Решение № 9798 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6904/2025 г.

Производството е образувано по касационна жалба на "Шато Вале Де Роз" ЕООД - гр. Карлово, притежаващо ЕИК 121398793, със съдебен адрес в гр. Карлово, [улица], против Решение 2398/13.03.2025 г. на Административен съд - Пловдив, III състав, постановено по адм. д. 831 по описа за 2024 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК 6618 - АУЗД - 880 - 1/26.07.2021 г., издаден от главен експерт при сектор "Местни данъчи и такси" на Община Сопот, потвърден с Решение изх. Ж - 9/2 от 04.07.2022 г. на Началник сектор "МДТ" при Община Сопот, с който са установени публични задължения на "Шато Вале Де Роз" ЕООД за периода 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., в общ размер на 18 429,33 лева, от които главница за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 9 503,38 лева, от които: главница в общ размер на 7 539,06 лева, ведно с лихви в размер на 1 964,32 лева и задължения за такси за битови отпадъци в общ размер на 8 925,95 лева, от които: главница в общ размер на 6 826,97 лева и лихви в размер на 2 098,98 лева. В полза на Община Сопот са присъдени разноски в размер на 2 098,98 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е небосновано. Твърди, че собственият му ПИ с идентификатор 00480.74.30, находящ се в [населено място], Община Сопот, с площ от 72 378 кв. м. е земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, респ. попада в приложното поле на чл.10, ал.3 ЗМДТ. Касаторът се позовава на заключението по СТЕ, констатирало, че имотът е извън регулация, не попада в територия, обхваната от действащият ПУП. Аргументира се със събраните по делото доказателства, че имотът е засаден с лозови насаждения, използва се за отглеждане на грозде, което потвърждава характеристиката му на земеделска земя. Експертътъ по СТЕ е констатирал, че сградите в процесния имот са свързани с винопроизводството и с произвежданата продукция от лозовите насаждения в имота. Позовава се на практика на ВАС, постановена по приложението на чл.64, ал.1 вр. с ал.11 ЗМДТ, а именно, че собственикът на необлагаем с данъци имот, не дължи и ТБО за него. В подкрепа на този извод сочи заключението на вещото лице Ж., според което услугата не е била предоставяна, не са били налични съдове за битови отпадъци на място. Според касатора не е установено реалното извършване на услугата сметосъбиране и сметоизвозване относно процесния имот. Моли за отмяна на съдебното решение, отмяна на АУЗД и присъждане направените разноски. Ответникът по КО - Началникът на сектор "МДТ" при Община Сопот я е оспорил жалбата чрез доводи, изложени в писмен отговор на адвокат - пълномощник. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на АУПДВ, прецени КЖ като процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. Делото е образувано след като с влязло в сила Решение 4813/16.04.2024 г. тричленен състав на ВАС, Първо отделение, по адм. д. 8755/23 г., е отменил Решение 286/10.02.2023 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. 2932 по описа за 2021 г. на този съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите си съдът е указал, че при новото разглеждане трябва да бъде допусната СТЕ, която да установи кадастралния и регулационен статут на имот с идентификатор 00480.74.30, находящ се в [населено място], Община Сопот, считано от 1950 г., включително и в каква устройствена зона попада имота според Общият устройствен план; Вещото лице да провери партидата на имота и да даде заключение наличе ли е идентичност между процесния имот с имоти, включени в капитала на Винзавод Баня АД/ с променено наименование Винарска изба "Розова долина" АД/, да определи действително застроената част и прилежащият терен. По делото е установено следното: С оспореният АУЗД по чл.107, ал.3 ДОПК са установени публични задължения на "Шато Вале Де Роз" ЕООД за данък върху недвижимите имоти и ТБО по отношение на имот с идентификатор 00480.74.30, находящ се в [населено място], Община Сопот, обл. Пловдив с площ от 72378 кв. м., трайно предназначение на територията : земеделска земя, начин на трайно ползване: за друг производствен. Имотът е собственост на дружеството съгласно нотариален акт 177, т. IV, рег. 10014, дело 777 от 2011 г. на Нотариус с райн на действие РС - гр. Карлово и скица на ПИ 15 - 247152 - /30.05.2017 година. За имота е депозирана декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. 6618000480/26.09.2012 година на Община Сопот. В изпълнение на указанията на ВАС, Първо отдерение, дадени в отменителното решение, първоинстанционният съд е назначил при новото разглеждане на делото СТЕ, изпълнена от в.л. Р.. Експертът е констатирал, че: Кадастралната карта на [населено място], Община Сопот е одобрена със Заповед РД - 18 - 9/15.03.2011 г. на изп. директор на АГКК, в имота съществуват две сгради, ПИ е частна собственост, територия - земеделска, площ 72366 кв.метра; сграда 00480.74.30.1 е със смесено предназначение, сграда 00480.74.30.2 е с функционално предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. При огледа на място вещото лице е констатирало, че имотът е ограден, в по - голямата си част представлява лозови насаждения в редове от колони и конструкция. По вътрешният път се преминава покрай сграда - кантарно, производствени сгради и складове. Сградите са запустели, не са поддържани, на място не се установяват част от сградите, описани в АДС 45/03.04.1996 година и показани на скицата към него. Според експерта са премахнати във времето, налични са склад за винопроизводство, напълно разрушен и претърпял пожар, обозначен като "друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда"; Сграда - столова, която е със счупени стъкла и видимо не се използва - обозначена като "сграда със смесено предназначение"; Сграда - навес, неотразена на КК, стара, амортизирана, в част от нея се съхраняват селскостопански машини; Сграда - кантарно, монолитна, неползваема и в много лошо състояние. Според експерта за територията на ПИ с идентификатор 00480.74.30 по КККР на [населено място], Община Сопов, няма действащи и/или предходни ПУП. Съгласно отговора на ОС "Земеделие" - гр. Карлово, за начало на историята в Регистър а на земеделските земи, гори и земи в ГФ, се възприема възстановяване на имоти по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Вещото лице е посочило, че съгласно полученият отговор видът на територията по предназначение касателно имот 000133 е "За нуждите на селското стопанство", в КК вида на територията, на която се намира ПИ 00840.74.30, е определена като "Земеделска". С Договор РД - 50 - 710/10.06.1997 г., сключен с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, "Шато Вале Де Роз" ЕООД е придобило 25 323 броя акции или 44% от капитала на "Винзавод Баня" АД - гр. Карлово. С Решение 213/16.01.1998 г. на Пловдивския окръжен съд по ф.д. 3194/1996 г. е променено наименованието на приватизираното дружество на Винарска изба "Розова долина" АД. С допълнителни споразумения дружеството е придобило от 28% и 3% от капитала на Винарска изба "Розова долина" АД. За идентификация на недвижимите имоти е приложена извадка от Анализ на правното състояние на имуществото на "Винзавод Баня" АД - гр. Карлово и копия от АДС, ведно със скица. Видно е от АДС 45/03.04.1996 г., че имотът е извън регулация. Вещото лице е отговорило, че е наличе идентичност след сравнение на различните данни за земя и сгради. Въз основа на гореустановентото съдът е приел за безспорно, че "Шато Вале Де Роз" ЕООД е ДЗЛ по смисъла на чл.11, ал.1 ЗМДТ и е собственик на имот с идентификатор 004800.74.30, находящ се в [населено място], Община Сопот, с площ от 72378 кв. метра. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ регламентира общият принцип за облагане на недвижими имоти, с изключение на хипотезите, лимитивно изброени в ал.2 и ал.3, както и в чл.24 ЗМДТ. Не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащият й терен. Земеделските земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП, или с околовръстен полигон, според легалната дефиниция, по чл.2, т.1 ЗСПЗЗ. Административният съд е установил, че имотът на жалбоподателя не попада в територия, определена с ПУП, той е земеделска земя по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ и попада в изключението по чл.10, ал.3 ЗМДТ. Кредитирал е заключението по СТЕ за да направи извод, че имотът е извън регулация, и не попада в територия, обхваната от ПУП, а по ОУП е в територия "Производствени дейности", същият е земеделска земя. С цел определянето на ДНИ и ТБО, съдът е назначил СИЕ, която е била заличена, поради което съдът е преценил, че АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК не е оборен от жалбоподателят. Съдът е кредитирал данните, съдържащи се в приемо - предавателните протоколи, протоколи за извършена работа, график за изпълнение на поръчка, оферта от "Екотрансфактор" ЕООД, за да се обоснове, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на територията на Община Сопот, са реално извършвани. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл.62 ЗМДТ и тази на чл.71 от с.з.. Приети са Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в Община Сопот, Решения на Общински съвет Сопот. Със Заповеди с РД - 09 - 353/18.09.2019 г., РД - 09 - 314/12.10.2017 г., РД - 09 - 767/14.10.2016 г. са определени граници на районите и вида на предлаганите услуги по събиране и извозване в депо или други съоръжения на битови отпадъци и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Сопот, както и честотата на сметоизвозване за съответните години. Съдът е обобщил въз основа на писмените доказателства, че процесният недвижим имот попада в територията на Община Сопот, за която се предоставят услуги по чл.62 ЗМДТ. Направен е извод, че оспореният АУЗД изцяло съответства на материалния закон, вследствие на което жалбата против него е отхвърлена. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закони и е необосновано. По делото е бузспорно установено, че жалбоподателят е собственик на имот с идентификатор 004800.74.30, находящ се в [населено място], Община Сопот, както и че този имот е зеделеска земя, която е извън регулация и не попада в територия, обхваната от ПУП. Спорът по делото е свързан с наличието на построени в имота сгради, за които е констатирано от експертите, че са полуразрушени, частично неналични и неползваеми. Вещото лицеинж. Р. е заявила в съдебно заседание, че няма регулационен план, няма и застроителен, като не е имало и в миналото. Общият устройствен план не е такъв за пряко приложение, т.к. съгласно нормата на чл.8 ЗУТ предназначението на имота се определя с ПУП, какъвто в случаят липсва. Експертът се е позовал на чл.9 ЗУТ за да обоснове отговора си, че когато няма ПУП предназначението на имота се определя съгласно фактическото му приложение и начин на ползване. Вещото лице е уточнило, че цялата територия, където се намира процесния имот е земеделска и че голямата производствена сграда е физически унищожена. По отношение ползването на имота като земеделска земя са събрани гласни и писмени доказателства. Незаконосъобразно, според настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, с оспореният акт е определен данък върху недвижими имоти като цяло, без да бъдат съобразени и доказателствата по делото за наличните и унищожените сгради. В частта касателно определените ТБО са основателни твърденията на жалбоподателя, че началник сектор "МДТ" при Община Сопот не е събрал достатъчно убедителни и безпротиворечиви доказателства, свързани с реалното извършване на услугите сметосъбиране и сметоизвозване за периодите, предмет на акта. В подкрепа на този извод са заключението по СТЕ, показанията на св. К. и Л.. В разпоредбата на чл.200, ал.2 ГПК е предвидено, че вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. При разпита си вещото лице С. Ж. е обяснило, че по време на извършеният от него оглед на имота там не е имало съдове за смет. Освен това, макар да са представени заповеди на кмета на Община Сопот, същевременно в графиците за поддържане чистотата на териториите на Община Сопот за съответната година, се съдържат данни за извършването на дейнсти само в урбанизирани райони, като улици, паркове и детски площадки. Липсват обаче, конкретнианни за осъществяване на услугите съгласно заповедите и в неурбанизираните територии, включително тези на земеделските земи. В допълнение към тези мотиви може да се посочи, че приемо - предавателните протоколи са оспорени от жалбоподателят като неподписани от съставилите ги лица и с доводи, че са съставени за нуждите на процеса, без да са описани в деловодната система на Община Сопот. Решението на административния съд трябва да бъде отменено, след което да се отмени и оспорения АУЗД. Разноски: В производството по адм. д. 2932 по описа за 2021 г. на Административен съд Пловдив, жалбоподателят е направил разноски общо в размер на 3071 лева; В производството по адм. д. 8755 по описа за 2023 г. на ВАС, Първо отделение - разноски в размер на 1721 лева; В производството по адм. д. 831 по описа за 2024 г. на АДмС - Пловдив - разноски в размер на 3130 лева; В производството по адм. д. 6904 по описа за 2025 г. на ВАС, Осмо отделение - 3130 лева. За разноските са приложени писмени доказателства и списъци, поради което разноските трябва да бъдат присъдени съобразно резултата по делото и на основание чл.226, ал.3 АПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение