Решение № 5304 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 236/2011 г.

Решение № 5304 от 14.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 236/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3704 от 17.11.2010 г., постановено по адм. д. № 5995/10 г. Административен съд-София град, първо отделение, пети състав, е отменил по жалба на Росен Костадинов Хаджиев Заповед № з-7683/07.07.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение и е осъдил Столична дирекция на МВР да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на Столична дирекция на вътрешните работи чрез пълномощника му юрисконсулт Виктория Григорова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд-София град е е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалваната заповед з-7683/07.07.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Ответникът по касационната жалба Росен Костадинов Хаджиев чрез своя процесуален представител взема становище, че подадената касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отменил по жалба на Росен Костадинов Хаджиев Заповед № з-7683/07.07.2010 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в това, че на 17.05.2010 г. в района на кв. Илиянци полицай Хаджиев е задържан след извършване на кражба в съучастие с двама служители на 21 литра бензин от района на товарна гара "Илиянци" - петролна база на OMV, за което е образувано досъдебно производство и му е взета мярка за неотклонение задържане под стража за срок от 72 часа. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта са допуснати както нарушения на административно-производствените правила, така и нарушение на материалния закон. По отношение на първите е посочено, че в жалбата е налице грешна правна квалификация, тъй като е издадена на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като нормата на чл. 224 от същия нормативен акт е отменена - ДВ бр. 91 от 2008 г., а тази на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ППЗМВР касае налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Според съда посоченото разминаване между словесното описание на нарушението и правната квалификация е съществено, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя /сега ответник по касация/. Относно допуснатото нарушение на материалния закон са изложени мотиви, че по делото не са налице доказателства, които да установяват извършеното нарушение на служебната дисциплина. Посочено е, че според заповедта лицето е задържано в момент на извършване на кражба, а от данните по делото става ясно, че количеството бензин е намерено в служебния автомобил, управляван от полицай Хаджиев. Обсъждайки събраните по административната преписка доказателства административният съд е приел, че от тях се установява, че въпросното количество бензин е дадено от трето лице на жалбоподателя, като то е било в служебния автомобил още около 14,00 часа на същия ден, лицето е задържано в 22,00 часа. Първоинстанционният съд е коментирал и събраните материали в хода на образуваното досъдебно производство за извършено престъпление, като е приел, че от тях не се установява извършване на деяние, което покрива едновременно признаци както на дисциплинарно нарушение, така и на престъпление от общ характер. В тази връзка са изложени и мотиви в смисъл, че нормата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР дава възможност в дисциплинарното производство да бъдат приобщени материали и от други проверки, като в обобщената справка на л. 18 от делото е изрично посочено, че материалите от досъдебното производство не са получени и не се използват в дисциплинарното производство, поради което само на база на събраните в последното производство доказателства не може да бъде направен извод за допуснато нарушение на служебната дисциплина. На база на изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно наказание и като такава последната е отменена. Постановеното решение на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че при издаване на заповедта е допуснато нарушение на административно-производствените правила, както и че същата е издадена в нарушение на материалния закон. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е прието, че при формулиране на правната квалификация на заповедта за уволнение е допуснато нарушение на административно-производствените правила, като е посочена правна разпоредба, която е била отменена към датата на издаване на заповедта, респективно друга такава, касаеща друг тип дисциплинарно наказание. Изложените в касационната жалба доводи, че допуснатото нарушение е несъществено и че правната квалификация може да бъде изведена от изложената фактическа обстановка в заповедта, са неоснователни. Нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР поставя изискване за посочване на правното основание за издаването й като един от задължителните елементи на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Макар и да е посочено като порок на решението, в касационната жалба на практика не се излагат аргументи за твърдяното нарушение на материалния закон. Анализирайки събраните доказателства по време на проведеното дисциплинарно производство и съобразявайки, че по същото не са приобщени доказателства от извършвано досъдебно производство срещу наказания полицейски служител, административният съд е направил обоснован извод, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваното решение на Административен съд - София град не съдържа пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса СДВР следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,