Решение № 6982 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1629/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение ДЛС Широка поляна против решение 704 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело 739/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Касаторът излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пазарджик не взема становище по касационната жалба. Ответникът Е. Й. Я., чрез адв. Трошанова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Териториално поделение ДЛС Широка поляна против заповед 18-7746/07.07.2023 г. на началника на СГКК - гр. Пазарджик, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 53б, ал. 1 и ал. 5, т. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) на гр. Батак, състоящо се в промяна на границите (контура) на съществуващ обект сграда с идентификатор 02837.15.149.1, в резултат на което площта й се увеличава от 15 кв. м на 33 кв. м. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Обосновава извод за изпълнение на втората хипотеза по § 1, т. 9 ДР ЗКИР - несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти. Приема за приложима разпоредбата на чл. 81в, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, предвиждаща нанасянето на липсващи или неточно отразени сгради, построени в неурбанизирани територии от бившата карта на възстановената собственост (КВС), при спазване на чл. 74 и чл. 75, като изменението в КК в съответствие с изискванията на нормата е одобрено с оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Законосъобразно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Правилен е изводът, че административният акт е постановен в предвидената форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че в административния акт не е посочено коя от хипотезите на § 1, т. 9 ДР ЗКИР е налице. В случая в оспорената заповед е налице изрично позоваване на събраните в хода на административното производство данни за грешно нанесен контур на сградата в КК спрямо бившата КВС, обуславящи условието за установяване на явна фактическа грешка поради неточно отразен обект - несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, което сочи за наличие на хипотезата на § 1, т. 9, предл. 2 ДР ЗКИР. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в тази насока са изложени аргументирани съображения, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че административното производство започва по искане на лице, което не е заинтересовано по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР. Видно от данните по делото към датата на подаване на заявлението настоящият ответник Е. Я. е вписан в кадастралния регистър като собственик на сградата и като такъв има право да инициира производство по изменение на КК и КР по отношение на този обект. Фактът, че с оспорената заповед е заличен от кадастралния регистър поради липсата на представени документи за собственост не води до извод, че не е заинтересовано лице съгласно § 1, т. 13, ДР ЗКИР да претендира исканото изменение. Спазена е разпоредбата на чл. 81а, ал. 7 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Проектът за изменение на кадастралната карта отразява поземления имот и сградата, които се засягат от отстраняването на явната фактическа грешка. Не се спори, че поземлен имот с идентификатор 02837.15.149 е държавна собственост, с предоставени права на управление на касатора и попада в неурбанизирана територия. За сградата е представено архитектурно заснемане от октомври 2003 г. Отразена е с контур и площ в КВС, действаща преди одобряване на КК и съществува на място съобразно геодезическото заснемане. Законосъобразен е изводът на съда за съответствие на оспорената заповед с материалния закон. Сградата е обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 във вр. с § 1, т. 1б ДР ЗКИР. Представлява траен топографски обект с изкуствен произход в неурбанизирана територия. Следователно в случая е осъществена хипотезата на § 1, т. 9, предл. 2 ДР ЗКИР във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за отстраняване на явна фактическа грешка. Границите са определени с геодезическо заснемане и от административния орган е установено несъответствие с КВС. Сградата е неточно отразена в одобрената КК. В случая с оспорената заповед същата е нанесена с променен контур при спазване изискванията на чл. 81в, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Не се установява допуснато нарушение на чл. 74 и чл. 75 от подзаконовия нормативен акт. Съгласно чл. 74 от цитираната наредба съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за собственост. Касаторът не оспорва факта, че сградата е съществуваща на място във вида и с контура, с който е нанесена с оспорената заповед. Противно на твърденията му не са налице данни за извършено пристрояване, за което дори не се сочи кога евентуално е осъществено. По принцип отразяването на сграда е само по действителното състояние на същата и то към момента, в който се извършва отразяването. В случая административният орган изрично посочва като правно основание разпоредбата на чл. 81в, ал. 1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. От съществуващото на място към момента състояние се доказва сграда, отразена в предходен план, което установяване от административния орган не е оборено от касационния жалбоподател. Ето защо, като прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът постановява решението си при правилно приложение на материалния закон. Доводите на касатора, че сградата е незаконна и е включена в списък на строежи, изпълнени в имота без строителни книжа, са ирелевантни за настоящото производство. От приложените по делото доказателства е установено, че същата е заснета спрямо фактическото й разположение, а обстоятелството относно нейната законност подлежи на установяване в друго производство - по реда на чл. 225 и сл. ЗУТ. Въпросът дали са изпълнени или не условията за издаване на удостоверение за търпимост по § 127, ал. 1 ЗУТ по искане на заявителя в административното производство също е извън предмета на спора. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,