Решение № 432 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 426/2010 г.

Решение № 432 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 426/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на задочно осъдената Е. К. И. /Танчева/ за възобновяване на нохд № 2658/05 г. на Бургаски районен съд и отмяна на постановената по него присъда № 648 от 2.05.2007 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Искането е изготвено от осъдената И. с оплакването, че узнала за постановената срещу нея присъда, след задържането на 30.04.2010 г., при завръщане от чужбина да изтърпи наложеното наказание. Производството пред първата инстанция е проведено без нейно участие и присъдата е постановена в нейно отсъствие. Присъствието е било задължително и затова не е налице хипотезата за провеждане на задочно производство. Оспорва се присъдата и в частта за наложеното наказание, което намира за изключително завишено, с оглед предвиденото от закона. Искането се поддържа лично от подсъдимата и чрез процесуални представители, които представят писмена защита с която излагат доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на посочените основания установи следното: С цитираната присъда осъдената Е. И. е призната за виновна по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б", вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК и осъдена на пет години лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. Искането за възобновяване е частично основателно. Осъдената И. е получила е препис от обвинителния акт в срок и се явила лично и със защитник в насроченото първо по делото заседание на 22.11.2005 г. Даден е ход на делото с разпит на подсъдимите, свидетели и вещо лице. В още две съдебни заседания е присъствала с адвоката си. На 24.01.2007 г. редовно призована не се явила и съдът е изменил мярката и за неотклонение от "подписка" в "задържане под стража". Предприети са мерки за установяване местонахождението на подсъдимата. Обявена е и за общодържавно издирване. По делото са постъпили две справки от МВР-Бургас-"сектор издирване", че няма регистрация на друг адрес и роднините нямат връзка с нея и не е установена, поради което мярката за неотклонение не е изпълнена. Изискани са сведения от Главна дирекция "изпълнение на наказанията" и Н. следствена служба в които е отбелязано, че не се намира в арестите на страната, не търпи наказание "лишаване от свобода" и не се задържа в затворите на страната на друго основание по реда на НПК. С оглед на тези данни производството е продължило на 2.05.2007 г., при условията на чл. 269, ал. 1, т. 2 НПК със защитник, като е прието, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина. Делото е приключило с осъдителна присъда, която е влязла в сила след изтичане на законоустановения срок. На 30.04.2010 г. И. е задържана за изтърпяване на наложеното и наказание. От изложеното следва, че приключването на съдебното производство в отсъствие на осъдената И. не е станало поради нарушаване процесуалните задължения на съда, разгледал делото и постановил присъдата. Изчерпателно са използвани всички възможни средства за нейното осигуряване за участие в процеса, но не са дали резултат. Налице е обективна невъзможност да се осигури задължителното присъствие на подсъдимото лице и правото на лично участие за извършването на определена процесуална дейност. В случая сама се е отказала от реализирането на това си право, като не се явила пред съда и се укрила. Ето защо молбата на задочно осъдената И. за възобновяването на делото по реда на чл. 423 НПК е неоснователна и следва да се остави без уважение, защото предпоставките за това не са налице и не може да черпи права от собственото си недобросъвестно процесуално поведение. Независимо, че производството за възобновяване на наказателното дело е образувано по искане на задочно осъден, няма пречка да бъде разгледано и релевираното касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание, след като е подадено и в срока по чл. 421, ал. 2, алт. 2 НПК. Касационният състав намира, че макар и наложено в рамките на приложения материален закон е завишено. С процесуалното се поведение осъдената И. на досъдебното производство и в съдебно заседание е съдействала за разкриване на обективната истина по делото. Съчетано със сравнителния ниската стойност на отнетите вещи, които са върнати на собствениците, дава основание да се приеме, че с наказание определено в предвидения от закона минимум в размер на три години лишаване от свобода при определения режим за изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, е достатъчно да бъдат изпълнени целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. В този смисъл следва да бъде изменена присъдата по реда на възобновяването, след като е в полза на осъдения. Не могат да бъдат обсъждани изложените доводи в писмените бележки на договорните защитници на И., поддържани и в съдебно заседание за допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно приложение на материалния закон, след като тези касационни основания не са посочени в искането, по което е образувано производството. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, в състав на III н. о.,