Решение № 595 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2008 г.

Решение № 595 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ю. Д. А. и Д. З. А. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 23.07.2007 г. по гр. д. № 1310/2002 г., с което е оставено в сила решение № 26 от 18.03.2002 г. по гр. д. № 28/2001 г. на Асеновградския районен съд, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху източната част на парцел ****САС от кв. 5 по плана на ПЗ "Изток" гр. А. с площ 3950 кв. м при посочени съседи, част от нива цялата от 6462 кв. м в м. "Барутни погреби", землището на гр. А. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални прави и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът "В." АД гр. А. оспорва касационната жалба. Ответницата М. Х. А. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска на жалбоподателите, съдът е приел от фактическа страна, че ищците извеждат правото си на собственост от решение № 961/16.01.1998 г. на ОСЗГ, с което им е признато право на реституиране върху лозе от 6462 кв. м в м. "Барутни погреби", находящо се в строителните граници на гр. А., заснет с пл. № 49 по кадастрален план от 1996 г., попадащ в кв. 5, парцел ****САС, отреден за асфалтова площадка, от които процесните 3950 кв. м - усвоени. Прието е още, с оглед и на изслушана съдебно -техническа експертиза, че процесният имот е бил включен в регулацията на града, ПЗ "Изток", на основание проведено отчуждително производство със Заповед № 1823/1988 г. по реда на ЗТСУ (отм.), като част от блок на АПК, за изграждане на производствено-техническа база на Автостопанство Асеновград, мероприятие залегнало в Генералния план от 1988 г., изработен въз основа на ЗРП, което още към 1988 г. е осъществено на първи етап със изграждането на "Гаражна площадка" въведена в експлоатация като самостоятелен обект със извършено ниско строителство - асфалтобетонна настилка на целия терен, ограда, озеленени площи, ел. кабели, водопровод с шахти и спирателни кранове, пожарни съображения, канализация, тоалетни, умивални, навес, временни постройки, което и понастоящем се ползува по предназначение. Процесната част от3950 кв. м е включена в терена на имот 103 (идентичен с пл. № 4* попада в източната част на парцел ****САС и на място не е застроена. При тези фактически обстоятелства от правна страна съдът е приел, че имотът е загубил земеделския си характер още с отчуждаването и включването му в регулация за мероприятие, което е осъществено - изградена е "Гаражна площадка" и на място процесната част се ползува по предназначение. Това е дало основание на съда да приеме, че не са налице предпоставките за реално реституиране на имота в стари реални граници, поради което ищците не се легитимират като собственици на процесната площ на основание земеделска реституция и да отхвърли иска за нейното ревандикиране. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът е достигнал до правилни фактически и правно обосновани изводи досежно неоснователността на предявения иск. Жалбоподателите са извели активната си материалноправна легитимация по иск за собственост от решение на ОСЗГ, с което им е признато право на реституиране върху процесния имот в реални граници. Правилността на това решение при възникнал спор за материално право следва да бъде проверена в исковото производство в условията на състезателност, с всички доказателствени средства, тъй като законосъобразността на решението, като титул за собственост, има преюдициално значение за гражданския спор. Решението на органа по земеделска реституция, като административен акт е издаден в условията на безспорно производство и може да обективира неправилно приложение на закона, противоречие с него, поради което в рамките на петиторната защита, съдът е длъжен да провери правото на собственост на страната позоваваща се на земеделска реституция с решение на ОСЗГ. Ако това решение противоречи на закона, съдът не е обвързан от него. По реда на косвения съдебен контрол, съдът е проверил правилността на решението от 16.01.1998 г. на ОСЗГ и с оглед на събраните по делото писмени доказателства, включително заключение на съдебно-техническа експертиза обосновано е приел, че органа по реституция не е имал законово основание да възстанови земята на ищците в реални граници, тъй като същата е била отчуждена, включена в регулация и мероприятието, за което е проведено отчуждителното производство е осъществено. Неоснователно се поддържа от жалбоподателите, че по делото не били установени отрицателните материално правни предпоставки по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, които не допускат реална реституция на земеделската земя, като оспорват наличието на проведено мероприятие. Според чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ собствениците на земеделски земи, респ. техните наследници, не могат да възстановят собствеността си в реални граници, ако върху земите е проведено мероприятие. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че върху имота е осъществено мероприятието "Гаражна площадка" първи етап от автобазата, като комплекс от строителни дейности по смисъла на § 1в, ал. 1 ПЗР ППЗСПЗЗ. В този смисъл е заключението на изслушаната техническа експертиза неоспорена от страните. След като не са били налице законовите предпоставки за възстановяване правото на собственост върху земите на ищците в реалните им граници, законосъобразно съдът е приел, че решението на ОСЗГ не ги легитимира като собственици на процесните 3950 кв. м, находящи се в източната част на парцел ****САС в кв. 5 по плана на ПЗ "Изток", гр. А., част от нива от 6462 кв. м в м. "Барутни погреби", землището на гр. А., което има за правна последици отхвърляне на иска с правно основание чл. 108 ЗС. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.