Решение № 11067 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 957/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът, директор ТП на НОИ София град е оспорил решение 6821 / 15.11.2022 г. по адм. дело 8136 / 2022 г. на Административен съд София град, с което са отменени решение 2153 21 281 от 19.08.2022 г. и потвърденото с него разпореждане [номер] от 14.06.2022 г. на органи на ТП на НОИ, касаещи отказ на Д. Шефер за възстановяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като преписката е върната на пенсионните органи за издаване на нов акт при съобразяване на указанията, дадени в мотивите. Ответникът по касационната жалба, Д. Шефер, от гр. София, чрез адвокат Кръстанов изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 82, ал.1 КСО децата имат право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат за срока на обучение, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст. Административният съд точно е дефинирал предмета на спора и установявайки, че към момента на подаване на заявлението от 16.05.2022 г. заявителката е имала качеството на учащ и възрастта ѝ е била под нормативно изискуемата е приел, че са налице материалноправните основания за получаване на осигурителното плащане. По делото е установено, че със заповед РД 20 1884 от 29.09.2021 г. ректорът на Софийския университет Св. Климент Охридски на основание чл. 165, ал.1, т.3 от правилника за устройство и дейността на учебното заведение е прекъснал обучението на Шефер, считано за зимен семестър на учебната 2021/2022 година, поради неуспешно полагане на определен от факултетния съвет брой изпити. Със същата заповед е указано, че заявителката е длъжна да положи невзетите изпити в периода на прекъсване на обучението, за да може да бъде записана в по-горен курс. От приложеното уверение 495 от 09.05.2022 г. от СУ Св. Климент Охридски е установено, че Шефер е записана за лятното полугодие на учебната 2021/2022 година, трети курс, редовно обучение. В подкрепа на факта, че лицето е продължило обучението си е и уверение 78037 от 26.10.2022 г., издадено от Нов български университет, което удостоверява, че заявителката е записана като студент четвърти курс, есенен семестър на учебната 2022/2023 г., редовна форма на обучение. Законосъобразно този факт е ценен от първоинстанционния съд и с оглед хипотезата на чл. 142, ал.2 АПК. При тези обстоятелства законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че Д. Шефер не е загубила студентски права и има качеството на учаща. Не са били налични основанията за постановяване на процесния отказ за възстановяване изплащането на наследствена пенсия на основание чл. 97, ал.1 КСО и актовете на пенсионните органи правилно са били отменени. По изложените съображения не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение