Решение № 9814 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2771/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 734/22.01.2025 г. по адм. дело 2582/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението да бъде отменено. Ответникът Д. И. К., чрез адв. Н. Калчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата е основателна. От фактическа страна е установено, че със Заявление вх. 2113-15-2107/03.06.2024г. Д. И. К. е депозирала искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б от КСО. Установено е, че към датата на заявлението за пенсия - 03.06.2024г., лицето има навършена възраст [възраст]. С разпореждане [номер] /Протокол 2140-15-814/17.09.2024г. на ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив е зачетен осигурителен стаж за времето от 01.10.2020 г. до 03.06.2024г., както следва: осигурителен стаж от с продължителност 23 години, 08 месеца и 01 дни като кадрови военнослужещ във Военно формирование [заличен текст] и Военно формирование [заличен текст], осигурителен стаж от трета категория труд - 05 години, 10 месеца и 12 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл. 104 от КСО към трета категория труд - 45 години, 03 месеца и 24 дни. При извършена преценка на правото на пенсия, от страна на пенсионния орган е прието, че Д. И. К. няма право на лична пенсия за ОСВ на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, тъй като разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж допуска отпускане на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО, но тя се отнася само за лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж. Изложени са мотиви, че лицето има изискващия се осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към датата на заявлението лицето притежава осигурителен стаж като кадрови военнослужещ в размер на 23 години, 08 месеца и 01 дни, но няма право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО поради обстоятелството, че няма изискващата се съгласно тази разпоредба възраст за 2024 г. - 54 години и 02 месеца. С решение 2153-15-315/01.11.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, издадено в хода на производство по чл.117 от КСО, е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол 2140-15-814/17.09.2024г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Пловдив. Административен съд - Пловдив неправилно е приложил разпоредбите на чл.69 и чл.69б от КСО, както и тази на чл. 17, ал.2 и чл. 18, ал.4 от НПОС към конкретния случай. Съгласно чл.104, ал.1 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява, съобразно характера и особените условия на труд. Трудът към съответната категория е уреден в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП), в която изчерпателно са изброени длъжностите, които следва да е заемало лицето, за да му бъде призната съответната категория при пенсиониране по реда на чл. 69б от КСО и в нея служителите по специалните закони, изброени в чл. 69 от КСО не фигурират. Нормата на чл. 69, ал. 1 от КСО сочи, че военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Изискването за посочената възраст влиза в сила от 01.01.2016 г., а нормата на чл. 69, ал. 9 от КСО предвижда, че от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 от КСО. С оглед на това, изискуемата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. е 54 години и 02 месеца и за двата пола. Тук при определяне условията за придобиване право на пенсия законодателят въвежда изискването за общ осигурителен стаж, както и за действително изслужен осигурителен стаж като военнослужещ по посочените закони. При въвеждане на предпоставките за придобиване право на пенсия законодателят не се позовава по какъвто и да е начин на понятието категория труд, нито обсъжда въпроса от коя категория е трудът на служителите по посочените закони. Изисква се наличие на минимална изискуема от закона възраст за придобиване право на пенсия от тази категория лица и тази минимална възраст е еднаква както за мъжете, така и за жените. По този начин е отчетен характерът на извършваната от осигурените лица дейност и е постигнато равноправие между мъжете и жените. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: Навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 55-годишна възраст. С оглед изложеното, условията за придобиване право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 от КСО от 01.01.2024 г. са: навършени 50 години 08 месеца за жените и 54 години и 02 месеца за мъжете. Съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ, трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита за първа категория, като той се приравнява на такъв по силата на закона. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на Министерския съвет ПКТП /отм./, действал до 31.12.1999 г. и НКТП /в сила от 01.01.2000 г./. Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете за първа категория труд: лицата, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Военнослужещите по ЗОВСРБ не попадат сред тях. От казаното следва, че ответницата попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 от КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 от КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Затова само формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 от КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата от Д. И. К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПКТП /отм./ и НКТП. След като ответницата разполага с изискуемия стаж като военнослужещ по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2024 г. - 54 год. и 2 месеца, то тя не може да придобие право на пенсия за ОСВ. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл.18. ал. 4 от НПОС, е неприложимо. Тази норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 от КСО. При сравнение на последователните редакции на чл.69 и чл.69б от КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния административен акт е необоснован, макар да е съобразен със съществуващата доскоро съдебна практика на ВАС, шесто отделение, която не следва да се споделя поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК за отмяна на съдебния акт. С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна, и липсата на необходимост от извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената от Д. И. К. жалба против решение 2153-15-315/01.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/протокол 2140-15-814/17.09.2024г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника Д. И. К. следва да бъдат поставени претендираните от касатора разноски за държавна такса в касационното производство в размер на 200,00 лева и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100,00 лева.