата тежест, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено и поведението на държавния служител. Приел е, че установеното в дисциплинарното производство не води до извода за извършване на най-тежкото нарушение, водещо до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". ДНО не е изследвал дали допуснатите нарушения са виновно извършени и не е отчел наличието на изключващи вината обстоятелства, а именно действия на други служители. При определяне на наказанието органът не е извършил анализа по чл. 91 ЗДСл. Решението е правилно по следните съображения. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Установено е, че по 189 МД митническите органи са разполагали с цялата необходима информация и данни, за да разрешат вдигането на стоките и да определят размера на митническото задължение, което е следвало или да бъде заплатено ефективно или обезпечено, които действия не са предприети своевременно, в разумния срок по чл. 194, параграф 1, ал. 2 от Регламент № 952/2013 При правилно установените от съда факти, спорният въпрос по делото е свързан с това дали законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на В. Т., доколкото чл. 89, ал. 1 ЗДСл предвижда като основание за ангажирането на дисциплинарната отговорност на държавен служител виновно нарушение на служебните задължения. В тази връзка следва да се прецени дали е налице виновно поведение от страна на служителя, дали е налице нарушение на служебни задължения и кои, дали извършеното представлява някое от дисциплинарните нарушения по чл. 89, ал. 2 ЗДСл и дали тежестта на нарушението обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Правилни са изводите на решаващия съд за материалната незаконосъобразност на оспорената заповед. В случая дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 – неизпълнение на служебни задължения, забава изпълнението на служебни задължения, неспазване правилата на КПСДА, а в случая и на КПМС. В заповедта подробно е описано какво не са направили или забавено са направили митническите служители, което е установено в хода на проверка извършена от Инспектората на АМ, но при индивидуализацията на нарушенията извършени от Тодоров липсва разграничение с кое изпълнително деяние не са изпълнени служебни задължения, кои служебни задължения са забавени, както и с кои действия е нарушен Етичния кодекс. Ф. в оспорваната заповед на извършеното от служителя – в качеството си на началник на МБ С.-запад в периода от 29.08.2018 г. до 06.01.2019 г., като не е създал необходимата организация на работа и не е осъществил контрол за своевременно обработване в модул "МО" и в модул "МЗ" на приети в МБ С.-запад и поставени в състояние "Под проверка" 189 бр. митнически декларации, с което е нарушил служебни задължения, регламентирани в подписаната от него длъжностна характеристика, е много обща. Изброени са задължения по конкретно цитирани правни разпоредби от ЗДСл, КПСДА и КПМС, които са приети за нарушени. Тези разпоредби посочват принципни задължения на държавните служители, като съображенията на решаващия съд в тази връзка са правилни. Неизпълнението на служебните задължения, забавата при изпълнението на служебните задължения следва да има конкретна проявна форма – действие или бездействие, с което служителят не изпълнява/забавено изпълнява служебните си задачи съобразно изискванията и начина на изпълнение на държавната служба, предвидени в нормативните правила, вътрешнослужебните актове и длъжностната характеристика. След като дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 5 ДНО е бил длъжен да посочи кое виновно поведение на служителя осъществява състава на съответното дисциплинарно нарушение. Правилно решаващият съд е приел, че в оспорената заповед не се съдържат мотиви относно определеното най-тежко дисциплинарно наказание. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗДСл, при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител. В случая ДНО не е извършил преценка на тези обстоятелства. Не са преценени писмените обяснения на служителя и посочените от него причини за несвоевременно обработване на 189 бр. митнически декларации. Няма изложени и мотиви за вината на служителя и за нейната форма. Дори и да се приеме, че Тодоров е извършил дисциплинарно нарушение, то тежестта на същото не обосновава извод за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" с оглед критериите по чл. 91, ал. 1 ЗДСл и принципът за съразмерност на дисциплинарната санкция с тежестта на дисциплинарната простъпка, както съображенията в тази връзка на първоинстанционния съд се споделят от настоящата инстанция. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила – охранени са правата на дисциплинарно привлеченото лице по чл. 93, ал. 1 ЗДСл и дисциплинарното наказание е наложено в рамките на сроковете по чл. 94, ал. 1 ЗДСл. Конкретно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила не се сочат от касатора, поради което с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът не дължи служебна проверка. Съдебното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение