Решение № 10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2010 г.

Решение № 10803 от 20.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12932/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Тодоров Вълчев, гр. Пловдив, ул. "Коматевско шосе" № 78, срещу решение № 1141 от 23.07.2010 г. на Административен съд, гр. Пловдив, постановено по административно дело № 1141/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Вълчев срещу заповед № РД-14-23-579 от 18.05.2010 г. на началника на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Пловдив, в частта, с която на основание чл. 106а, ал. 1, б. "б" от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка - "временно спиране от движение" на лек автомобил марка "Рено", модел "Трафик", с регистрационен номер № РВ 9720 СН до отстраняване на нарушението и решаване на въпроса за отговорността. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за недопустимо и за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Съдът не отчел, че мярка е наложена по отношение на единственото моторно превозно средство на касатора. Не отчел също, че актът е съставен не на него, а на баща му, който управлявал превозното средство. Съдът не отчел също, че актът е издаден от служител, за когото не са представени доказателства, че е надлежно оправомощен. Не съобразил факта, че никакъв орган не може да прави проверка и не е необходим лиценз, тъй като превозното му средство не е предназначено за обществен превоз. Твърди, че това прави оспорения акт нищожен. Съдът като не обявил нищожността му постановил недопустимо решение Твърди, че съдът недопустимо тълкувал Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифициране на превозвачите и на лицата, извършващи превоз за собствена сметка (Наредба № Н-14). Моли съда да обезсили обжалваното решение и отмени оспорения акт като нищожен и незаконосъобразен. Касаторът се представлява от адв. Наньо Сталев. Ответникът по касационната жалба - началникът на областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", гр. Пловдив, счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил фактите, както и компетентността на органа. Правилно приложил закона, в т. ч. и Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29.04.1996 г. относно допускане до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация, предназначени да улеснят упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози (Директива 96/26/ЕО), която определя професията автомобилен превозвач. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът като констатирал, че е извършван обществен превоз на пътници без лиценз правилно приложил закона. Контролните органи на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" имат законовото право - чл. 91, ал. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), да извършват проверки и налагат принудителни мерки. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че на 17.05.2010 г., при извършена проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата било установено, че Тодор Иванов Вълчев осъществява без лиценз за обществен превоз на пътници или лиценз на Европейската общност превоз на пътници срещу заплащане. Автомобилът, с който извършвал превоза е собственост на касатора. Бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 6, ал. 1, изречение 1, предложение 1 от ЗАвтП серия А-20201 № 098161 от 17.05.2010 г. и въз основа на него - издадена оспорваната заповед. При така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при издаването й органът спазил административнопроизводствените правила. Приел, че не е налице превишаване на правомощията на органа, а същите са упражнени съобразно закона, както и че Наредба № Н-14 не намира приложение. Приел, че са налице изискванията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е собственик на визираното в оспорваната заповед моторно превозно средство - лек автомобил марка "Рено", модел "Трафик", с регистрационен № РВ 9720 СН. Не се спори, че на 17.05.2010 г. с автомобила е извършен превоз на пътници срещу заплащане без водача на превозното средство да притежава надлежно разрешение за това. Спорът по делото е досежно приложението на материалния закон. Автомобилният превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания гарантиращи определено ниво на професионална компетентност, благонадеждност и финансова стабилност. Значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира, е обусловила подробността на регламентацията й на национално и на европейско ниво. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за регистрация. Условията, на които трябва да отговаря обществения превозвач са подробно разписани в общностния акт - Директива 96/26/ЕО, и в Закона за автомобилните превози. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност. С оглед на изложеното абсолютно неоснователни са твърденията на касатора, че по отношение на извършвания със собствения му автомобил обществен превоз изискванията за лицензиране са неприложими, тъй като не ставало въпрос за превоз на пътници срещу заплащане с превозно средство, подходящо за превозване на повече от девет лица. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна. Неоснователно е и твърдението му за неприложимост спрямо него на разпоредбите на Закона за автомобилните превози и Закона за движение по пътищата, тъй като извършения със собствения му автомобил превоз на пътници не е обществен. Законодателят, в § 1, т. 1 ЗАвтП ясно посочил, че обществен е всеки превоз с моторно превозно средство срещу заплащане. По делото, както сочи в мотивите си и съдът, няма спор, че с моторното превозно средство, собственост на касатора, е извършен превоз срещу заплащане. Този факт е достатъчен, за да се дефинира осъществения превоз като обществен и с оглед на това да деянието да попадне под разпоредбите на закона. Неоснователно е и твърдението за липсата на компетентност на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да извършват контрол за спазването на нормативните изисквания за извършване на превоз на пътници срещу заплащане. Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5, т. 5 и чл. 91, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗАвтП именно контролните органи на изпълнителната агенция са натоварени от закона с правомощието да осъществяват контролни функции по Закона за автомобилните превози. В чл. 91, ал. 4 ЗАвтП изрично е посочено, че служителите на агенцията имат право да осъществяват непосредствен контрол за спазване на нормативно установените условия и ред за извършване на обществен превоз на пътници. От доказателствата по делото е безспорно, че проверката на автомобила на касатора е извършена именно от служител на агенцията, който е надлежно оправомощен. Следователно правилен е изводът на съда, че проверката е извършена от компетентен орган, поради което твърденията на касатора за нищожност на издадения въз основа на нея заповед са необосновани и неоснователни. Неоснователни са и твърденията му, че съдът не отчел, че нарушението е извършено не от него и че мярката е наложена на единственото му превозно средство. Начинът на изпълнение на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП - спиране от движение, определен в ал. 2, т. 1 на същата норма, - чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, неминуемо изисква адресат на мярката да е и лицето, на което е регистрираното превозното средство. Съгласно чл. 143, ал. 1 Закона за движение по пътищата, регистрацията се извършва именно на името на собственика. С оглед на това точно от него следва да бъде отнет удостоверителния документ. Фактът, че касаторът лично не извършвал нерегламентиран превоз е ирелевантен за изпълнението на мярката. Никакво значение няма и факта, че това е единственото му превозно средство. Неоснователно е и твърдението на касатора, че контролната проверка е извършена в нарушение на Наредба № Н-14, тъй като собственият му автомобил не попадал в категорията на превозните средства, подлежащи на контрол. Първо, това негово твърдение не съответства на законовото правомощие на контролните органи на изпълнителната агенция по чл. 91, ал. 4 ЗАвтП. В тази насока правилни са изводите на съда, че в случая наредбата е неприложима. Неприлагането й е следствие на неправомерната дейност на касатора, съответно на баща му. Но това не означава, че не е налице нарушение. И второ, никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение. Касаторът, съответно лицето, което извършило превоза, нарушил императивните разпоредби на закона - осъществил превоз на пътници срещу заплащане, без да спази законовите изисквания за извършване на тази правно-регламентирана дейност. С оглед на това да твърди, че не попада под разпоредбите на който и да е закон и контролен орган е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 6 и чл. 93, ал. 1 ЗАвтП. Видно от изложеното инвокираните от касатора отменителни основания са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото и приложил вярно материалния закон. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд