Решение № 12520 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2012 г.

Решение № 12520 от 10.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7710/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 4 и 5 от АПК, образувано по искане за отмяна, подадено от Христо Кайряков и Лъчезар Кайряков от гр. София на влязло в сила решение № 97/12.03.2012 г. по адм. д. 973/11 г. на Административен съд - Пазарджик. С доводи за наличие на противоречиво съдебно решение № 269 от 3.06.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е признат за недействителен договора за отстъпено право на строеж върху чужда земя на двата броя гаражи, които са предмет на Разрешение за строеж № 45/20.07.2004 г. се претендира отмяна по реда на т. 4 и 5, чл. 239 АПК. Излагат се и доводи по съществото на спора досежно кръга на уведомените за издаденото разрешение за строеж лица, неговата недействителност и т. н. Ответниците Василка Тодорова и Стоян Лазаров Тодоров, чрез адв. Стоянов излагат становище за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна, с подробни съображения в писмено възражение. Претендират разноски. Останалите ответници не ангажират становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени данните по делото, намира молбата за отмяна на влязло в сила решение за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 240 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: С решение № 97/12.03.2012 г. по адм. д. 973/11 г. на Административен съд - Пазарджик е обявена нищожността на заповед № ДК-10-ЮЦР-56/18.08.2011 г. на началника на РДНСК - ЮЦР, с която са отменени одобрените на 20.07.2004 г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж № 45/20.07.2004 г. и заповед № 16/03.12.2004 г. за строеж на два броя гаражи в УПИ ХIV-260,кв. 35 по плана на с. Ветрен дол. Първото основание за отмяна, визирано в искането е това по чл. 239, т. 4 АПК, като молителите се позовават на съдебно решение № 269 от 3.06.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е признат за недействителен договора за отстъпено право на строеж върху чужда земя на двата броя гаражи, визирани в отменените строителни книжа и разрешение за строеж. Искането за отмяна на това основание е неоснователно, тъй като по реда на чл. 239, т. 4 АПК, отмяна може да се иска когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай не е налице идентичност както между страните, така и в основанието и искането по двете съдебни производства. Освен това решение № 269 от 3.06.2009 г. по гр. д. № 281/2009 г. на Пазарджишки окръжен съд е постановено в исково производство, приключило през 2009 г. с влязло в сила решение, т. е. преди образуване на производството по адм. д. 973/11 г. на Административен съд - Пазарджик, по което е постановено подложеното на отмяна решение № 97/12.03.2012 г. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл. 239, т. 4 АПК, поради което молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Неоснователно е и искането на предявеното второ основание по т. 5, чл. 239 АПК, тъй като в молбата за отмяна не се сочат каквито и да било процесуални нарушения в съдебното производство. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав - 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, тъй като двамата молители са били надлежно конституиране като заинтересовани страни и са упражнили правото си на защита в процеса. Следователно искането за отмяна и на това основание следва да се отхвърли като неоснователно. Останалите доводите по молбата за отмяна касаят съществото на спора и не следва да се обсъждат, тъй като са относими в касационно производство, а не съставляват основание по чл. 239 АПК. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 и 5 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 97/12.03.2012 г. по адм. д. 973/11 г. на Административен съд - Пазарджик, искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлена. С оглед на горното и своевременно заявеното искане от ответниците Василка Иванова Тодорова и Стоян Лазаров Тодоров за присъждане на разноски, двамата молители следва да бъдат осъдени да заплатят поравно разноските за настоящата инстанция - адв. възнаграждение в размер на 200 лв. по представения договор за правна защита и съдействие № 306/30.05.2012 г. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,