Решение № 2449 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 429/2018 г.

Решение № 2449 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 429/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 6940 от 21.11.2017 г., постановено по адм. д. № 4570/2017 г., Административен съд - С. - град, Т. отделение, 7 състав, е отменил по жалба на "ГИРО КИНГ" ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. К., ул. С. С. ...., представлявано от К. Д. Г., Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F276729/15.03.2017 г., издадена от и. д. директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - павилион, стопанисван от "ГИРО КИНГ" ЕООД, находящ се в гр. С., ул. "А.. Б. С.", №..., и забрана за достъп до него" за срок от 14 дни. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. К. М. в качеството му на процесуален представител на ТД на НАП - гр. С. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - С. - град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорената заповед. Ответното по касационната жалба дружество "ГИРО КИНГ" ЕООД не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № F276729/15.03.2017 г., издадена от и. д. директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., с която е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект - павилион, стопанисван от "ГИРО КИНГ" ЕООД, находящ се в гр. С., ул. "А.. Б. С.", №..., и забрана за достъп до него" за срок от 14 дни. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената форма. Първоинстанционния съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, като е посочил, че фактите довели до издаването на заповедта са установени при извършена проверка на 09.10.2016 г. около 21:38 часа от длъжностни лица - инспектори по приходите на търговски обект - павилион, находящ се в гр. С., ул. "А.. Б. С." №..., стопанисван от жалбоподателя "ГИРО КИНГ" ЕООД. При проверката била извършена контролна покупка на 1бр. дюнер и 1 айран на обща стойност от 6, 50 лв., при която търговецът не е издал фискална касова бележка от намиращото се в обекта фискално устройство модел "РАТЕСБ ОР 25" с ИН на ФУ ОТ 498267 и ФП 02498267, което в момента на проверката било в работен режим. След легитимацията на проверяващите бил отпечатан дневен финансов отчет, от който било видно, че продажбата не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка № 0248487. На ЕТ е съставен АУАН № F276729/21.10.2016 г. за извършено нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. В следствие на извършената проверка на търговеца е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него" за срок от 14 дни със Заповед № F276729/15.03.2017 г., издадена от и. д. директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел, че изложените мотиви от административния орган са бланкетни, необосновани и неподкрепени от събраните доказателства. Според съда не е ясно какво характеризира организацията в обекта като такава целяща отклонение от данъчно облагане и времето, през което лицето е извършвало търговска дейност, не е достатъчно основание, за да бъде формиран извод за наличие на намерение за отклонение от данъчно облагане. Изложените аргументите за настъпили вреди за бюджета, според съда, също са неконкретизирани по своя размер, не се сочат данни за други извършени нарушения от същото лице или за неплатени публични задължения, с които да бъде обосновано твърдението на органа за предприети действия за укриване на приходи. Решаващият състав е приел, че административния орган не е изложил мотиви относно приложения 14 - дневен срок, който надхвърля минималния. Прието е, че срокът на наложената принудителна мярка не е обоснован с конкретните фактически обстоятелства, което е в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2. т. 4 от АПК за наличие на мотиви на заповедта за налагане на ПАМ, като индивидуален административен акт. Последното нарушение е квалифицирано като такова, което лишава съдът от възможността да установи дали актът е постановен в съответствие с целта на закона, и което следва да бъде квалифицирано като "съществено" и обуславящо необходимостта от отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Изложени са мотиви, че извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е първо за жалбоподателя и не се установя системност в поведението му, а още по-малко организация, създадена с цел отклонение от данъчно облагане. Възприет е извода, че приложената ПАМ се явява прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера на дружеството спрямо преследваната цел и поради това противоречи на принципа за съразмерност при упражняване на административната дейност, визиран в чл. 6, ал. 2 от АПК. Отбелязано е, че за същото нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, с което е инициирано производство по ангажиране на административнонаказателната му отговорност и тази санкция също има предупредителна и превъзпитателна цел съгласно чл. 12 от ЗАНН, с налагането на която може да се постигне индивидуална превенция спрямо търговеца и предотвратяване извършването на други нарушения под страх от налагане на санкция и то при условията на повторност. Административния съд е отменил оспорената заповед, като незаконосъобразна, поради нарушение на материалноправни разпоредби и противоречие с целта на закона. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. В касационната жалба на процесуалния представител на директор на ТД на НАП-гр. С. се поддържат оплаквания за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушение на материалния и процесуалния закон, както поради необоснованост. Навеждат се доводи, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка се съдържан необходимите мотиви както относно това защо следва да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186 ЗДДС - "запечатване на обект", така и относно срокът, за който следва да бъде наложена мярката, поради което приемайки друго, решаващият съд е нарушил закона. По направените оплаквания настоящият състав на касационната инстанция приема за установено следното: Направените по-горе оплаквания по същество се споделят от настоящия състав. Оспорената заповед действително съдържа мотиви както относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка, така и относно срока на продължителност на същата. Не може да бъде споделена и тезата на първоинстанционния съд, че в случая е нарушен принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При проверката е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, какъв е размера на покупката, за която не е издаден касов бон, е неотносимо относносно факта на нарушението. Настоящата съдебна инстанция намира, че решението на административния съд е правилно като краен резултат по следните съображения. Видно от данните по делото, извършеното нарушение на данъчното законодателство / чл. 118, ал. 1 ЗДДС / е установено от приходния орган на 09.10.2016 г., а принудителната административна мярка за запечатване на обекта е наложена с процесната заповед едва на 15.03.2017 г., т. е. повече от 5месеца след установяване на нарушението. Както сам посочва касаторът в жалбата, целта на принудителните административни мерки е да предотвратяват и преустановяват извършването на нарушения, съответно да предотвратяват и отстраняват вредните последици от нарушенията - чл. 22 ЗАНН. Това само по себе си предполага своевременно прилагане на принудителната административна мярка при констатиране на допуснато нарушение от съответния субект. Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната административна мярка неефективно, т. е. не в съответствие с целта на закона, което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ - чл. 146, т. 5 АПК. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - С. град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и като правилно и законосъобразно на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,