Решение № 1399 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2005 г.

Решение № 1399 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4873/2005 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а б. "а" ГПК от 1952 г., вр. § 2, ал. ПЗР ГПК обн. ДВ, бр. 59/2007 г. Образувано е по жалба на "Д" А., гр. С. против въззивното решение на С. градски съд, постановено на 5.12.2006 г. по гр. д. № 417/2006 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и с чл. 209 ГПК (отм.). Иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на С. градски съд. Ответниците по касация Д. В. Д. и Н. З. Т. не вземат становище по реда на чл. 218г ГПК (отм.), нито по-късно в хода на съдебното производство. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първостепенният С. районен съд с решение от 11.07.2005 г. по гр. д. № 15131/2003 г. е обявил нищожността на договор от 12.01.2000 г., с който Д. В. Д. продава на Н. З. Т. подробно описан лек автомобил, по иск, предявен от З. компания "О" против страните по договора. Това решение е обезсилено от въззивната инстанция и производството по делото прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес. За да постанови този резултат, съдът е установил, че застрахователното дружество и Н. Т. са сключили договор за застраховка "К". След настъпило застрахователно събитие, Т. е потърсила заплащане на обезщетение по риска на застраховката. То не е платено и тя предявила иск против застрахователя, по който делото е висящо. "Д." А., С. (правоприемник на З. компания "О.") отказва изпълнение по договора, като твърди, че Т. не е собственик на застрахования автомобил. С това обуславя и правния интерес от предявяване на иск за нищожност на договора, с който Н. Т. е закупила от Д. В. Д. вещта, поради липса на съгласие от страна на купувача. Въззивният съд е изложил съображения, че интересът на търговското дружество е да установи нищожност на договора за застраховка, за да се освободи от задължения да плати обезщетението по него. Тогава, при наличие на висящо дело за изпълнение, застрахователят може да направи всичките си възражения, включително и право изключващите срещу договорното основание, от което черпи права Т. Липсва правен интерес от отделно предявяване на иск за нищожност на договора за покупко-продажба на автомобила. Решението е правилно. Страните не спорят, а и от данните по делото е видно, че производството по иска на Н. Т. против застрахователната компания е висящо. Тогава, не е оправдано, възраженията, които могат да се направят в това производство от страните, да бъдат предмет на самостоятелен иск. Твърдението, че основанието, на което ищецът по един иск претендира правото, предмет на същия, е нищожно, е право изключващо възражение и форма на материално-правна защита на ответника по иска. На нищожност, включително на сделка, обуславяща действието на тази, която е основание на иска, страната може да се позове и инцидентно по повод на съдебен спор и, ако това обстоятелство е релевантно, съдът е длъжен да го разгледа. Нищожността, за разлика от унищожаемостта не настъпва със съдебно решение. Дори, когато е предмет на самостоятелен иск, съдът не създава, а обявява със своето решение нищожността на сделката. В случая, за възможността на застрахователното дружество да релевира по висящия осъдителен иск възраженията за нищожност на договора за покупко- продажба на автомобила, като обуславящ валидността на застрахователния договор, е без значение това, че продавачът не е страна по иска с правно основание чл. 390 ТЗ. Както съдът вече изясни, ако сделката е нищожна, то това е факт, на който всеки може да се позове, щом има интерес и не е нужно да го прави при участието на страните по нищожната сделка, съответно техните правоприемници. Позоваването от касатора на решение № 627/21.10.2004 г. по т. д. № 3* г. на ВКС, I ТО, е некоректно. В него е разгледана хипотезата на чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), която задължава съда да спре производството пред себе си, ако има друг висящ преюдициален спор. В този случай, съдът по обусловения спор няма право да преценява допустимостта на обуславящото производство. Наличието му е достатъчно, за да се постанови спиране. В цитираното по-горе решение съставът на Върховния касационен съд не е разглеждал иск за нищожност на договора, легитимиращ застрахованото лице, като собственик на застрахованата вещ, нито е излагал съображения за допустимостта му, при висящ процес по чл. 390 ТЗ. В случая, освен всичко изложено, настоящият състав намира, че ищецът по настоящия спор, изобщо не разполага с правната възможност да твърди нищожност на договора за покупко-продажба поради това, че купувачът не бил съгласен да я сключи. Няма твърдения за симулация, насочена към увреждане интересите на третото лице (ищец), а, че подписът върху договора не е на купувача. На практика, застрахователят предявява съдебно чужди субективни права и тук е без значение неговия житейски интерес. Подобна намеса в чужда правна сфера чрез исковия процес, е недопустима. Още повече, че целта му е да противопостави на самия купувач по договора, който е приел неговото изпълнение и последици, възражението, че не е имал съгласие за сключването му. Всичко изложено обуславя извод за липсата на правен интерес от така избрания път на искова защита, както и на процесуална легитимация (арг. чл. 15, ал. 3 ГПК, отм.) Касае се за абсолютни положителни процесуална предпоставки, за които съдът следи служебно. Отсъствието им, правилно е свързано с недопустимост на постановеното от районния съд решение, като въззивната инстанция е процедирала по правилата на чл. 209, ал. 1 ГПК. В заключение, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение