Решение № 5567 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2013 г.

Решение № 5567 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2102/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Кочо Иванов Нечков от гр. Ловеч, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Десислава Димитрова-Филипова от гр. София, срещу решение № 652 от 3.01.2013 г. по адм. дело № 1100/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. С писмо изх. № 5582 от 13.12.2010 г. (на л. 35 от делото на ЛАС), в отговор на негова молба № М-7438 от 16.11.2010 г. за освобождаване от работа, считано от 31.12.2010 г. поради придобито право на пенсия, длъжностно лице на работодателя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е уведомило касационния жалбоподател Кочо Иванов Нечков, че към тази дата не изпълнява условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), но "ще изпълни 100 точки - необходимо условие за пенсиониране, ако закупи допълнително 2 месеца осигурителен стаж по § 9 от ПЗР на КСО".

Преди това обаче - още през 2008 г. - Кочо Иванов Нечков е упражнил правото по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО да внесе за своя сметка осигурителни вноски за времето на своето обучение във висше учебно заведение и това време - от 25.09.1974 г. до 20.02.1979 г. - да му бъде зачетено за осигурителен стаж.

Според удостоверение № 28 от 29.12.2008 г. на ТП на НОИ - гр. Враца (на л. 15 от делото на ЛАС) внесените от касационния жалбоподател осигурителни вноски по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО за посочения период от време (от 25.09.1974 г. до 20.02.1979 г.) са в общ размер от 2798,40 лв.

2. С разпореждане № 36 от 19.03.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при ТП на НОИ - гр. Ловеч е отпуснало на жалбоподателя пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО.

В разпореждането няма посочен осигурителен стаж по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО.

3. С искане за прихващане или възстановяване вх. № 8533 от 22.06.2012 г., адресирано до директора на ТД на НАП - гр. Ловеч, Кочо Иванов Нечков е поискал внесените от него осигурителни вноски по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО в размер на 2798,40 лв. да му бъдат възстановени.

Според чл. 45, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), когато времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В административната практика е прието, че "в случаите по § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, когато има периоди, които се зачитат за осигурителен стаж на друго основание или има време, за което са внесени осигурителни вноски по § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, което надвишава недостигащия стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68 от КСО и същите се установят при издаване на удостоверение за пенсиониране обр. УП-16, те не се вписват в него, (но) за периодите/времето, които не се зачитат за осигурителен стаж, се издава Удостоверение образец КРД-36 от длъжностното лице, извършило проверката" (виж напр. указанията на НОИ - ГД "ОВКО" и ГД "Пенсии", отдел "Правен", дадени с писмо № 91-01-102 от 18.04.2007 г. относно възстановяване на неоснователно внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 и 3 от ПЗР на КСО). Поради това длъжностното лице при ТД на НАП - гр. Ловеч е поискало Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) да издаде удостоверение, образец КРД-36. В отговор на това искане, с писмо изх. № 1289#1 от 10.07.2012 г. директорът на това РУСО е отговорил, че "съгласно приложено УП-16 № 28 от 29.12.2008 г. за периода от 25.09.1974 г. до 20.02.1979 г. е видно, че на Кочо Иванов Нечков няма зачетен осигурителен стаж на друго основание (и) следователно ТП на НОИ - Ловеч не следва да издава удостоверение образец КРД-36."

С Акт за прихващане или възстановяване № 928 от 11.07.2012 г. е постановен отказ с мотиви: "за периода от 25.09.1974 г. до 20.02.1979 г. Кочо Иванов Нечков няма зачетен осигурителен стаж на друго основание".

4. Кочо Иванов Нечков е оспорил отказа.

II. С посоченото по-горе решение Великотърновският административен съд е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този резултат съдът е приел, че "времето от 25.09.1974 г. до 29.02.1979 г., за което жалбоподателят е заплатил осигурителни вноски, е било зачетено като осигурителен стаж от трета категория при пенсионирането му именно на това основание, а не на друго основание (и) следователно няма дублиран осигурителен стаж, т. е. период от време, за което два пъти да са платени дължимите осигурителни вноски (а) след като закупеният осигурителен стаж е зачетен при отпускане на пенсията и при определянето на нейния размер, сумата, която е внесена под формата на осигурителни вноски не е недължимо платена (и поради това) няма основание за връщане на същата."

Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила и са основани на следните аргументи:

1. С разпореждане № 36 от 19.03.2011 г. на касационния жалбоподател е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за:

а) осигурителен стаж от I категория труд по чл. 104, ал. 2 КСО - 11 години;

б) осигурителен стаж от II категория труд - 8 години 2 месеца и 13 дни;

в) осигурителен стаж от III категория труд - 14 години 4 месеца и 19 дни

или

г) пенсията е отпусната за 42 години 11 месеца и 20 дни общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд.

2. В отговор на негово искане за възстановяване на внесените осигурителни вноски на основание чл. 47, ал. 7 от действащия през 2009 г. и 2010 г. Колективен трудов договор работодателят "АЕЦ Козлодуй" ЕАД с писмо изх. № 1041 от 1.02.2012 г. отказва да уважи искането му с мотиви, че при освобождаването му от работа поради придобито право на пенсия той е имал положен труд:

а) първа категория - 11 години;

б) втора категория - 8 години 2 месеца и 11 дни;

в) трета категория - 14 години 4 месеца и 18 дни.

3. Съпоставянето на данните в т. 1 и т. 2 води до извода, че при определянето на пенсията не е взет предвид осигурителния стаж по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО, поради което заплатените от него (от касационния жалбоподател) осигурителни вноски по реда и при условията на § 9, ал. 2 и 4 ПЗР на КСО са недължимо внесени и следва да бъдат възстановени.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно като краен резултат, поради следните съображения:

1. В проведеното на 4.12.2012 г. единствено по делото съдебно заседание на Великотърновския административен съд жалбоподателят Кочо Иванов Нечков е представил писмо изх. № 5582 от 13.12.2010 г. (виж по-горе т. I. 1. от тези мотиви) и справка за трудовия му стаж към 31.12.2010 г., изготвена от Д. Горанова (вероятно длъжностно лице при АЕЦ Козлодуй). В тази справка на ред 3 е показан "осигурителен стаж УП 16 - студент" - 4 години 4 месеца и 26 дни осигурителен стаж от трета категория. Описаният в тази справка общ трудов стаж е съпоставим с окончателно приетия от длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО общ осигурителен стаж, приравнен към трета категория труд. Очевидно и при изготвянето на следващото писмо изх. № 1041 от 1.02.2012 г. длъжностно лице при АЕЦ Козлодуй е включило към осигурителния стаж от трета категория този по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО, за зачитането на който жалбоподателят е внесъл осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 4 ПЗР на КСО.

2. Касационният жалбоподател Кочо Иванов Нечков е внесъл процесните осигурителни вноски през 2008 г., т.е. повече от 2 години преди да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст (според разпореждане № 36 от 19.03.2011 г. заявлението за пенсия е подадено на 24.01.2011 г.). През 2008 г. той не е имал възраст по чл. 68, ал. 1 КСО, поради което е упражнил правото по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО, а не това по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО.

Според § 9, ал. 2 ПЗР на КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.

А според § 9, ал. 3 ПЗР на КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 и 2, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските, ако това време не се зачита за осигурителен стаж на друго основание по този кодекс.

Очевидна е разликата в хипотезите на две правни норми и в частност разликата във вида на времето, което се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране - "времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование" (§ 9, ал. 2) и времето, но не повече от 5 години, което не достига на лицето, навършило възрастта по чл. 68, ал. 1 или 2 КСО, до пълния сбор 100 на възрастта и осигурителния стаж, според изискванията на чл. 68 КСО през 2008 г. (§ 9, ал. 3 ПЗР на КСО).

Тази разлика е необходимо да бъде подчертана, за да се види, че позоваването в касационната жалба на правилото по чл. 45а НПОС е абсолютно неоснователно - това правило визира осигурителни вноски по § 9, ал. 3 ПЗР на КСО (в редакцията му до изменението с § 18 от ПМС № 25 от 3.02.2011 г., обн., ДВ, бр. 13 от 11.02.2011 г.) и не е приложимо по отношение на осигурителните вноски по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО.

От изложеното по-горе е видно, а и между страните не се спори по това обстоятелство (удостоверено впрочем с удостоверение № 28 от 29.12.2008 г. на ТП на НОИ, гр. Враца - виж по-горе т. I. 1. абзац 3), че през 2008 г. касационният жалбоподател е внесъл осигурителни вноски по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО.

Правилото на § 9, ал. 2 ПЗР на КСО сега е отменено (§ 48, т. 5, б. "а" от Закона за изменение и допълнение на КСО - обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.), но е възпроизведено в ал. 1 на новия чл. 9а (създаден с § 5 на същия Закон за изменение и допълнение на КСО, обн., ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.). Все пак в двете разпоредби има разлика, но тя има уточняващ характер. Според чл. 9а, ал. 1 КСО времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране, (но само) ако не е зачетен на друго основание.

А според чл. 45, ал. 2 НПОС когато времето по чл. 9а, ал. 1 КСО включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди.

Съпоставянето на чл. 9а, ал. 1 КСО и чл. 45, ал. 2 НПОС води до извода, че осигурителни вноски за времето на обучение във висше или полувисше училище са недължимо внесени само когато същият период на обучение, за който са внесени осигурителни вноски по чл. 9а, ал. 1 КСО, е зачетен за осигурителен стаж на друго основание, защото това обстоятелство - зачитането на същия период от време за осигурителен стаж на друго основание - е юридически факт, изключващ правото по чл. 9а, ал. 1 КСО обучението във висше или полувисше училище да бъде зачетено за осигурителен стаж при пенсиониране. Само при наличието на този правоизключващ юридически факт осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 КСО, респ. тези по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.), ще бъдат недължимо внесени и поради това подлежащи на възстановяване. Следователно, ако периодът на обучение във висше или полувисше училище не е зачетен за осигурителен стаж на друго основание, той следва да бъде зачетен за осигурителен стаж при пенсиониране по правилото на чл. 9а, ал. 1 КСО, дори когато с него се надвишава минимално необходимия осигурителен стаж за правото на пенсия по чл. 68 КСО, защото това надвишаване не прави осигурителните вноски по чл. 9а, ал. 1 КСО, респ. по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.), недължимо внесени и подлежащи на възстановяване.

3. Пак от изложеното в предходния абзац може да бъде направен и извод, че ако при определянето на пенсията на касационния жалбоподател наистина не е взет предвид осигурителния стаж по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО (сега по чл. 9а, ал. 1 КСО) той може да поиска сега този осигурителен стаж да бъде зачетен и на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 2 КСО длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО при РУСО (ТП на НОИ), гр. Ловеч, следва да измени пенсията от датата на отпускането й. Все пак е препоръчително касационният жалбоподател да направи задълбочена проверка в РУСО - гр. Ловеч дали процесният осигурителен стаж по § 9, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.) е зачетен при отпускането на пенсията, защото в този позитивен смисъл са удостоверяванията на това ТП на НОИ пред ТД на НАП гр. Велико Търново в процесното производство по чл. 129 ДОПК.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Великотърновския административен съд по резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,