Решение № 14827 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2012 г.

Решение № 14827 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12315/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Васил Атанасов Василев от гр. Варна против решение № 1804 от 9.07.2012 г., постановено по адм. д. № 3147 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна. Релевира оплакване за неговата неправилност и моли за отмяната му. Твърди, че същото е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е спазено изискването за мотивираност на съдебния акт. Ответникът по касационната жалба - кмет на община Аврен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение Административен съд - Варна е отхвърлил предявения от Васил Атанасов Василев иск против Община Аврен с правно основание чл. 256 и чл. 257 от АПК за неоснователно бездействие от страна на кмета на общината да изпълни задълженията си по чл. 8, ал. 1 от и чл. 18 от ЗОСИ, като по този начин упражни правомощията си с цел защита на Конституцията и неговите права на собственик, които на нарушени от друго лице, нарушаващо според ищеца правото на собственост, като сформира комисия за определяне на вредите, нанесени от влизането в имота му с автомобил. Съдът е приел, че ищецът е собственик на нива ПИ № № 000001, в местността "Емешенлията", с. Близнаци, общ. Аврен. На 31.07.2011 г. посоченото в исковата молба физическо лице е навлязъл с лекия си автомобил в имота на ищеца. Между страните са налице предходни съдебни дела касаещи правото на достъп до изворна чешма, находяща се в имота на ищеца. С влезли в сила съдебни решения, заповедта на кмета на Община Аврен, с която се предоставя право на достъп до чешмата е отменена. Като видял, че е налице ново навлизане в имота му, ищецът е сезирал кмета на общината искане срещу лицето да бъде издаден административен акт, който да го задължи да спазва съдебните решения. Според ищеца кметът на Община Аврен не предприел никакви действия по молбата на ищеца. Въз основа на така установените факти съдът е направил извод, че искът е неоснователен, тъй като задължението на кмета на община по чл. 44, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА не е свързано с установяване и преустановяване на самоуправни действия. Сочи се, че не е налице хипотезата на чл. 8, ал. 1 от ЗОСИ, защото не се касае за селскостопанско имущество, а за имот - частна собственост според решение № 85/20.01.2011 г. Според съда в случая не могат да намерят приложение текстовете на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като не се касае за неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, нито за бездействие на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Отделно от това хипотезите на чл. 256 и чл. 257 АПК касаят производства, извън тези по издаването на административен акт, поради което по отправено искане вх. № Ж-58/2.08.2011 г. до Община Аврен, не е налице мълчалив отказ, подлежащ на оспорване. Според съда не е налице и основание за изпълнение на влязъл в сила административен акт, по реда на дял пети от АПК, с оглед отмяната на Решение № 69/4.12.2009 г. на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1882/2.12.2009 г. на кмета на Община Аврен, с която е определена пазарна стойност на обезщетението за учредяване право на преминаване през имот № 000001, местност "Емешенлията", землището на с. Близнаци, Община Аврен за осигуряване достъп до изворна чешма в същия имот в размер на 263 лева, с Решение по адм. д. № 97/2010 г. на Адм. съд - Варна, влязло в законна сила на 20.01.2011 г. Видно от сезиращата съда искова молба и сезиращата молба от 26.09.2011 г., ищецът твърди, че оспорва неоснователно бездействие, изразяващо се в неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона съгласно чл. 8 и чл. 18 от ЗОСИ. Нормата на чл. 8 от ЗОСИ регламентира контролните правомощия на кметовете на общините, като им се възлага задължение да организират, ръководят и контролират опазването на селскостопанското имущество на територията на общината, както и да организират опазването на селскостопанското имущество на територията на района или кметството, организират и ръководят полската охрана, издирват нарушителите, налагат административни наказания и вземат мерки за възстановяване на вредите. Разпоредбата на чл. 18 от същия закон съдържа конктретни правомощия на контролните органи по установяване и обезщетяване на понесени вреди на селскостопанското имущество. Именно на тези конкретни законови разпоредби ищецът основава претенецията си за защита от неоснователно според него бездействие от страна на кмета на общината. Дали тези две конкретни норми съдържат задължение за кмета на общината, дали същият от своя страна е бил надлежно сезиран с искане за извършване на конкретни действия, са въпроси, на които съдът е следвало да отговори подробно в мотивите си, обсъждайки събраните по делото доказателства. Вместо това обаче съдът общо е разсъждавал относно хипотезата на приложение на нормите на чл. 256 и чл. 257 от АПК, което е извършено извън контретния правен спор. Неотносимо за спора е обстоятелството налице е гражданскоправен спор между ищеца от една страна и лицето, за което се твърди, че е причинило вреди чрез нарушаване на правото на собственост. Неправилно също така съдът е преценил, че административният орган е бил сезиран с искане за установяване на данни за извършено престъпление. Предмет на преценката на съда е следвало да бъде дали законовите норми на чл. 8 и чл. 18 от ЗОСИ създават задължение за извършване на действие по този закон и дали същото е било извършено, или е налице пасивно поведение от страна на органа при задължение за действие. Именно тези обстоятелства следва да се установяват и обсъдят в мотивите на съдебното решение, същите са от значение за правния спор, поради което решението на Административен съд - Варна, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила следва да се отмени. делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане и за установяване на относимите за настоящия правен спор факти от друг състав на съда. Водим от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,