Решение № 201 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13155/2010 г.

Решение № 201 от 7.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13155/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на:

1. Д. И. Ч. от гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Т. Т. Д. от същия град, срещу решение № 9231 от 2.07.2010 г. по адм. дело № 1308/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1313 от 10.12.2009 г. по преписка № КЗК-846 от 2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията в частта, с която му е наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 35, ал. 3 във връзка с чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и е постановено прекратяване на това нарушение.

1. Търговското дружество "Иридиум" ООД, гр. Пловдив, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Т. Т. Д. от същия град, срещу решение № 9231 от 02.07.2010 г. по адм. дело № 1308/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу т. 1 и т. 3 на същото решение на Комисията за защита на конкуренцията, с които е установено извършено от това търговско дружество нарушение по чл. 35, ал. 3 ЗЗК и е постановено прекратяване на това нарушение.

1. Комисията за защита на конкуренцията, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно държавен експерт И. П. К., срещу същото решение № 9231 от 02.07.2010 г. по адм. дело № 1308/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта, с която е отменено нейно решение № 1313 от 10.12.2009 г. по преписка № КЗК-846 от 2009 г. за разликата над 2050 лв. до пълния размер от 8200 лв. имуществена санкция, наложена на търговското дружество "Иридиум" ООД, гр. Пловдив за извършено нарушение по чл. 35, ал. 3 във връзка с чл. 29 ЗЗК.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и са допустими. Разгледани по същество и трите касационни жалби са неоснователни.

Между страните по делото няма спор по фактите:

а) Д. И. Ч. от гр. Пловдив е съдружник и управител на търговското дружество "Иридиум" ООД;

б) регистрирал е домейн (уебсайт) rapala. bg на онлайн-магазин, чрез който управляваното от него търговско дружество е осъществявало електронна търговия на рибарски принадлежности, в т. ч. и такива на Rapala VMC Corporation (финландска компания, основана през 1936 г., занимаваща се с производство и разпространение на риболовно оборудване и аксесоари чрез множество дъщерни дружества на територията на 31 държави);

в) домейнът rapala. bg е близък до този на Rapala VMC Corporation - www. rapala. com;

г) между търговските дружества "Иридиум" ООД и "КиК" ООД е сключен договор, по силата на който "Иридиум" ООД продава риболовни принадлежности - както с марката "Rapala", така и други марки.

Спорът между страните е по тълкуването и прилагането на чл. 35, ал. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), който установява забрана за използване на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите.

Въз основа на безспорните между страните факти с посоченото по-горе решение № 1313 от 10.12.2009 г. по преписка № КЗК-846/2009 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е установила извършени нарушения на чл. 35, ал. 3 ЗЗК от "Иридиум" ООД и неговия управител Д. И. Ч., наложила е имуществена санкция в размер на 8200 лв. на търговското дружество и глоба в размер на 500 лв. на управителя, и е постановила да бъдат прекратени тези нарушения. За да постанови този резултат КЗК е приела, че:

а) домейнът rapala. bg създава впечатление и поради това заблуждава потребителите и потенциалните партньори, че са попаднали на страницата на представителството на Rapala VMC Corporation за България;

б) това било така, защото била обичайна практиката, особено за големите компании с наложени на пазара търговски марки или наименования, да използват тези търговски марки или наименования като част от домейните, с които обозначават електронните си страници или онлайн-магазините си (ако имат такива);

в) поведението на "Иридиум" ООД било недобросъвестно - направен бил опит да се привлекат любителите на риболовния спорт чрез вложеното в домейна и наименованието на онлайн-магазина наименование на световно известната марка "Rapala";

г) било установено по безспорен начин, че Д. И. Ч. е регистрирал процесния домейн в качеството му на физическо лице и поради това следва да носи самостоятелна отговорност (отделно от тази на дружеството, чийто управител е) на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК за оказано съдействие за извършено нарушение.

С посоченото по-горе решение тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е намалил размера на имуществената санкция, наложена на "Иридиум" ООД, от 8200 лв. на 2050 лв. и е отхвърлил жалбата на това търговско дружество срещу решението на КЗК в останалата й част. Със същото решение тричленният състав е отхвърлил изцяло като неоснователна жалбата на Д. И. Ч.. За да постанови този резултат тричленният състав е приел, че:

а) регистрирането на домейна rapala. bg несъмнено е било извършено със знанието за съществуването на имитирания домейн rapala. com, поради което сходството в наименованията на двата домейна е било (преднамерено) целено - да се създаде впечатление за пряка връзка между производителя Rapala VMC Corporation и търговеца "Иридиум" ООД;

б) жалбоподателят - физическо лице (Д. И. Ч.) е действал със съзнанието за близостта между двата домейна и тази близост е търсена целенасочено, поради което предвидената в чл. 35, ал. 3 ЗЗК потенциална възможност за въвеждане (на потребителите) в заблуждение и увреждане на конкурентите обективно е налице и КЗК правилно е приела, че жалбоподателят Д. И. Ч. е отговорен по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК за съдействие за извършено нарушение по чл. 35, ал. 3 във връзка с чл. 29 ЗЗК;

в) размерът на наложената на "Иридиум" ООД имуществена санкция (8200 лв) не е съобразен със съществените обстоятелства, че печалбата на това търговско дружество за 2008 г. е била в размер на 7000 лв., че нарушението е било извършено при преобладаващи смекчаващи отговорността обстоятелства и при пълна липса на утежняващи отговорността обстоятелства; освен това не е съобразена и фактическата обществено - икономическа ситуация (икономическа криза и стагнация на съответния пазар).

Решението е правилно. Изложените в него мотиви са законосъобразни и обосновани и се споделят от настоящия петчленен състав на Върховния административен съд.

Домейнът rapala. bg е очевидна имитация на домейна rapala. com, чрез която несъмнено се преследва посочената от тричленния състав неправомерна цел.

С касационната жалба на Д. И. Ч. и "Иридиум" ООД се поставя въпроса кой може да бъде притежател на домейн с разширение . bg, така че да не въвежда в заблуждение потребителите и да не нарушава разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗЗК. Едновременно с това се дава и отговор на този въпрос, който според процесуалния представител по пълномощно посочените касационни жалбоподатели е: "тълкувайки обжалваното решение, per argumentum a contrario, се налага извода, че собственик на домейн с разширение . bg може да бъде само лице, което има изключителни права върху търговска марка, която се съдържа в домейна или свързано с него лице (т. е. това) означава на практика да признаем, че собственик на домейн с разширение . бг би могъл да бъде само собственик на търговска марка или негов официален представител."

Очевидна е неправилността на дадения отговор. Собственик на домейн с разширение . bg може да бъде всяко лице, получило регистрация в този национален домейн (домейн от първо ниво с код bg за България), но при задължително съобразяване на правилата за такава регистрация, едно от които е забраната за използване на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение (чл. 35, ал. 3 ЗЗК). Затова собственик на домейн rapala с разширение . bg може да бъде само лице, получило разрешение да ползва това наименование, което е световно известна търговска марка. Защото домейн rapala. bg означава, че означеният с него сайт е на оторизиран представител за България на производителя Rapala (Rapala VMC Corporation), който използва търговската марка в наименованието на сайта с разрешението на нейния притежател.

Останалите доводи в общата касационна жалба на Д. И. Ч. и "Иридиум" ООД са ирелевантни за тълкуването на чл. 35, ал. 3 ЗЗК, поради което не следва да бъдат обсъждани. Но трябва да се посочи, че съдействието, което Д. И. Ч. като физическо лице е оказал за осъществяване на нарушението от "Иридиум" ООД, се състои в това, че той лично, като физическо лице за себе си, а не като управител на търговското дружество за него, е извършил регистрация на домейна rapala. bg. Поради това е правилен изводът на тричленния състав, че с тази регистрация, респ. с оказаното чрез нея съдействие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, Д. И. Ч. е ангажирал отговорността си като физическо лице, независимо от отговорността на управляваното от него търговско дружество.

Касационната жалба на Комисията за защита на конкуренцията е също неоснователна.

Правилно тричленният състав е преценил съответствието на извършеното нарушение с релевантните за размера на санкцията обстоятелства и през призмата на принципа за пропорционалност (чл. 6 АПК). Тази преценка не е за целесъобразност, а за законосъобразност - прекомерната тежест на санкцията обуславя нейната незаконосъобразност, а не нейната нецелесъобразност, защото такава санкция не е съобразена с правилото на чл. 100, ал. 4 ЗЗК. Впрочем, решението на Комисията за защита на конкуренцията, в частта, с която тя налага имуществена санкция или глоба за извършено нарушение, има характер на правораздавателен (санкционен) акт, поради което в тази му част то може да бъде единствено законосъобразно или незаконосъобразно, но не може да бъде целесъобразно или нецелесъобразно. В правната теория и в съдебната практика целесъобразността се определя като качество на ненормативен административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност и се обуславя от избора на това законосъобразно (предписано от правната норма) решение, което в конкретната житейска и правна ситуация е най-ефективно, най-полезно, което е икономически оправдано или е най-икономично от гледна точка на държавния или на обществения интерес. Правораздавателните санкционни актове нямат такава характеристика, защото прилаганата с тях санкция има превантивна цел - да мотивира нарушителя и останалите членове на обществото в бъдеще да се въздържат от извършването или допускането на такива нарушения на установения ред. Следователно при тези актове целесъобразността е изискване за законосъобразност.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационните жалби са неоснователни, а оспореното с тях съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, петчленен състав,