Решение № 10566 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2012 г.
ВАСV отделение18.07.2012 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5582 от 07.12.2011 г. по адм. дело № 7817/2011 г. на Административен съд - София град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10566 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2012 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Цветан Иванов Дичев против решение № 5582 от 07.12.2011 г. по адм. дело № 7817/2011 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против отказ на заместник - председателя на Върховния касационен, обективиран в писмо от 11.08.2011 г., да предостави информация по подаденото от Дичев заявление вх. № 7305/03.08.2011 г., е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за отказ да се предостави исканата информация. Моли да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок за оспорване на съдебния акт и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Правилно съдът приема, че отказът на заместник - председателя на Върховния касационен съд да предостави исканата по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) информация, е постановено в съответствие със закона - от компетентен орган, в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в текста, включително основанията за взетото решение. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че отказът на органа, обективиран в писмо от 11.08.2011 г., да предостави по заявлението на Дичев с вх. № 7005/03.08.2011 г. информация относно: 1. определенията, с които са образувани производствата по две жалби, подадени от Дичев; 2. поддържат ли се отказите за образуване на производства по жалбите и 3. разпорежданията в изпълнение на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България за внасяне на предложение пред Конституционния съд за отмяна на чл. 284, ал. 2 от ГПК, е постановен при спазване на изискванията на ЗДОИ. Исканата информация не е обществена, тъй като не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от закона - не е свързана с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Исканите по т. 1 от заявлението документи засягат движението на конкретни съдебни производства, по които жалбоподателят е страна, т. е. сведенията не са с обществен характер. Освен това заявителят може да получи исканата информация по реда на Гражданския процесуален кодекс, което изключва достъп по реда на ЗДОИ (арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ). Исканията по т. 2 и по т. 3 от заявлението също не попадат в приложното поле на ЗДОИ, тъй като не се отнасят за конкретна, налична, вече създадена информация, а представляват въпрос към органа (т. 2) и отразяват личното разбиране на заявителя за необходимостта от законодателни промени в ГПК и действията, която според него председателят на Върховния касационен съд следва да предприеме във връзка с това (т. 3). Ето защо като приема, че постановеният отказ е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - София град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение