Решение № 2311 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9011/2018 г.
ВАСVII отделение18.02.2019 г.докладчик Весела Андонова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 11 от 15.05.2018 г. постановено по административно дело № 467 по описа за 2017 г. на Административен съд - Русе, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ Решение № РД-02-36-1243 от 17.11.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., като определя за основа на финансовата корекция - допустимите разходи по Договор № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-01 с изпълнител "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, Договор № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-02 с изпълнител "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, и Договор № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-03 с изпълнител "Над дизайн" ЕООД, финансирани със средства от Европейския фонд за регионално развитие. ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Горна Оряховица против решение № РД-02-36-1243 от 17.11.2017 г. на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. в останалата й част. ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2311 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9011/2018 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" (ОП "РР") 2014 – 2020 г. срещу решение № 11 от 15.05.2018 г. постановено по административно дело № 467 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Русе. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен извода на съда, че поставеното от възложителя условие за наличието на 2 броя тежкотоварни автомобила не е ограничително, тъй като не се изисква участниците да притежават собствени транспортни средства, а да разполагат с такива независимо от формата на ползване. В тази връзка сочи, че тъй като предметът на поръчката е доставка на оборудване, транспортното оборудване не е относимо към изпълнението. Счита, че начинът на доставка е изцяло в оперативната самостоятелност на изпълнителя, който носи отговорност за точното изпълнение на поръчката. Твърди неправилност и на извода на съда за необоснованост на административния акт по отношение на установеното ограничително изискване. Сочи, че нарушението изпълнява предпоставките на нередност, поради наличие на потенциален финансов ефект и създаването на предпоставки за разубеждаване на желаещите да участват икономически оператори, поради ограничителния си характер по отношение на изискването за наличие на 2 бр. тежкотоварни автомобили. Изложено е, че нарушението се характеризира като нередност по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), - "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие". Касаторът счита, че извършеното нарушение е възпрепятствало необосновано участието/избора на други лица в процедурата и има негативно финансовото отражение, но няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. В този смисъл, твърди, че не е необходимо да се доказва, дали е имало отказали се кандидати от участие поради наличието на ограничително условие, тъй като самото създаване на предпоставки за отказване от участие се счита за негативно финансово влияние за конкуренцията в поръчката. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против процесния административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – Община Горна Оряховица, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на АС-Русе следва да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АС Русе е отменил Решение № РД-02-36-1243 от 17.11.2017 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. За да постави този резултат, съдът е приел, че Община Горна Оряховица е бенефициер по сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. № BG 16 RFOP 001-1. 027-0001-С01 по ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г. за изпълнение на проектно предложение с наименование "Подобряване на образователната среда в гр. Горна Оряховица". Във връзка с изпълнението на договора с решение № 3474/11.11.2016 г. е открита процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание с предмет "Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане по проект BG16 RFOP001-1. 027-0001-C01 "Подобряване на образователната среда в гр. Горна Оряховица" по три обособени позиции: Обособена позиция № 1 "Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за обект ЦДГ "Бодра смяна" гр. Горна Оряховица"; Обособена позиция № 2 "Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за обект ОДЗ "Е. Грънчарова" гр. Горна Оряховица" и Обособена позиция № 3 "Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане за обект ОУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Горна Оряховица". За възложената обществена поръчка била одобрена от кмета и съответната документация. Поръчката е с прогнозна стойност от 183 376 лева без ДДС, като обявлението за разглежданата обществена поръчка е изпратено и публикувано в РОП. В резултат на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка били сключени следните договори: По Обособена позиция 1- Договор № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-01/9.05.2017 г. с изпълнител "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, [населено място] на стойност 44 720 лв. без ДДС, по Обособена позиция 2 - Договор № BG16 RFOP001-1. 027-0001-D-02/9.05.2017 г. с изпълнител "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, [населено място], на стойност 50 680 лв. без ДДС и по Обособена позиция 3 – Договор № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-03/30.05.2017 г. с изпълнител "Над дизайн" ЕООД, [населено място], на стойност 58 657, 39 лв. без ДДС. Във връзка с извършен предварителен контрол преди верификация на обществена поръчка е изготвен контролен лист, съдържащ констатации за съществени нарушения, които биха могли да имат финансово влияние, и които водят до съмнение за извършена нередност и до вероятност за налагане на финансова санкция. Контролният лист е изпратен на УО на ОПРР с писмо вх. № 99-00-6-657/11.07.2017 г. Като сигнал за нередност № 103 е регистрирана констатацията, отразена в т. 16 от контролния лист, която касае извършена проверка на проведената обществена поръчка досежно това дали формулираните условия или изисквания осигуряват равно третиране на участниците в процедурата и дали са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка (дискриминационни/непропорционални критерии за подбор). На тези въпроси проверяващите са дали отрицателен отговор, като в колона "Коментар" е обсъдено изискването по раздел ІІІ. 1. 3. от обявлението "Технически и професионални възможности", участниците да разполагат с минимум два броя тежкотоварни автомобили, които могат да са както собствени, така и наети, на лизинг или предоставени с друга форма на ползване на чужди активи. Прието било, че това изискване ограничава участниците и не е свързано с доказване на капацитет при изпълнение на поръчката. Доколкото поръчката е с предмет доставка и монтаж на оборудване проверяващите приели, че за възложителя не е от значение по какъв начин и с колко преводни средства ще бъде осъществена доставката. Липсвали мотиви защо възложителят е определил като минимална стойност на този критерий именно два броя тежкотоварни автомобили, а не един. Обоснован е окончателен извод за нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП. На основание извършената административна проверка било издадено оспореното Решение № РД-02-36-1243 от 17.11.2017 г. от ръководителя на УО на ОПРР за приключване на сигнал с рег. № 103 с установяване на нередност и определяне на финансова корекция на бенефициера – Община Горна Оряховица, на стойност 9 234, 44 лв. с ДДС, представляваща 5 % от разходите по сключените договори по трите обособени позиции. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Решаващият състав е изложил, че в оперативната самостоятелност на възложителя е да определи минималните изисквания за технически и професионални възможности на участниците, както и документите, с които следва да се докажат тези изисквания, като единственото законово ограничение на преценката на възложителя е съобразяването с принципите по чл. 2 ЗОП. Посочил е, че с приетото за ограничително изискване, кръгът на потенциалните участници не се стеснява необосновано и със залагането му не се предопределя избора на изпълнител, поради което не е осъществен съставът на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Прието е, че доставката като предмет на обществена поръчка инкорпорира в себе си не само възможността за осигуряване на заявената стока, но и възможността за нейното транспортиране до възложителя, като неразделен елемент от обществената поръчка. Обоснован е извод, че наличието на транспортни средства сочи наличие на технически възможности у участника за изпълнение на обществената поръчка. По тези съображения е прието, че поставеното от възложителя условие не е ограничително, тъй като не се изисква участниците да притежават собствени транспортни средства, а да разполагат са такива, независимо от формата на ползване, като по този начин доказват именно техническия си капацитет за изпълнение на поръчката, още повече, че същата касае доставка на обзавеждане и оборудване - стоки, които биха могли да бъдат транспортирани единствено с тежкотоварни автомобили. Установено е, че не е налице нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП и по отношение на изводът на административния орган за липса на мотиви относно конкретния брой превозни средства, чието наличие е поставено като минимално изискване към участниците. В тази връзка е изложено, че съгласно правилата на ЗОП възложителят е длъжен да прилага стриктно принципите на закона като съобразява въвежданите в процедурите за възлагане на обществени поръчки изисквания към участниците с предмета и обема на поръчката, но законът не изисква мотивиране на всяко от поставените към участниците условия. Точно обратното, в случай че УО приема, че поставеният критерий не съответства на вида и обема на поръчката, то той следва да аргументира това си становище, което според съда не е сторено. Посочено е, че изискването за наличие на 2 броя тежкотоварни автомобили е част от допустимите данни, които възложителят може да изиска от участниците за доказване на техническите им възможности за изпълнение на обществената поръчка по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 3 и 8 ЗОП. Същото не е ограничително или дискриминационно, тъй като доказването му гарантира изпълнението на предмета на поръчката, а оттам и ефективното разходване на бюджетни и извънбюджетни средства, каквато е основаната цел на ЗОП. При тези съображения изводът на УО за наличие на ограничително изискване към участниците в раздел III. 1. 3. "Технически и професионални възможности" от обявлението, е приет за необоснован. С тези мотиви АС Русе е обосновал извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден при допуснато нарушение на материалните разпоредби на закона, при наличие на отменителни основания по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е неправилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган. В случая оспорения административен акт, както обосновано приема и съдът, е издаден от определения от закона компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма. В чл. 2, т. 10 на Регламент № 1303/2013 г. се съдържа легална дефиниция на понятието "бенефициер" - правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕСИФ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл - правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина "бенефициент". С оглед разминаването, съдът уточнява, че в настоящото решение получателят на средствата ще се наименова "бенефициер", с оглед точното прилагане на регламента. В съответствие с чл. 143,
от Регламент № 1303/2013 държавите членки носят отговорност за разследването на нередностите, за извършването на необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл. 122,
от Регламент № 1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и възстановяват неправомерно платените суми. Дефиницията за нередност, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013, съдържа следните елементи: а) действие или бездействие на икономически оператор, б) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и в) има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е безспорно, че първият елемент на определението е налице – община Горна Оряховица, има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2,
от Регламент от № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. В качеството си на икономически субект, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, общината е осъществила действия по възлагане на обществена поръчка с три обособени позиции за разходване на получено безвъзмездно финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Спорен е въпросът относно наличието на втория и третия елемент от определението за нередност. Като основание за определяне на корекцията от УО е констатирано нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП – ограничително изискване за наличие на 2 броя тежкотоварни автомобила. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции и по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата). Установеното нарушение е по повод обществена поръчка, проведена чрез публично състезание с предмет "Доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане по проект BG16 RFOP001-1. 027-0001-C01 "Подобряване на образователната среда в гр. Горна Оряховица" по три обособени позиции, открита с решение № 3474/11.11.2016 г. на кмета на община Горна Оряховица. Във връзка с установеното нарушение, административният орган е приел, че в раздел III. 1. 3. "Технически и професионални възможности" от обявлението за участие в обществената поръчка (ОП) е посочено, че участниците следва да декларират в ЕЕДОП следните превозни средства: 2 броя тежкотоварни автомобила – условието е общо за позициите. В съответствие с чл. 2, ал. 2 ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Неправилен е изводът на съда за липса на нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Предметът на обществената поръчка, и по трите обособени позиции, е доставка и монтаж на оборудване и обзавеждане на образователни институции. Предметът на поръчката е доставка на оборудване и наличието на транспортно оборудване е неотносимо към същия. Възложителят е заложил като показател за комплексна оценка "срок на доставка", а с какви превозни средства ще се извърши доставката, е изцяло в преценката на изпълнителя, който носи отговорност за точното и навременно изпълнение на поръчката. Посоченото изискване ограничава необосновано кръга на потенциалните участници в процедурата, тъй като не е свързано с доказване на капацитет за изпълнение на поръчката. Изискването за разполагаемо имущество – 2 броя тежкотоварни автомобила, още повече на етап подаване на оферта, е ограничително, несъобразено с предмета и обема на обществената поръчка. Както правилно е установено от административния орган, липсата на мотиви по отношение на количеството изискуема тежкотоварна техника също обосновава горния извод за наличие на нарушение. Не е ясно защо възложителят е преценил, че за изпълнение на доставките е необходимо да бъдат използвани точно два автомобила, като същевременно това изискване ограничава кръга на потенциалните участници, които биха разполагали с капацитет за изпълнение на поръчката, но не разполагат с посочената техника. Следва да се посочи и показателят за оценка "срок за изпълнение", който има съответната тежест, и начинът на изпълнение на възложената доставка в определения срок не следва да е зависим от конкретен начин на транспортиране. Както вече беше посочено по-горе, начинът на доставка е в преценката на изпълнителя, в неговата оперативна самостоятелност и определянето на изисквания за конкретен вид превоз в раздел "Технически и професионални възможности", за доказване на капацитет е необосновано и възпрепятства участието на потенциални участници, притежаващи необходимите технически и професионални възможности за изпълнение на поръчката. По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд, че описаните по-горе нарушения не могат да бъдат квалифицирани като нарушения на т. 9 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, не съответства на материалния закон. С оглед горното, в настоящия случай, вторият елемент от определението за нередност е налице. Следва да се изследва въпроса с наличието на вреда на общия бюджет на Съюза като последица от установеното нарушение. Нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2,
Регламент № 1303/2013 е трайно установено и в практиката на Съда на Европейския съюз дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005: 548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016: 562, т. 44). В частта "Финансова корекция" от обжалвания административен акт изрично е посочено, че предвид спецификата на разглежданото нарушение, не е възможно да се определи точен размер на загуба на публични средства, като в този случай се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, приложен в съответствие с чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Подробно е разгледан и финансовият ефект от установеното нарушение. Описаното нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП правилно е квалифицирано като нередност по т. 9 "Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията за участие" от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции и по реда на ЗУСЕСИФ, като е определен размер на финансовата корекция в законоустановения минимум от 5 %. Същевременно, за да е законосъобразна наложената финансова корекция, трябва правилно да е определена и основата, върху която тя се налага. В случая основата е формирана от стойността на разходите по сключените с избраните изпълнители договори на обща стойност 269 356, 51 лв. с ДДС. Върховният административен съд приема, че така определената основа не съответства на установеното в ЗУСЕСИФ по следните съображения:
По силата на чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ на отмяна подлежи финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), като за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. По аргумент от противното това означава, че няма законово основание финансова корекция да се определя върху средствата, представляващи собствен принос на бенефициера, който се включва в общо допустимите разходи по договора. Еднопосочна е съдебната практика на ВАС, че обратното превръща тази част от финансовата корекция в санкция - нещо което тя не е (чл. 4, ал. 1 и чл. 4 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, както и решение на Съда на ЕС по съединени дела С-260/14 и С-261/14 г., EU: C: 2016: 360, т. 50 и т. 51).
Видно от чл. 2, т. 2. 2. от представения по делото Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РР" 2014 – 2020 от 16.09.2016 г., проектното предложение на община Горна Оряховица е на стойност 2 925 837. 69 лв., от които 2 909 132 лв. са средствата, предоставени по програмата, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, и 16 705. 69 лв., представляващи собствен принос на бенефициера.
В съответствие с етапа, на който нередността е открита, или се постановява връщане на предоставените средства в размера на определената финансова корекция, или се намалява размера на допустимите (верифицирани) разходи по проекта. Ето защо основата, върху която следва да бъде определена финансовата корекция в размер на съответния % по отношение на договора, не е неговата стойност, а стойността на допустимите (верифицирани) разходи, финансирани със средства от ЕФРР.
При тези данни основата, върху която следва да бъде определена финансовата корекция е не стойността на целия договор, а стойността на допустимите разходи по договора финансирани със средства от ЕФРР. Ето защо оспореният административен акт е законосъобразен досежно установените нарушения на процедурата за обществена поръчка (публично състезание) и приложения процентен показател на финансовата корекцията, но не и в частта досежно основата, върху която е изчислена финансовата корекция. В тази част оспореният административен акт следва да се измени, като се определи за основа на финансовата корекция - допустимите разходи по сключените договори: № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-01/09.05.2017 г. с изпълнител "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, № BG16 RFOP001-1. 027-0001-D-02/09.05.2017 г. с изпълнител "Смарт Бизнес Къмпани" ЕООД, и № BG16 RFOP001-1. 027-0001-С01-D-03/30.05.2017 г. с изпълнител "Над дизайн" ЕООД, финансирани със средства от ЕФРР.
По тези съображения решението на административния съд следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което да бъде изменено решението на административния орган, в частта, в която е определена основата на финансовата корекция и се отхвърли жалбата срещу решение № РД-02-36-1243 от 17.11.2017 г. на Ръководителя на Управителния орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. в останалата й част.
При този изход на спора, на касатора следва да бъдат присъдени разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл. 228 във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 200 лв. за всяка инстанция или общо 400 лв.
Цитирани разпоредби
2- чл. 2, ал. 2 ЗОП
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ