Решение № 9604 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2010 г.

Решение № 9604 от 9.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3075/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационна жалба от кмета на община Варна срещу решение № 4 от 4.01.2010 г. по адм. д. № 1420/2009 г. на Адм. съд - Варна, III отд., 29 състав. Върховния административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение съдът отменил обжалвания писмен отказ на кмета на община Варна като незаконосъобразен и върнал делото като преписка на същия административен орган за ново произнасяне, съобразно указанията на съда. Приел е, че отказа не е съобразен с влязлото в сила решение № 174 от 10.02.2009 г. по адм. д. № 2690/08 г. на Адм. съд-Варна, III отд., 25 състав, с което първоначално е било върнато делото като преписка на конкретния адм. орган - кмета на община Варна. Освен това разглеждайки спора по същество съдът подробно е обсъдил писмените доказателства в тяхната поредност на събитията и стигнал до извода за основателност на жалбата, тъй като жалбоподателката отговаря на кумулативно дадените предпоставки, посочени в чл. 1 от ЗУПЛЗПДДМ. Жалбоподателката е призната за собственик на сграда и постройка с нот. а. № 28/26.11.2008 г. За нея няма пречка да претендира и за закупуване на земята, която е частна общинска собственост и върху която са построени сградите. Съобразно изискванията на § 1, ал. 4, т. 7 от Постановление № 235/19.09.1996 г. на МС следва искателя в такова производство да представи и разрешение за строеж или акт за узаконяване, което е едно от изискванията. Освен това адм. орган в условията на обвързана компетентност и при наличието на законови предпоставки следва да издаде съответния административен акт. Незаконосъобразно обаче е постановен отказ, като не е съобразено наличието на влязлото съдебно решение, като е бил длъжен да съобрази дадените в него указания по тълкуване и прилагане на закона. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. З АПК, посочени бланкетно. Единствено се възразява срещу договора за покупко-продажба от 13.08.1962 с който праводателя на жалбоподателката е придобил фактическата власт върху имота, че същият няма достоверна дата, съгласно изискването на чл. 2 ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗУПЛЗПДДМ. Касационната жалба е неоснователна. Оспорване на достоверната дата на писмения договор от 13.08.1962 г. не е направено пред първата инстанция, а в настоящата касационна инстанция не може да бъде обсъждано за пръв път с оглед правилото на чл. 220 АПК допускащ преценка на приложимия материален закон единствено въз основа на фактите такива, каквито са установени пред първата инстанция. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон ЗУПЛЗПДДМ и правилно е прието, че жалбоподателката отговаря на кумулативно дадените предпоставки по чл. 1 от закона. На жалбоподателката е призната собствеността на сградата и постройката с н. а. № 28/26.11.2008 г. и не съществува пречка да претендира за закупуване и на земята, която е частна общинска собственост, в съответствие с изискванията на § 1, ал. 4, т. 7 от Постановление № 235/19.09.96 г. на МС. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен, валиден и допустим съдебен акт следва да се остави в сила Водим от горното, Върховния административен съд, III отделение