Решение № 6366 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2014 г.

Решение № 6366 от 1.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10106/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - ДФЗ, чрез юрисконсулт Румен Владимиров срещу решение № 962 от 05.06.2014 г., постановено по адм. д. № 44/2014 г. на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на Емил Асенов Чаев от с. Левуново е отменено на Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/13066 от 21.10.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска от касационния съд да го отмени, като незаконосъобразно и необосновано и да отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът - Емил Асенов Чаев, чрез пълномощник - адвокат Зикатанова оспорва касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд - Благоевград за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно и допустимо и правилно като краен резултат. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 962 от 05.06.2014 г., постановено по адм. д. № 44/2014 г. Административен съд - Благоевград е отменил Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/13066 от 21.10.2013 г., с което е отказано финансово подпомагане на Емил Асенов Чаев по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Традиционни практики за сезонна паша на животни /пасторализъм/". Уведомителното писмо е подписано от лице, което не е посочено, отбелязано е, че подписва "за изпълнителен директор на ДФЗ. " Административният съд е установил, че оспорващият е подал заявление, към което е приложил издадено му разрешение за паша, съобразно с изискванията на чл. 53 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Административният орган е отказал финансово подпомагане, като не е мотивирал отказа си с конкретно правно основание от посочените в чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11. Позовал се е на обща и неприложима в случая правна норма - чл. 5, ал. 3 от Наредбата и не се е съобразил с обстоятелството, че застъпването в парцели 02676-910-7-1 и парцел 43699-232-8-1 се дължи на грешно отразяване на границите им в различните карти, както и че издаденото в полза на Емил Чаев разрешително за паша № 492 от 08.05.2013 г. не включва застъпените площи - обстоятелства, установени с експертното заключение, неоспорено от страните и прието по делото. При това положение, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е посочил правните и фактически основания за отказ от финансово подпомагане на земеделския стопанин, като в този смисъл не е изложил и мотиви в подкрепа на волеизявлението си. Приемайки, че административният акт е издаден в нарушение разпоредбите на чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК, административният съд го е отменил и е върнал преписката на изпълнителния директор за произнасяне по заявлението на Емил Асенов Чаев с указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Земеделският стопанин не е одобрен за участие по направление "Традиционни практики за сезонна паша на животни" от мярка 214 "Агроекологични плащания". Условията, при които финансово подпомагане по тази мярка не се предоставя или се намалява, са посочени в чл. 17 от Наредба № 11. Във всяка от двете алинеи на текста са изброени обстоятелства, които препятстват предоставянето на финансово подпомагане по тази мярка. Административният орган не се е позовал на нито едно от изброените условия, не е посочил правното основание за издаването на акта. Освен това, при събиране на доказателствата за изясняване на спора, съдът е установил със съдебно-техническа експертиза, че фактическите основания, обосновали отказа на административния орган не съответстват на действителното положение. В резултат на това оспореният административен акт е незаконосъобразен и правилно административния съд го е отменил, като с оглед характера на акта и компетентността на органа, правилно е изпратил преписката на изпълнителния директор на ДФЗ, за да се произнесе отново по заявлението на Емил Чаев. При съобразяване съответствието на оспорения акт с разпоредбата на чл. 146, т. 1 АПК, административният съд не е събрал доказателства за лицето, подписало - "за изпълнителен директор на ДФЗ" и на какво основание е упражнило такова правомощие. Този въпрос не е повдиган и от страните в производството. Независимо от това на основание чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 и ако установи, че е нищожен, да го обяви за такъв, дори да липсва искане за това. В случая оспореният акт е издаден от лице, за което не е установено да притежава необходимата компетентност за това, още повече, че не е посочено кое е това лице. Съдът е следвало да обяви нищожността на акта. Но и в този случай е следвало да върне преписката на надлежния административен орган, за да се произнесе по заявлението на Емил Чаев. Независимо че съдът е отменил оспорения административен акт, вместо да го обяви за нищожен, решението следва да се остави в сила, тъй като и в двата случая се постига съответният на целта на проверката правен резултат - да се премахнат правните последици на акта. При този резултат, следва в полза на Емил Чаев да се присъдят направените по делото съдебни разноски, за които на основание чл. 80 ГПК във връзка с чл. 144 АПК е представен списък. Направеното с жалбата възражение за прекомерност е неоснователно и не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение