Решение № 14810 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2011 г.

Решение № 14810 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5254/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 105 от 18.03.2011 г., постановено по адм. д. № 56/2011 г. Административен съд гр. Велико Търново е отменил решение № 78/23.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 1077/03.11.2010 г. на ръководителя на отдел "Пенсии" при РУ "СО"- Велико Търново по пенсионна преписка на Димитър Александров Попов, като му е отказано отпускане на лична пенсия. Върнал е административната преписка на НОИ - Велико Търново за произнасяне по молбата на Димитър Попов от с. Долна Липница, обл. Велико Търново, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на решението. Срещу това решение чрез процесуален представител, е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново с оплакване, че е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Предмет на спора пред първата съдебна инстанция е законосъобразността на Решение № 78/23.12.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Велико Търново, с което е оставено в сила разпореждане № 1077/3.11.2010 г. на ръководителя на отдел"Пенсии" при РУ "СО" гр. Велико Търново по подадено заявление вх. № 16131 от 5.07.2010 г. от Димитър Александров Попов за отпускане на лична пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови оспорения отказ, пенсионният орган е приел, че положеният от заявителя трудов стаж за периодите: от 1.01.1978 г. до 31.01.1980 г.; от 1.01.1990 г. до 19.06.1990 г.; от 1.11.1990 г. до 17.06.1991 г. и от 1.11.1991 г. до 11.05.1992 г. не следва да бъде зачетена като положен при условията на втора категория труд. Твърденията на Попов са, че за цитираните периоди е съвместявал две длъжности - електротехник и акумулаторчик, като основната длъжност е била електротехник. АС гр. Велико Търново е изследвал подробно представените с преписката и в съдебното производство писмени доказателства, разпределил е доказателствената тежест с оглед правилата на административното съдебно производство и достигнал до обосновани изводи за причисляване на положения от Попов труд като втора категория. Видно от приетата като доказателство Трудова книжка № 176, издадена на 20.12.1973 г. от ТКЗС "Нов живот" - с. Долна Липница на Димитър Александров Попов, същият е назначен на 1.01.1978 г. на длъжност ел. техник - акумулатор - IV р. Според разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. Съобразявайки характера на трудовата книжка като официален удостоверителен документ - чл. 347 от КТ, съдът правилно е възприел отразените в нея данни по отношение на периодите и заеманите длъжности от Попов, позовавайки се на материалната доказателствена сила за вписаните обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника. В конкретния случай по делото няма спор, че основната длъжност, на която е назначен и работел през процесните периоди заявителят Александър Попов е "електротехник", както и че съгласно т. 66и от Правилника за категоризация на труда при пенсиониране (отм.) като положен труд от втора категория се признава трудът на механизаторите в селското стопанство, в това число и лицата, работещи като електротехници. В хода на съдебното производство, съдът е изследвал характера и тежестта на допълнително изпълняваните трудови функции от Попов във връзка с ремонта и поддръжката на акумулаторите на ремонтираната в работилницата селскостопанска техника. При цялостната преценка на фактите, обосновано в мотивите на обжалваното решение е прието, че вредности при условията на работа е налагала да бъдат взети специални мерки за изпълнение на съответната трудова функция на акумулаторчик, от което е направен извод, че тежестта, интензитета и вредността на полагания труд в рамките на работното време като акумулаторчик в никакъв случай не отстъпват на тези при работата на жалбоподателя като електротехник. Касае се за работа при вредни и опасни за здравето на работника условия на труд, поради което му е давана предпазна храна, както и допълнителен платен отпуск. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че неправилно съдът е вменил като задължение на административния орган да събира доказателства относно вредността и тежестта на полагания труд от работника. Съгласно общата разпоредба на чл. 36, ал. 1 от АПК - доказателствата се събират служебно от административния орган, който следва да издадена своя акт след цялостното изясняване на фактите, включително чрез насочване на молителя да представи необходимите документи. В конкретния случай, при липсата на доказателства относно факта - каква част от работното време Попов е работил по допълнителното трудово правоотношение или е изпълнявал втората трудова функция, съдът правилно е тълкувал данните, отразени в представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор, (макар да касае друг период, извън процесните). В него е посочен коефициентът на трудово участие, както и допълнителното трудово възнаграждение, което се заплаща за съвместяване на тази втора трудова функция, а именно - до 40 % КТУ и 10 % допълнително трудово възнаграждение. С оглед тези данни, съдът е изложил извода си, че 60 % от работното време, т. е повече от половината от законоустановено работно време, Димитър Попов е изпълнявал трудовата си функция като електротехник, с оглед на което трудът следва да бъде зачетен за втора категория. При така обоснованите мотиви, настоящата инстанция счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е отменил оспореното решение на директора на НОИ - Велико Търново и е върнал преписката за ново произнасяне. Съдебният акт е правилен, постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, поради което не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна.; Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,