Решение № 15154 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2017 г.

Решение № 15154 от 11.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4020/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. М. Б. против решение № 1006 от 20.02.2017 г. по адм. дело № 11433/2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 2153-21-315/30.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) С. - град, с което е оставена без уважение жалбата на Б. срещу разпореждане № 550216770/1 от 5.08.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение и определяне на действителния размер на личната й пенсия за осигурителен стаж и възраст. Жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като началната дата за отпускане на пенсия в действителен размер е неправилно определена. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореното решение на административния орган да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ТП на НОИ С. - град оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд С. - град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд аргументирано приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ С. - град. П. е заключението, че административният акт е постановен от компетентен орган (чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила, след като съгласно чл. 35 и чл. 36 АПК са събрани необходимите доказателства и са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора. Изводът на съдебния състав за съответствие на оспореното решение на директора на ТП на НОИ С. - град с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Правилно съдът приема, че пенсията за осигурителен стаж и възраст определена в размер на 712.11 лв. следва да бъде изплащана на жалбоподателката, считано от 18.07.2016 г. Установено е, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (2.11.2015 г.) жалбоподателката е на 60 години и 08 месеца и има общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 39 години, 10 месеца и 15 дни. При подаване на заявлението същата декларира, че се отказва от незаверения в осигурителната книжка стаж за времето от 1.01.2010 - 28.02.2010 г. При тези данни с разпореждане № 5502166770 от 2.12.2015 г. ръководителят на пенсионното осигуряване отпуска на Б. на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО, изм. в ред. до ДВ бр. 61/2015 г.) пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 16.10.2015 г. На 8.01.2016 г. органът издава ново разпореждане, с което отказва да измени размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и да я определи в действителен размер с мотива, че стажът за периода 1.01.2010 г. - 28.02.2010 г. не е заверен. Това разпореждане не е оспорено и влиза в сила. Със заявление от 18.07.2016 г. Б. представя осигурителна книжка, в която стажът й за посочения период е заверен като осигурителен от контролен орган на НОИ. На тази база е определен индивидуалният коефициент за изчисляване на пенсията и с разпореждане № 5502166770/5.08.2016 г. размерът на отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменен на 712.11 лв., считано от 18.07.2016 г. Жалбоподателката оспорва последното разпореждане в частта относно началната дата, като счита, че пенсията следва да й бъде отпусната от 16.10.2015 г., когато е придобила право на пенсия. С решението на директора на ТП на НОИ С.- град, предмет на оспорване, жалбата й е оставена без уважение, като е посочено, че пенсията в размер на 712.11 лв. правилно е отпусната от 18.07.2016 г. с оглед новите доказателства от тази дата, върху които е изчислен индивидуалният коефициент за нейното определяне. При тези данни изводът на административния съд, че пенсията за осигурителен стаж и възраст следва да се отпусне на жалбоподателката в действителния размер, считано от 18.07.2016 г., е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. "а" КСО в ред. до ДВ бр. 98/2016 г. разпореждането за отпускане на пенсия може да бъде изменено от органа, който го е издал, по заявление на пенсионера, когато последният представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането. В тези случаи разпореждането се изменя от датата на представяне на доказателствата (чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО). В случая със заявлението от 18.07.2016 г. жалбоподателката представя нови доказателства за осигурителен стаж (стаж, който първоначално не е взет предвид е приет за осигурителен сред заплащане на дължимите осигурителни вноски), поради което правилно и в съответствие с цитираните разпоредби органът издава разпореждане, с което определя пенсия в действителен размер, считано от датата на представяне на доказателствата, а именно 18.07.2016 г. Следователно началната дата за отпускане на пенсия в действителния размер е правилно определена, а изводите на административния съд в този смисъл са законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Доводите на жалбоподателката, че органът е следвало да й даде указания да представи редовни документи във връзка със стажа за периода 1.01.2010 г. - 28.02.2010 г. съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), правилно са приети от административния съд за неоснователни. Решаващият съд достига до законосъобразния извод, че цитираният текст не може да намери приложение с оглед изричната декларация на жалбоподателката, че не желае този стаж да се взема предвид при определяне на личната й пенсия. При изричното волеизявление на Балевска, пенсионният орган няма задължение да събира доказателствата за установяване на стажа за посочения период и съответно да дава указания на жалбоподателката да представи такива. Ето защо цитираната разпоредба, задължаваща органа да даде на заявителя указания за отстраняване на констатираните неизправности, правилно не е взета предвид. Освен това прилагането на нормата би имало значение при обсъждане на законосъобразността на разпореждането на пенсионния орган от 2.12.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, което обаче е влязло в сила и е извън предмета на настоящото производство. Принципно правилните съображения на жалбоподателката, че след като към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същата отговаря на всички нормативни изисквания за това, органът следва да определи размера на пенсията, съобразно наличните данни, без да зачита незаверения стаж с оглед декларацията, в случая не дават основание за отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ С.- град. Д., към момента на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия жалбоподателката отговаря на изискванията за възраст и за осигурителен стаж съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО (изм. в ред до ДВ бр. 61/2015 г.) и при подаване на заявлението органът разполага с необходимите документи за изчисляване на действителния размер на пенсията. Това обаче не е направено, но неправилните разпореждания на органа от 2.12.2015 г. за определяне на пенсия в минимален размер и от 8.01.2016 г. за отказ да се измени размера на пенсията с оглед наличието на незаверен стаж от два месеца, не са оспорени от жалбоподателката и са влезли в сила. При отчитане действието на тези актове, размерът на личната пенсия правилно е изменен от органа съобразно новите доказателства за осигурителния стаж, считано от датата на представянето им, а не от датата на придобиване правото на пенсия. Ето защо доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Поради всичко изложено следва да се приеме, че началната дата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер е определена от органа в съответствие с нормативните изисквания и при съобразяване с представените доказателства. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и на това основание отхвърля жалбата против административния акт първоинстанционният съд постановява обосновано решение, при правилно приложение на материалния закон. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд С. - град е валидно, допустимо и при постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт се обосновава от представените доказателства и е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,