Решение № 3807 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2020 г.

Решение № 3807 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9693/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Агростор енд Трейд" ЕООД, [населено място], обл. Варна, чрез адв. И. В. против решение № 689 от 12.06.2020 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1106/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-03000316003582-091-001/31.10.2018 г на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 1/25.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като сочи касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според него, съдът е преповторил констатациите на проходните органи без да изложи самостоятелни мотиви и да обсъди събраните доказателства. Твърди, че липсата на реалност на доставките по смисъла на ЗКПО не е нормативно установено самостоятелно основание за непризнаване за данъчни цели на извършени счетоводни разходи, а оттам и за промяна на финансовия разултат по ЗКПО. В тази връзка счита, че наличието или липсата на документална обоснованост по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО се определя по реда и основанията на чл. 10 ЗКПО. Оспорва изводите на приходните органи, подкрепени и от съда за симулативния характер на процесните доставки, като счита, че констатациите не почиват на обективни констатации и не са подкрепени от събраните по делото доказателства. В противоречие с практиката на ВАС и СЕС, според касатора, първоинстанционният съд не е изследвал доказателствата относно преките доставки, а произхода на процесните стоки. Цитира практика на СЕС и на Върховен административен съд. Искането е за отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна, чрез гл. юрк. П., оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на разглеждане от административния съд е бил РА № Р-03000316003582-091-001/31.10.2018 г на органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 1/25.03.2019 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди от 2014 г. и 2015 г. са определени допълнително задължения по ЗКПО в общ размер на 407 211, 07 лв. и лихви върху тях в общ размер на 133 610, 55 лв. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, съдът е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията, изброил е извършените от органите по приходите процесуални действия за събиране на доказателства, както и събраните такива, въз основа, на което е извършил следните фактически установявания: Предмет на дейност през ревизирания период на дружеството е търговия на едро със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн. За финансовата 2014 г. е подадена годишна данъчна декларация /ГДД/ със счетоводен финансов резултат печалба в размер на 276 937, 11 лв. и формиран данъчен финансов резултат 222 936, 83 лв., деклариран корпоративен данък 22 293, 68 лв. Същият е внесен в пълен размер в приход на бюджета, ведно с начислената лихва в размер на 750, 32 лв. След предприетите процесуални действия в хода на ревизията определеният данъчен финансов резултат за 2014 г. е данъчна печалба, и с РА е установен дължим корпоративен данък (извън декларирания) в размер на 263 314, 91 лв. За финансовата 2015 г. е подадена ГДД със счетоводен финансов резултат печалба в размер на 142 155, 71 лв. и формиран данъчен финансов резултат 142 769, 58 лв., деклариран корпоративен данък 14 276, 96 лв. Същият е внесен в пълен размер в приход на бюджета, ведно с част от начислената лихва в размер на 412, 87 лв. След приключване на ревизията финансовият резултат за данъчни цели за календарната 2015 г. е преобразуван по реда на чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10 от ЗКПО в посока увеличение с отчетени текущи счетоводни разходи в общ размер на 1 438 961, 64 лв., като определеният данъчен финансов резултат за 2015 г. е данъчна печалба, а установеният с РА дължим корпоративен данък (извън декларирания) е в размер на 143 896, 16 лв. Анализирайки събраните доказателства органите по приходите са установили, че по отношение на документираните доставки е представена частична информация и документооборот, свързан с реализацията на стоката, но представените документи от сочените за доставчици дружества, и тези, представени от ревизираното лице, са различни и взаимно изключващи се; освен това не са представени доказателства за транспортирането на стоката, които би следвало да са в държане на ревизираното дружество, след като съгласно представените договори и обяснения за по – голямата част от спорните доставки транспортът е за негова сметка. По приложението на материалния закон и на базата на съвкупната преценка на доказателствата по делото, както и на основание разпоредбите на чл. 26, т. 2, вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (отм.); съдът е достигнал до извод, че на ревизираното дружество не следва да бъдат признати отчетените разходи по фактури, издадени от Кооперация "Информационно общество", "Грейнсел" ЕООД, "МБМ трейд" ЕООД, "Вохим" ЕООД и "Ди Ем-2008" ЕООД поради това, че доставки по тези фактури не са осъществени. При постановяване на решението съдът е приел, че фактурите нямат прехвърлително действие и сами по себе си не са доказателство за прехвърляне на собственост и основание за настъпване на данъчно събитие, ако не отразяват реални доставки. В тази връзка счита, че фактурите не отразяват вярно стопански операции, поради което осчетоводените по тях разходи са документално необосновани, поради което се налага увеличение на финансовия резултат с размера на отчетените разходи по тези фактури. С оглед предмета на процесните доставки – пшеница, маслодаен слънчоглед, ечемик, царевица, съдът е изложил в мотивите си, че производството, търговията и съхранението на зърно (каквито са по-голямата част от спорните доставки) е регламентирано със специален нормативен акт - Закона за съхранение и търговия със зърно /отм., ДВ бр. 57 от 28.07.2015 г. /. Съгласно нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗСТЗ търговските сделки, при които се прехвърля собственост върху зърно, се сключват в писмена форма и декларация от производителя за произход и добра земеделска практика, т. е. според състава, законодателят е въвел конкретно изискване за форма за доказване на договора и представените по делото частни диспозитивни документи са недостатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките. Като допълнителен аргумент съдът посочва, че с оглед предмета на доставките по делото не са представени никакви документи, изискуеми по ЗСТЗ (отм.); – за зърнохранилища, за капацитета на съответните зърнохранилища, за сключени договори съгласно чл. 28 от ЗСТЗ; за подавана информация до НСЗ по чл. 12а за сключените договори за наем и др. По отношение на нито един от доставчиците не са представени доказателства за качеството и характеристиките на продаденото зърно, издадени от лаборатории, каквито обичайно съпътстват такъв вид доставки. В случая представените доказателства за това къде и как и по какъв начин доставчиците са съхранявали процесните стоки, с какъв транспорт са транспортирани до ревизираното лице, от кого са закупени и с какви документи, кантарни бележки и други, с които са предадени на ревизираното дружество, за прехвърляне на правото на собственост на спорните стоки по предвидения в закона ред от страна на предходните доставчици към преките такива, съдържат противоречия, подробно описани в приетите по делото заключения на основната и допълнителна съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, кредитирани изцяло от съда. Предвид факта, че фактурите за покупко-продажба на стоки, издадени от описаните доставчици, са осчетоводени от дружеството по дебита на с-ка 304 "Стоки" и при липсата на безспорни доказателства, удостоверяващи фактическото предаване на стоките от посочените във фактурите доставчици на ревизираното дружество, то според съда следва да се приеме, че дружеството е извършило невярно счетоводно записване въз основа на неистински първичен счетоводен документ. Независимо, че са налице фактури, които формално отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. (отм.); за първичен счетоводен документ, същите представляват документи с невярно съдържание, тъй като липсват доказателства, които да сочат прехвърляне на правото на собственост върху стоката именно от издателите на фактурите. С оглед описаното съдът обосновава извод, че дружеството не е отразило вярно и честно активите в счетоводните си книги, респ. в ГФО, и с това е нарушило изискванията на чл. 4, ал. 3 на ЗСч. (отм.); за спазване и прилагане принципа за документална обоснованост, както и на чл. 23, ал. 2 от ЗСч. (отм.); , който поставя изискването за вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието в ГФО. Изложените доводи в жалбата на дружеството относно документалната обоснованост на разходите и твърденията, че документът, доказващ разхода, е издадената от дружеството фактура за продажба на съответните клиенти, според решаващият състав биха могли да бъдат възприети единствено в случай, че са налице безспорни доказателства, удостоверяващи наличието на съпоставимост между фактически извършен разход и начисления приход, който действително произтича от този разход. Излага в мотивите си, че когато се касае за разходи, които попадат в приложното поле на принципа за съпоставимост на приходите и разходите, тяхното непризнаване или тяхното признаване следва да бъде извършено съобразно правилата на чл. 77 от ЗКПО. В настоящия случай според съда представените доказателства сочат, че изобщо няма фактически извършен разход, поради което се налага изводът, че не би могло да има приходи, които да произтичат от същия този разход. В тази връзка, обоснованият от приходната администрация извод, че процесните разходи не пораждат приходи и издадените фактури за продажби не отразяват последваща реализация на стоките, описани в предмета на спорните данъчни документи, издадени от горецитираните доставчици, е възприет от съда като правилен. Въз основа на установените факти по делото, съдът е приел, че липсват безспорни доказателства, от които да се установява реално извършване на доставките, като квалифицира като правилно предприетото от органа по приходите увеличаване на финансовия резултат на "Агростор енд Трейд" ЕООД за 2014 г. и 2015 г. с разходите, които не са документално обосновани и жалбата срещу РА е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция намира за законосъобразно приетото от първоинстанционния съд относно допустимостта на жалбата, валидността и законосъобразността на РА. Използването на фактури, по които не се доказва осъществяването на доставки на стоки, за да се оправдаят счетоводно разходи, обосновава извод за това, че стопанските операции не са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ, отразяващ ги вярно по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО и на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО тези разходи не се признават за данъчни цели. Както и при определяне на задълженията за косвен данък, така и при определянето на задълженията за пряк данък, когато се налага да се извърши преценка за това осъществени ли са доставките, за които са издадени фактури, от значение е доказването на факта на установяването от получателя на фактическа власт върху стоките, за да е в състояние той в последствие да се разпореди с тях за целите на осъществяваните от него доставки. Именно този факт в случая не е доказан. По отношение на издадените от Кооперация "Информационно общество" през 2014 г. 32 бр. фактури за покупка на стоки - различни видове селскостопанска продукция - царевица, ечемик, пшеница и слънчоглед в хода на ревизията са представени договори за доставка, приемо-предавателни протоколи /ППП/, кантарни бележки, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки/ППР/. Установено е, че плащанията на доставките са извършени по банков път. При извършените насрещни проверки на доставчика са представени копия на фактури, договори, кантарни бележки, товарителници и приемно-предавателни протоколи, хронологии на счетоводни сметки, отчет за заетите лица, договор за счетоводно обслужване, договор от 24.02.2014 г. за наем на склад, с наемодател "СМРМ-Т Инвест" ООД, както и Удостоверение по чл. 24 от Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТ3/. Извършени са насрещни проверки и на посочените като предходни доставчици на Кооперацията дружества и физически лица - земеделски производители. При извършена предходна ревизия на Кооперация "Информационно Общество" по ЗКПО за периода 2014 г. - 2016 г., за която е издаден Ревизионен акт № Р-22220317005919-091-001/25.05.2018 г., необжалван и влязъл в сила, прибощен към настоящата ревизия, приходната администрация е обосновала изводи за липсата на доказателства за реално извършени доставки от Кооперация "Информационно общество" в ревизирания период, както и че от доставчиците на Кооперацията - "Булгрейн трейдинг" ЕООД, "СМРМ Т Инвест" ООД, "Р. А. Шейх и Ко" ООД, и "Зет ем 48" ЕООД, не са осъществени реални облагаеми доставки на стоки, като издадените от тях фактури не отразяват обективната действителност. Предвид липсата на разходо-оправдателни документи и на основание чл. 26, т. 2 вр. чл. 10 от ЗКПО, счетоводния финансов резултат /СФР/ на Кооперацията за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. е коригиран в посока увеличение, съответно е начислен допълнително установения по размер в съответния данъчен период дължим корпоративен данък. Относно доставките на ечемик е констатирано, че ревизираното лице е получател по 7 бр. фактури, издадени от Кооперация "Информационно Общество", посочени на стр. 39 от РД, като при извършената ССчЕ е установено, че към 31.12.2014 г. няма налични количества ечемик по счетоводни данни - партидата е с отрицателно салдо, т. e. по счетоводен път са отписани повече стоки, отколкото са налични /закупени/. След анализ на всяка от фактурите и съпътстващите ги документи, правилен е обоснованият от приходната администрация извод, възприет и от решаващия състав, че фактурите не документират реално извършени стопански операции - покупка на ечемик oт Кооперация "Информационно Общество", тъй като видно от доказателствата по делото се установяват редица несъответствия в представените от ревизираното дружество и прекия му доставчик документи. По всички процесни фактури се установява натоварване на стоката в гр. Нови пазар и разтоварването й в гр. Варна, докато видно от предствените от Кооперацията складови разписки за част от процесните фактури се установява предаване на стоката от склад в гр. Русе. За три от фактурите са представени кантарни бележки, издадени в гр. Нови пазар, но същите са без номера и без данни за МПС, осъществило транспорта. Отделно от описаното, в съпътстващите всички фактури товарителници и пътно – прехвърлителни разписки като изпращач фигурира "Агростор енд Трейд" ЕООД, а не Кооперация "Информационно Общество", а като получатели "Каргил България" ЕООД, "Трейд Ексим" ООД и "Папас олио" АД, обстоятелство потвърждаващо се и от съдържанието на приложените кантарни бележки, издадени от Пристанище Варна – Запад и Пристанище Варна – Изток. При част от представените от РЛ и доставчика договори се установяват несъответствия, както в дата на сключване на договора, така и в съдържанието му – по фактура № 0000000021/07.07.2014 г. /л. 415 и сл от т. 2 и л. 1880 и сл. от т. 5 от делото/, фактура № 0000000022/08.07.2014 г. /л. 435 и сл. от т. 2 и л. 1892 и сл. от т. 5/, фактура № 0000000023/11.07.2014 г. /л. 457 и сл. от т. 2 и л. 2076 и сл. от т. 5/. По 4 бр. от процесните фактури, доставчикът не представя ППП. Относно доставките на царевица по 2 бр. фактури, доставките на пшеница по 19 бр. и доставките на слънчоглед по 3 бр. фактури издадени от Кооперация "Информационно Общество", се установяват обстоятелства, идентични на гореизложените. При извършената ССчЕ е установено, че към 31.12.2014 г. няма налични количества царевица по счетоводни данни - партидата е с отрицателно салдо, т. e. по счетоводен път са отписани повече стоки, отколкото са налични /закупени/. От съпътстващите фактура № 0000000044/23.10.2014 г. / л. 896 и сл. от т. 3 документи се установява натоварване на стоката в гр. Нови пазар и разтоварването й в гр. Варна, а от товарителниците и пътно – прехвърлителни разписки към като изпращач е посочено "Агростор енд Трейд" ЕООД, превозвач е ЕТ "Д. – В. -Н.", а като получател "Трейд Ексим" ООД и "Папас олио" АД, обстоятелство потвърждаващо се и от съдържанието на приложените кантарни бележки, издадени от Пристанище Варна – Запад. Към фактура № 0000000002/18.03.2014 г. РЛ и доставчика представят кантарна бележка от 27.02.2014 г., от съдържанието, на която обаче не се установява място на натоварване. Не се представят и документи относно осъществения транспорт до мястото на предаване в гр. Варна. Несъответствия досежно съпътстващите документи по издадените 19 бр. фактури относно извършените от Кооперация "Информационно Общество" доставки на пшеница с получател "Агростор енд Трейд" ЕООД се установяват след преглед на доказателствата, като същите са подробно описани в РД – стр. 42 и сл. и не следва да се преповтарят изцяло. Относно процесните фактури се установява, че при част от представените от РЛ и доставчика договори са налице несъответствия, както в дата на сключване на договора, така и в съдържанието му – фактура № 0000000025/16.07.2014 г. /л. 483 и сл. от т. 2 и л. 2058 и сл. от т. 5/, фактура № 0000000026/17.07.2014 г. /л. 504 и сл. от т. 2 и л. 2046 и сл. от т. 5/, а по фактури с № 0000000028/21.07.2014 г. и № 0000000029/23.07.2014 г. от страна на РЛ се представят отделни договори за доставка съответно от 12.07.2014 г. и от 16.07.2014 г., а от доставчика се представя един общ договор от 20.07.2014 г. За фактура № 0000000036/14.08.2014 г. /л. 1934 и сл. от т. 5 и фактура № 0000000034/07.08.2014 г. доставчикът представя товарителници с получатели съответно "Билдком" ЕООД и "Севан" ООД, а не ревизираното дружество. Представените товарителници и ППР са с вписани изпращач - "Агростор енд Трейд" ЕООД и получатели различни дружества - "Каргил България" ЕООД, "Трейд Ексим" ООД, "Папас олио" АД, "Билдком" ЕООД, "Севан" ООД, "Храникспорт БГ" ООД. Отделно от описаното се констатира, че по 13 бр. от фактурите произходът на стоката е от дружества "СМРМ Т Инвест" ООД, "Р. А. Шейх и Ко" ООД, и "Зет Ем 48" ЕООД, по отношение, на които, както се каза по – горе с влязъл в сила Ревизионен акт № Р-22220317005919-091-001/25.05.2018 г. е установена липса на реално осъществени доставки. По отношение на издадените 3 бр. фактури с предмет на доставката слънчоглед, видно от представените товарителници и ППР, не се установява, Кооперация "Информационно Общество" да е осъществила процесните доставки, предвид обстоятелството, че ревизираното дружество е посочено като изпращач. По отношение на издадената от Кооперация "Информационно Общество" за 2015 г. 1 бр. фактура № 56/08.01.2015 г. с предмет "пшеница реколта 2014 г.", количество 1000, т., на стойност 328 000, 00 лв., се представят декларация за произход на зърно, договор за покупко-продажба на зърно реколта 2014 г. от 8.01.2015 г., и приемо-предавателен протокол от 14.01.2015 г. съставен в гр. Варна, с който е извършено приемо-предаването на 1 000, т. пшеница, с дати на разтоварване 8, 11, 12, 13 и 14 януари 2015 г. в склад в гр. Варна. От ревизираното дружество не са представени приемни бележки, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и др. документи, свързани с доставката. Кооперация "Информационно Общество", представя освен копия на процесната фактура и посочените по-горе съпътстващи документи, също и товарителници, в които като изпращачи са посочени "Агростор енд Трейд" ЕООД, ЕТ "И. -Б. " - Добрич, "Папас олио" АД, "Трейд Ексим" ООД, както и ППР, в които като прехвърлител е вписан И. Б., а като получател - Кооперация "Информационно Общество" за 610, 580 мт. пшеница /л. 2090-л. 2144/. Установено е, че в представената от Кооперацията справка за покупки и продажби на селскостопанска продукция ЕТ "И. -Б. -55" - Добрич не е посочен като предходен доставчик на стоката, не е представена и фактура за покупката на стоката – пшеница реколта 2014 г., както и от ЕТ "И. -Б. 55". С оглед описаното, неоснователни се явяват възраженията на касатора досежно доказана реалност на извършените доставки от Кооперация "Информационно Общество". По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС действителното осъществяване на доставките е основна предпоставка за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Според т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, за да се установи, че по доставките на стоки, каквито са и процесните, е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Проверката се извършва от националната юрисдикция, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 32 от решението по С-285/11). Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, както правилно е приел и първоинстанционния съд и то е длъжно да установи с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства реалното осъществяване на фактурираните доставки. В конкретния случай изводите на съда, че не е доказано осъществяването на доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС се подкрепят от доказателствата по делото. От събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза не се установява по безспорен начин доставянето и получаването на стоки от вида на фактурираните между страните по пряката доставка. Първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказана реалност на процесните доставки от Кооперация "Информационно Общество", досежно противоречивите доказателства относно предаване и приемане на стоката, както и нейното транспортиране. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесните стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посоченото дружество, а също и кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кого са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети. По идентични съображения се налага изводът, че реална доставка на стоки по издадените 3 бр. фактури за 2014 г. от "Ди Ем 2008" ЕООД не е осъществена. Ревизираното дружество не представя придружителни документи към фактурите, в това число товарителници и пътно-прехвърлителни разписки, доказващи движението на стоките по издадените фактури. При извършената му насрещна проверка "Ди Ем 2008" ЕООД е представило копия на процесните фактури, ведно с договори и приемо-предавателни протоколи. Представени са и фактури за ползвани транспортни услуги, ведно с товарителници и пътно-прехвърлителни разписки, в които като изпращач фигурира "Агростор енд Трейд" ЕООД, а не соченото за доставчик дружество. Представени са и кантарни бележки от Пристанище Варна - Запад, в които също не фигурират имената нито на доставчика, нито на получателя по спорните фактури. В допълнение следва да се отбележи и обстоятелството, че при извършените насрещни проверки на предходните доставчици на "Ди Ем 2008" ЕООД – физически лица, в хода на ревизията се установява, че някои от физическите лица, посочени като продавачи в представените протоколи, са починали преди датите на доставка на съответното количество слънчоглед или пшеница. С цел установяване реалността на декларираните доставки - закупена селскостопанска продукция с произход "получена рента", са изпратени общо 320 бр. искания до физически лица, посочени като продавачи в предоставените протоколи. След анализ на данните в протоколите от извършените насрещни проверки, обобщени в изготвена Справка по лица за продадените количества, е установено, че от извършените общо 320 бр. насрещни проверки на физически лица, при 268 бр. от тях лицата са представили писмени обяснения, в които изрично посочват, че никога не са продавали селскостопанска продукция на "Ди Ем 2008" ЕООД, дружеството им е непознато и не са контактували с техни представители. При 42 бр. от насрещните проверки лицата не са открити на посочените адреси, пет от лицата са отказали да получат изготвените искания, а четири от лицата не са представили документи в отговор на връчените им искания. За 2015 г. "Ди Ем 2008" ЕООД е издало 3 бр. фактури и 2 бр. кредитни известия към тях, с получател "Агростор енд Трейд" ЕООД с предмет пшеница реколта 2014 г. и слънчоглед реколта 2014 г. /стр. 1151-1175/. Към всяка от фактурите ревизираното лице е представило договор за доставка и приемо-предавателен протокол. Не се представят товарителници и пътно- прехвърлителни разписки, доказващи движението на стоките по издадените фактури. Доставчикът представя копия на процесните фактури, ведно с договори и приемо-предавателни протоколи. Представени са и фактури за ползвани транспортни ycлуги, ведно с товарителници и пътно-прехвърлителни разписки, в които като изпращач фигурира името на "Агростор енд Трейд" ЕООД, а не на соченото за доставчик дружество. Представени са и кантарни бележки от Пристанище Варна - Запад, от съдържанието, на които отново не се установява получател на стоката да е ревизираното дружество, а като товародател не фигурира "Ди Ем 2008" ЕООД. С оглед изложеното, изводът на пръвоинстанционният съд за липсата на безспорни доказателства за осъществени от "Ди Ем 2008" ЕООД доставки през 2014 г. и 2015 г., се явява обоснован и правилен предвид липсата на доказателства за фактически закупени и доставени на "Агростор енд Трейд" ЕООД стоки. По отношение на "Вохим" ЕООД, за 2015 г. ревизираното дружество е представило заверени ксерокопия на 7 бр. фактури, описани на стр. 71 от РД /стр. 1176-1290 от т. 4/, за покупка на пшеница, слънчоглед и царевица. Към всяка от фактурите са представени декларация за произход, договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция, приемо-предавателен протокол, кантарни бележки, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки. Установено е, че в товарителниците "Агростор енд Трейд" ЕООД е посочено и като получател, и като превозвач. Доказателства за осъществения транспорт от страна на ревизираното дружество, като пътни листа, както и за собственост на посочените в товарителниците автомобили не се представят. На следващо място както основателно сочи и съда в мотивите си, от представените от ревизираното лице доказателства се установява, че датите на съпътстващите фактурите документи не съответстват на датата на данъчното събитие, посочена във фактурите, тъй като фактурите са издадени през м. 12.2015 г., а съпътстващите документи година по-рано - през м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2014 г., което обстоятелство също е индиция за липса на реално осъществени доставки. По отношение на издадените през 2015 г. от "Грейнсел" ЕООД 2 бр. фактури с № 1000000101/9.10.2014 г. за покупка на пшеница и № 1000000102/10.10.2014 г. за покупка на царевица /стр. 1020-1033 в хода на ревизията са представени декларации за произход, договори за покупко-продажба, протоколи по чл. 117 ЗДДС, приемо-предавателни протоколи. Не са представени кантарни бележки, товарителници, пътно-прехвърлителни разписки и други документи, доказващи движението и доставката на стоките, предмет на процесните фактури. При извършената му насрещна проверка, доставчикът представя копия на процесните две фактури, договори, анекси към тях, приемо-предавателни протоколи и разходни касови ордери ча частично плащане по процесните фактури, както и банково извлечение за плащане по фактурите от м. 02 и м. 03.2016 г. Видно от съдържанието на представените договори транспортът на процесните стоки следва да се осъществи от ревизираното дружество, обстоятелство, потвърдено и от писмените обяснения, дадени от представляващия "Грейнсел" ЕООД. Горното твърдение не се подкрепя от представените от задълженото лице доказателства. В действителност транспортирането на стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, но съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, приложимо в данъчния процес на основание § 2 ДР ДОПК, в тежест на данъчнозадълженото лице е да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като в конкретния случай доказателствената задача не е изпълнена. По отношение осъществените от "МБМ Трейд" ЕООД доставки през 2015 г. и издадените от доставчика 2 бр. фактури /л. 986-л. 1018 от т. 3/, в хода на ревизията са представени декларации за произход, договори за покупко-продажба, приемо-предавателни протоколи. Не са представени товарителници и пътно-прехвърлителни разписки и други документи, доказващи движението и доставката на стоките, предмет на процесните фактури. При извършената насрещна проверка на "МБМ Трейд" ЕООД /л. 3640-3726 от т. 9 са представени копия на процесните фактури, договори за покупко-продажба, като съпътстващия фактура № 1000000104/1.12.2015 г. договор е с различна дата и различен срок за изпълнение в сравнение с този, представен от ревизираното лице, приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки и банкови извлечения за получени плащания по фактурите. Според представените договори и писмени обяснения транспортът е за сметка на купувача, т. е. на ревизираното дружество. По съображения, идентични на изложените по отношение на "Грейнсел" ЕООД, следва да се приеме, че в конкретния случай не се представят безспорни доказателства досежно осъществяването на процесните доставки и получаването на стоката от "Агростор енд Трейд" ЕООД. В допълнение следва да се посочи, че по процесните фактури доставчикът посочва, че произходът на стоката е от "Алкорн" ЕООД, по отношение, на който, с влязъл в сила Ревизионен акт № Р-03000316004666-091-001/31.01.2017 г. /л. 9998 от т. 21 е установена липса на реално осъществени доставки. Доводите на приходната администрация, възприети и от съда, досежно произхода на процесните стоки, както и материалната обезпеченост на преките и предходните доставчици, не се споделят от настоящия касационен състав. За да се признае на данъчнозадълженото лице правото на приспадане на данъчен кредит, следва да бъде доказано осъществяването на доставката, предаването и получаването на стоката. Съгласно националното законодателство - в разпоредбите на ЗДДС, непредставянето от страна на прекия доставчик на доказателства за това, че разполага с кадрова и техническа обезпеченост, каквито доводи навежда приходния орган за част от процесните доставчици, не може да обоснове липсата на реалност. Същото се отнася и до непредставянето на доказателства от предходния доставчик за транспортирането на стоките до неговия получател, наличие на склад и нает персонал. В тази връзка възраженията на касатора се явяват основателни, но с оглед изложените по – горе констатации следва да се приеме за правилен достигнатият от съда краен извод за липса на реалност на преките доставки, тъй като данъчнозадълженото лице не доказва по безспорен начин, че стоката-предмет на доставките, в действителност е получена. Установяванията по делото свързани със спорните констатации, не се опровергават и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава. Съдът подробно е обсъдил заключението на вещото лице, и обосновано е приел, че същата следва да бъде кредитирана, тъй като направените в нея изводи се подкрепят от останалите събрани но делото доказателства. По приложението на материалния закон, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО за преобразуване на финансовия резултат. Тази норма предвижда, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В конкретния случай по делото не е доказано, че фактурите, издадени от Кооперация "Информационно Общество", "Ди Ем 2008" ЕООД, "Вохим" ЕООД, "Грейнсел" ЕООД и "МБМ Трейд" ЕООД на "Агростор енд Трейд" ЕООД удостоверяват реално извършени стопански операции по доставки на стоки. Изводите на съда относно непризнатите за 2014 и 2015 г. разходи, представляващи отчетна стойност на стоки по процесните фактури са правилни и законосъобразни, направени след пълно изследване на фактическата обстановка и анализ на събраните доказателства. Правилно решаващият състав е приел, че в хода на ревизията, а и по време на съдебното производство, не са представени годни доказателства, че "Агростор енд Трейд" ЕООД е получило стоки по процесните фактури и е осъществило разходи във връзка със спорните доставки. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора, на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 161, ал. 1 от ДОПК., в полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 938, 22 лв. изчислени върху материалния интерес по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,