Решение № 3326 от 31.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1468/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. С. Г., гр. Сливен, чрез адв. С. Раднев, против Решение 2272 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело 497/2024 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 18-11748/20.10.2023 г. на Началник СГКК Сливен, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 т ЗКИР, е одобрено изменение в КККР на гр. Сливен, изразяващо се в нанасяне на схема на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1. по КК на гр. Сливен, промяна на границите на съществуващи обекти в КККР, както и в данните за собственост и собственици на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на гр. Сливен. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесното решение. Иска се отмяната му и постановяване на друго решение, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Алтернативно, в случай, че решението бъде оставено в сила, моли решението да бъде отменено в частта за разноските, тъй като намира същите за прекомерни. Касаторът не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представя писмено становище в подкрепа на касационната си жалба. Ответникът - Началник на СГКК Сливен, чрез адв. Колева, в писмено становище, изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Ответниците В. Й. К. и Т. Й. А., заинтересовани страни в първоинстанционното производство, чрез адв. Е. Попова, в представен писмен отговор и допълнително становище, оспорват касационната жалба и молят решението да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски. Ответникът Ж. С. И., чрез адв. Ц. Микова, в представено писмено становище, поддържа всички доводи посочени в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и постановяване на друго решение, с което да се отмени обжалваният административен акт. Претендира разноски по представен списък по чл. 80ГПК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение Административен съд - Сливен е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискването за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е и че заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Счел е, че с изменението на кадастралната карта, одобрено с обжалваната заповед за пръв път се индивидуализира самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.516.75.1 по КК на гр. Сливен, като не се засяга нито площта, нито собствеността на оспорващата, тъй като регистрираната площ на самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.1.1 по КК на гр. Сливен, който до момента не е бил отразен на кадастралната карта, по документ за собственост е 20 кв. м. Съобразявайки заключението на вещото лице приема, че пристройката с идентификатор 67338.516.75.1.1 по КК на гр. Сливен е изградена на проектното й място и същата е коректно отразена в изготвената схема на самостоятелните обекти, тъй като отразяването й като местоположение и като собственост е правилно извършено въз основа на наличните документи. Приема, че с изменението по процесната заповед единствено се отстранява непълнота в кадастралната карта, тъй като отразяването съответства на действителното състояние и на архитектурния проект. Приема за неоснователно възражението на оспорващата, че по отношение на процесната пристройка е налице спор за собственост, тъй като с процесното изменение за пръв път се нанася обект на кадастралната карта, т.е. до този момент обектът не е бил описан като собственост на определено лице и не е налице индиция за спор за собственост. Счита, че възражение за спор за собственост е заявено едва при съдебното обжалване на оспорената заповед, а доказателства за висящ съдебен такъв не са ангажирани. По тези съображения е приел оспорената заповед за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Оспореното решение на Административен съд - Сливен е правилно и правните изводи, върху които стъпва, се споделят напълно от настоящият касационен състав. Обоснован и съответен на установените по делото факти, се явява изводът за отсъствие на спор за материално право. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че пред административния орган, от първоинстанционният жалбоподател и настоящ касатор, не е повдигнат спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. В случая със заявлението се иска изменение на КК и КР и е внесен проект за изменение на КК, поради непълнота в същата, чрез нанасяне на съществували, но ненанесени в нея обекти, като това допълване не засяга площта и границите на обекта, собственост на С. Г.. То уточнява границите между два обекта, които са били собственост на заявителя Й. П., наследодател на заинтересованите лица в първоинстанционното производство - В. Й. К. и Т. Й. А.. Едва с жалбата срещу процесната заповед, Г., в качеството й на съсобственик на първия /приземен/ етаж на сграда с площ от 68 кв. м., находяща се в гр. Сливен, [улица], с идентификатор 67338.516.75.2 по КК на гр. Сливен, прави възражение, че счита целият първи етаж за неин. В същото време в хода на съдебното дирене, в нито един момент тя не твърди, че самостоятелният обект с площ от 20 кв.м. и проектен идентификатор 67338.516.75.1.1 по КК на гр. Сливен, долепен до първия етаж на нейния самостоятелен обект с идентификатор 67338.516.75.2, също е нейна собственост. От доказателствата по делото писмени, гласни и приета СТЕ, безспорно се доказва, че процесният обект е част от разрешено на заявителите в административното производство, строителство по одобрени инвестиционни проекти, което в обем, граници и разположение съответства напълно на одобреното. Дори да се приеме, че неизграждането на стълбище между обект проектен идентификатор 67338.516.75.1.1 и обект с идентификатор 67338.516.75.1, е в нарушение на одобрените проекти, то същото не води до засягане както на границата с обект с идентификатор 67338.516.75.2, така и на площта на същия, противно на твърденията на касатора. Обектите се нанасят в КК такива каквито съществуват на място като граници, обеми и площ, без значение дали са законно или незаконно изградени. В случая, след като обект с проектен идентификатор 67338.516.75.1.1, находящ се на приземно ниво, няма функционална връзка чрез стълбище с обект с идентификатор 67338.516.75.1, находящ се над него, то той безспорно може да се отрази като самостоятелен обект. В случая не може да се приеме, че е налице спор за материално право относно обект с проектен идентификатор 67338.516.75.1.1, предмет на поисканото изменение, тъй като такъв не се поддържа изрично от оспорващата в съдебната фаза, а в хода на административното производство въобще не е повдиган. От оспорващата процесния административен акт не е представен титул за собственост върху самостоятелен обект с проектен идентификатор 67338.516.75.1.1, противопоставим на представения такъв от заинтересованите страни, инициирали административното производство, нито каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на индиция за спор върху собствеността на този обект. Такова изрично твърдение липсва и като довод в касационната жалба. Основните доводи на процесното оспорване се свеждат до твърдения, че с допуснатото изменение на КК и КР се засягат граници и площ на обект с идентификатор 67338.516.75.2, каквото засягане не се установи. Поради това като отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон в съответствие с представените доказателства. Същото е правилно и по отношение на присъдените в полза на заинтересованите страни разноски. В. Й. К. и Т. Й. А. са били представлявани поотделно, определеният между тях и процесуалният им представител хонорар е в минималния размер за този вид дела и е изплатен в брой при подписването на договорите за правна защита и съдействие. В тази връзка, административният съд правилно е приел за неоснователно възражението на оспорващия за тяхната прекомерност. Предвид изложеното, наведените с касационната жалба доводи са неоснователни, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направените и доказани искания на ответниците В. Й. К. и Т. Й. А. за присъждане на сторените от тях разноски по настоящото дело за адвокатски хонорар, са основателни и следва да бъдат уважени. Двете са представлявани поотделно, определеният между тях и процесуалният им представител хонорар е в минималния размер за този вид дела и е изплатен в брой при подписването на договорите за правна защита и съдействие. В тази връзка е неоснователно възражението на касатора за тяхната прекомерност. Същият следва да бъде осъден да им заплати тези разноски, които са в размер на по 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева за всяка от тях. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,