Решение № 1169 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2016 г.

Решение № 1169 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11104/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е подала касационна жалба срещу решение № 5354 от 22.07.2016 г. по адм. дело № 5379/2014 г. по описа на Административния съд - С. град в частта, с която е била осъдена да заплати на В. Г. Х. обезщетение в размер на 900 лева за причинените му в периода от 23.07.2012 г. до 31.07.2012 г. неимуществени вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразната заповед № 528/13.07.2012 г., издадена от началника на З.- С. за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия" и престой в наказателната килия, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2012 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Решението се обжалва и от В. Г. Х. в частта, в която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковата претенция да се уважи изцяло. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 и чл. 36 от Закона за адвокатурата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, но неоснователни. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - С.- град е образувано по исковата молба на В. Г. Х. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменената като незаконосъобразна от съда заповед № 528/13.07.2012 г. на началника на Затвора- С. за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия". Претърпените неимуществени вреди се изразявали в болки и страдания, чувство на тревожност, депресия и изнервеност, стрес и душевен дискомфорт поради тежестта на неправилно вмененото му нарушение - физическа саморазправа с друг затворник, налагането на наказанието въпреки обжалването на заповедта, както и че за случая узнали другите затворници. Ищецът се позовал и на влошаване на здравословното му състояние по време на престоя в наказателната килия, през което се появили болки от стара травма в крака му, затруднение в раздвижването на крака и зъбобол, който не бил лекуван навреме. Обезщетението за вреди се претендирало в размер на 10 000 лева ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. - датата на отмяната на заповедта, до окончателното изплащане на сумата. Производството пред административният съд е второ по ред след отмяната на първото постановено от съда решение с решение № 7245/29.05.2014 г. по адм. дело № 13900/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Административният съд установил, че със заповед № 528/13.07.2012 г на началника на Затвора - С., на В. Х. било наложено дисциплинарно наказание "изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия" за това, че той и още едно, лишено от свобода, лице влезли във физическа саморазправа с трети затворник. Х. престоял в наказателна килия от 23.07.2012 г. до 31.07.2012 г. Изпълнението на наказанието започнало веднага, въпреки че В. Х. обжалвал заповедта. Тя била отменена с определение от 26.07.2012 г. по нчд № 13857/2012 г. по описа на Софийския районен съд, влязло в сила на датата на постановяването му. В. Х. имал стара (от 2008 г.) фрактура на лявото бедро, както и "компрометирана метална остеосинтеза". На 31.07.2012 г. той посетил зъболекарския кабинет, където му бил екстрахиран зъб. За изясняване на обстоятелствата по делото били разпитани двама свидетели. Първият свидетел, който лежал в килията заедно с В. Х., посочил, че тя била мръсна, малка, имало мишка и хлебарки. Ищецът бил изнервен, болели го глава и зъб. Вторият свидетел, жена, живяла с Х. на съпружески начала, разказала, че след настаняването му в наказателната килия, той се променил, станал затворен. Ищецът се оплакал пред свидетелката, че в карцера имал зъбобол и чак след като се подул, го завели на зъболекар. Като излязъл от карцера, твърдял, че останалите лишени от свобода му се подигравали. От приетата като неоспорена по делото санитарно- хигиенна експертиза съдът установил, че килиите са сухи, без влага, с пряк достъп на дневна светлина, заключени и отоплени добре, с обезопасени легла, със самостоятелен санитарен възел, с условия за къпане и смяна на бельо два пъти седмично, с ежемесечна дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Материалните и санитарно- битови условия в наказателната килия не се отличавали от тези, в обикновената килия. Разликата била само в по- строгия режим, като лицата от тази килия имали едночасов престой на открито, от 7,45 до 8,45 ч., но нямали право на свиждане, хранителни пратки, пари за лични нужди и ползване на телефон. От правна страна съдът приел, че предявеният иск е частично основателен. Ищецът понесъл вреди от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред. Задържането му в наказателната килия преди произнасянето на съда е определено като незаконосъобразно действие на администрацията на затвора. Съдът изтъкнал, че в разпоредбата на чл. 111 ЗИНЗС (в редакцията съгласно ДВ. бр. 25 от 3 април 2009 г.) не се урежда предварителното изпълнение на заповедта, от което следва, че жалбата спира изпълнението. При отсъствието на действащо основание за настаняването на В. Х. в наказателната килия, било допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, вследствие на което ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически дискомфорт. По отношение на твърденията на В. Х. за влошаване а здравословното му състояние по време на престоя му в наказателната килия административният съд отбелязал, че ищецът действително е изпитвал болки в крака, но те не биха могли да бъдат проявление именно на престоя на ищеца в тази килия. За недоказани били приети и твърденията на Х. за понесени подигравки от други затворници заради наложеното му наказание. Според съда, доказани били преживените от ищеца болки и страдания от зъбобол, който не бил лекуван, въпреки изразеното от него желание. Отчитайки естеството и степента на претърпените вредни последици и продължителността на пребиваването на ищеца в такива условия, административният съд осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на В. Г. Х. обезщетение в размер на 900 лева, за неимуществени вреди, понесени от незаконосъобразна административна дейност в периода 23.07.2012 г. до 31.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане. В останалата част до пълния предявен размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва, искът бил отхвърлен. Съдът присъдил и разноски в полза на В. Х., общо в размер на 300 лева. Тъй като ищецът бил защитаван безплатно от адвокат, който поискал присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на адвокат В. Т. възнаграждание в размер на 500 лева за двете разглеждания на първа инстанция и за касационното производство. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на имуществената отговорност на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Съдът обсъдил всички събрани доказателства и въз основа на тях приел за установено, че в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения от началника на затвора незаконосъобразен административен акт и незаконосъобразното задържане на ищеца в наказателната килия преди приключване на съдебното обжалване, В. Х. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на тревожност и напрежение, както и на обида от проявеното беззаконие. Първоинстанционният съд е допуснал противоречие с материалния закон, като е присъдил по- висок от справедливия размер на обезщетението. Нарушението, допуснато от администрацията на затвора, не е от такова естество, че да предизвика интензивно по своята сила и продължителност въздействие върху психиката на ищеца. Настаняването му в наказателна килия, продължило девет дни, не се е отразило върху условията на живот, при които лишеният от свобода обичайно пребивава. В исковата си молба той не е включил твърдения за вреди, произтичащи от съпътстващите наказанието ограничения в режима. Според мотивите на административния съд, присъденото обезщетение включва и понесените от ищеца физически болки. Съдът обаче не е отчел, че изводът за понесеното от ищеца физическо страдание като следствие от незаконно наложеното му наказание не е подкрепен с доказателства. Престоят в наказателната линия не е основание да се откаже провеждането на лечение, когато такова е необходимо. Затова понесените от ищеца физически болки биха могли да са следствие от бездействието на администрацията да осигури нужното лечение, но не и от изпълнението на наказанието "изолиране в наказателна килия". С оглед допуснатото от съда нарушение на материалния закон, решението следва да се отмени в обжалваната от Главна дирекция"Изпълнение на наказанията" част за разликата над сумата 100 лева до присъдения размер от 900 лева, ведно със законната лихва, и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли в тази част. Административният съд е постановил правилно решение в отхвърлителната част. Съдът е направил обоснована преценка за отсъствието на основание за обещетяване на вреди, които, според ищеца, произтичат от лошите битови условия в наказателната килия, от понесените от него болки в краката и от негативни преживявания по повод подигравателното отношение на останалите лишени от свобода. Твърденията на ищеца за влошена жизнена среда са били опровергани от заключението на санитарно-хигиенна експертиза, според което наказателната килия не се отличава по материални и битови условия от останалите килии, а тези за понесените от него болки в краката и притеснения от подигравките на лишените от свобода са останали недоказани. Поради това в тази част решението следва да се остави в сила. Съгласно чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част от иска, от което следва, че решението в частта за присъденото възнаграждение в полза на адвокат Тенева следва да се отмени за разликата над 25 лева. За пълнота на проверката следва да се отбележи, че административният съд е присъдил възнаграждението съобразно чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36 от Закона за адвокатурата без да поиска представянето на доказателства, от които да се направи извод, че безплатната адвокатска помощ се предоставя на лице, което е материално затруднено. Обстоятелството, че клиентът е лице, лишено от свобода, не означава, че той няма финансовата възможност да заплати възнаграждение на наетия от него адвокат. В зависимост от изхода на делото присъдените в полза на В. Х. съдебни разноски следва да бъдат намалени на 33 лева. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд