Решение № 6549 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16685/2009 г.

Решение № 6549 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16685/2009 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник Митница - Видин чрез процесуалния си представител юриск. Светлана Илиева, правоприемник на която е конституираната Митница - Лом срещу решение № 166/11.11.2009 г., постановено по адм. дело № 272/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което е отменено решение № 25/31.07.2009 г. на началника на Митница - Видин, потвърдено с решение № У-4405/0195 от14.09.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе за повторно вземане под отчет на лек автомобил "Мицубиши" и определени за заплащане мито 1028 лв. и ДДС - 2010 лв. В касационната жалба се преповтаря установената по делото фактическа обстановка, като оплакванията се свеждат до неправилно приложение от съда на разпоредбите на чл. 206 и чл. 219 ЗМ и чл. 221 и чл. 242, ал. 1 от регламент № 2913/92 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че при извършена последваща проверка от РМД - гр. Русе и инспектората при Агенция "Митници" е установено, че е допусната грешка при възстановяване на мито и ДДС, без да са изпълнени изискванията на чл. 214, ал. 2 ЗМ. Според касатора на основание чл. 206 ЗМ, аналогична на разпоредбата на чл. 221 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. и чл. 219 ЗМ, аналогична на чл. 242, изр. 1 от същия регламент, когато при допуснати грешки митническото задължение е опростено или размерът на митните сборове е възстановен, първоначалното задължение става отново изискуемо и следва отново да бъде взето под отчет - чл. 205, ал. 1 ЗМ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Лабекс -Митническа агенция " ЕООД. Постъпило е и писмено становище от юриск. Илиева, в което е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Лабекс - Митническа агенция " ЕООД - с. Карабунар, област Пазарджик чрез адв. Груев я оспорва, като се позовава на съдебна практика - решение по адм. дело № 112/2010 г. на ВАС, I отделение и представя писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като съгласно чл. 219 ЗМ, когато при допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на съответните митни сборове е бил възстановен, първоначалното задължение отново става изискуемо. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а като я разгледа по същество настоящата съдебна инстанция установи следното: Пред първоинстанционният съд е оспорено решение № 25/31.07.2009 г. за повторно вземане под отчет на първоначалното задължение на "Лабекс -Митническа агенция " ЕООД. За да го отмени съдът е приел, че макар да е приложен чл. 219 ЗМ, от решението не ставало ясно в какво се изразява т. нар "грешка", довела до възстановяване на митните сборове. Според съда не става ясно и защо според административният орган е приложима разпоредбата на чл. 216, ал. 1 ЗМ, според която възстановяване или опрощаване не може да се разреши, когато действията, послужили като основание на плащането или вземането под отчет на недължими митни сборове, произтичат от недобросъвестно поведение на заинтересуваното лице. Съдът е приел, че липсата на мотиви на индивидуалния административен акт относно елемент от фактическия състав на нормата от ЗМ, която се прилага съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съдът от възможността да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК и този порок обуславя незаконосъобразността на акта. Според съда след като законодателят е предвидил няколко хипотези на "грешка", както и без да е описано в какво се състои тя и защо административният орган е приел, че поведението на "Лабекс - Митническа агенция " ЕООД е недобросъвестно, не може да се приеме, че решението на митническия орган е законосъобразно. Според съда относно фактите по делото, установено е, че приключването на режима транзит е било невъзможно до приключване на наказателното производство, свързано с него и съответно връщането му на собственика, след влизането на постановлението на РПУ - гр. Добрич, както и след фактическото връщане на автомобила от полицейските органи и именно тази обективна невъзможност не би могла да се приеме като недобросъвестно поведение. Решението следва да бъде отменено по съображения, различни от посочените от касатора основания за отмяна: Фактите по делото са безспорни. Първоначално "Лабекс - Митническа агенция " ЕООД е заплатила мито и ДДС, ведно със законната лихва за просрочие като отговорно лице - титуляр на режим транзит за лек автомобил "Мицубиши", поради неприключването му, както и дължимите държавни вземания са били внесени доброволно с мемориален ордер № 10223/23.01.2007 г. По повод ЕАД № 4102/Т-14959/11.06.2006 г. на 05.04.2007 г. автомобилът е предоставен от получателя му ЕТ "Тихомир Христов" и манифестиран в Митница - София, поради което транзитната операция е приключила. С решение № 13/29.052007 г. по искане на "Лабекс - Митническа агенция " ЕООД са възстановени митните сборове и лихвите като основанието за това е било "отпаднало основание за плащане". По повод извършена проверка в Митница - Видин е установено, че възстановяването не е следвало да се извърши, т. е. допусната е грешка и отново вземанията са взети под отчет с обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Наистина разпоредбата на чл. 219 ЗМ регламентира, че когато при допуснати грешки митническото задължение е било опростено или размерът на митните сборове е възстановен, първоначалното задължение отново става изискуемо. Разпоредбата на чл. 219 ЗМ е материалноправна и тя възпроизвежда чл. 242 от Митническия кодекс на Европейската общност. За да може тя да се приложи, трябва да е посочен и процесуален ред за това. Такъв ред ЗМ не съдържа, поради което като се има правната природа на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт приложими са разпоредбите на АПК - Дял Втори, Глава седма "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". За този ред в АПК е предвиден срок - едномесечен от влизането в сила на акта по чл. 102, ал. 2 АПК, като в процесния случай този срок не е спазен, както и компетентен орган, който да издаде съответния акт, като безспорно е по делото, че този ред не е спазен. Компетентният орган за възобновяване е бил директора на РМД - Русе, като основанието за възобновяването е следвало да бъде това по чл. 99, т. 1 АПК. След като индивидуалния административен акт, предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е издаден от некомпетентен орган, то това води до неговата нищожност. В този смисъл е и решение № 5205/2104.2010 г. по адм. дело № 15712/2009 г. на ВАС, I отделение. С оглед гореизложеното решението следва да бъде отменено, без частта за разноските и да бъде постановено друго, с което решение № 25/31.07.2009 г. на началника на Митница - Видин, потвърдено с решение № У-4405/0195/14.09.2009 г. на директора на РМД - гр. Русе бъде прогласен за нищожен. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски за касационната съдебна инстанция в размер на 550 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,