Решение № 3573 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2019 г.

Решение № 3573 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7397/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Агенция "Митници", чрез процесуален представител, срещу решение № 226 от 12.04.2019 г., постановено по адм. дело № 200/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, с която органът е осъден на заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди и разноски. Сочи, че решението в оспорваната част, e неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът – К. Мишева, в качеството на настойник и законен представител на Б. Мишев, чрез адвокат Пейчев, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 226 от 12.04.2019 г., по адм. дело № 200/2019 г. Административен съд – Хасково е осъдил Агенция "Митници" да заплати на К. Мишева, в качеството на настойник и законен представител на Б. Мишев, сума в размер на 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от частично отменено Наказателно постановление (НП) № N 1081 от 30.10.2017 г. на началника на Митница Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.02.2019 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска в останалата част до пълния предявен размер от 300 лв. Съдът е осъдил също така Агенция "Митници" да заплати на ищцата сума в размер на 210 (двеста и десет) лева направени разноски, съразмерно на уважената част от иска. Решението, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 200 (двеста) лева до пълния размер от 300 (триста) лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с НП № N 1081 от 30.10.2017 г. на началника на Митница Пловдив, на основание чл. 123, ал. 6, чл. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 (две хиляда) лева на Б. Мишев и са отнети в полза на държавата 40 броя кутии цигари. С влязло в сила решение № 77 от 15.07.2011 г., постановено по АНД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд –Хасково НП е отменено като незаконосъобразно, в частта, с която е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2 000 лева. От доказателствата по делото е установено, че в производството по оспорване на НП, ищцата е заплатила сумата от 300 (триста) лева в брой, съгласно представен по АНД № 1367/2017 г. по описа на Районен съд –Хасково договор за правна защита и съдействие от 8.11.2017 г. (л. 9). Въз основа на тази фактическа установеност, с обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди, с оглед частичната отмяна на НП. Приел е, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Решението, в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон – ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Дейността по административно наказване по естеството си е дейност на администрацията, насочена към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от ЗАНН и представлява санкционираща управленска дейност. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, който безспорно не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а властнически акт с наказателно-правни последици. Определяща е дейността на органа - негов издател. Актът – наказателното постановление - се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл е постановеното Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., което приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му, в оспорваната част следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие (л. 26), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение