Решение № 2389 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7028/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на контрольор с техническо средство при Организация на движението паркинги и гаражи ЕООД Велико Търново (ОДПГ ЕООД) срещу Решение 114 от 15.06.2023 г. на Административен съд Велико Търново по адм. дело 683/2022 г. С обжалваното решение съдът e отменил принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - принудително задържане на пътно превозно средство за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП до заплащане на таксата и разходите по прилагане на техническо средство, приложена от контрольор с техническо средство при ОДПГ ЕООД на 06.10.2022 г. в 15.46 часа по отношение на лек автомобил марка Опел, peг. [рег. номер]. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че съдът правилно е приел, че ПАМ е приложена от компетентен орган. Въпреки това неправилно е посочил, че ПАМ е приложена на основание чл. 14, ал. 5 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в град Велико Търново (НРСППППС/Наредбата). Тази разпоредба не урежда използването на паркоместа, които не са обозначени с пътен знак Д21 Инвалид" и за които следва да се заплащат определените с решение на Общинския съвет Велико Търново такси, какъвто е и настоящият случай. Като фактическо основание за принудителното задържане на превозното средство се сочи неплащането на дължимата цена за паркиране, предвидена в чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Фактът, че Цачев е ползвал паркомясто, в зона за платено паркиране, за което не се предвижда освобождаване от задължението за заплащане на дължимата такса, е обосновал и прилагането на процесната принудителна административна мярка. Наред с това Цачев е поставил притежаваната от него карта за паркиране на хора с трайни увреждания по начин, който не позволява да се вижда датата на нейното издаване и нейният срок. Това обстоятелство е констатирано от съда, но е пренебрегнато като факт от значение за правния спор. В чл. 14, ал. 6 от Наредбата изрично е указан начинът, по който следва да се използва картата. Несъобразяването с него също влече неблагоприятни последици за притежателя й. Вярно е, че Законът за хората с увреждания регламентира създаването на редица облекчения за хора с увреждания, но същият не изключва съобразяването и спазването от тези хора на правилата въведени за регулиране на обществените отношения. След като съдът е приел за спазени изискванията на материалния закон, то в този извод се съдържа и съответствие с целта на закона. Изразява несъгласие с извода на съда, че разпоредената ПАМ се явява непропорционална на преследваната цел. За неправилни счита и изводите на съда, с които се сочи, че на обособената зона за платено паркиране в процесния случай - пл. "П. Славейков броят на местата определени за безплатно паркиране на хора с увреждания се явява недостатъчен в сравнение с общия брой паркоместа. Излага, че този извод не се основава на законова регламентация, която да предвижда броя, респ. съотношението на броя паркоместа за безплатно паркиране и броя на местата за платено паркиране. Единственият критерий в случая, е решение на Общински съвет Велико Търново, с което е предвиден и конкретизиран броят и предназначението на обозначените за безплатно паркиране места за хора с увреждания на пл. 'П. Славейков. След като в посоченото решение е предвидено, че два броя паркоместа, означени със знак Д21 са достатъчни, означава, че вече са взети предвид обстоятелствата какви административни сгради и обекти са разположение в близост и какъв брой места със знак Д21 има на разположение в близост. Броят на местата за безплатно паркиране няма как да бъде изначално определен, така че да удовлетворява нуждите на всички групи хора. На територията на град Велико Търново, има възможност за безплатно паркиране и за хора, чиито карти са издадени от други общини. Разпоредбата на чл.99а ЗДвП ясно посочва, че притежаваната от Цачев карта представлява Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания". Никъде от текста на този закон, нито от текста на друг нормативен акт не следва правило, че хората с трайни увреждания могат да използват издадените им карти, като паркират навсякъде без да дължат заплащането на такси. Ако е била такава целта на закона, няма да има места, които да се обозначават по специален начин - като се оцветяват в син цвят и върху тях се изписва международният знак за инвалиди. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за заплатената държавна такса за касационното производство и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. Цачев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 06.10.2022 г. около 15:40 часа, лек автомобил Опел с peг. [рег. номер], собственост на Р. Цачев, е бил паркиран пл. Петко Славейков в гр. Велико Търново. Към посочения момент автомобилът е бил ползван от П. Цачев, въз основа на пълномощно от 18.01.2022 г. П. Цачев е с пожизнено определена 100% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване и притежава карта за паркиране на хора с трайни увреждания, също с пожизнена валидност. Картата за паркиране на хора с трайни увреждания е била поставена от вътрешната страна на предното стъкло на ползвания от П. Цачев автомобил, вляво, без да се вижда срокът й на валидност. На пл. Петко Славейков в гр. Велико Търново е обособена зона за платено паркиране, в която има обособени два броя места за паркиране, предназначени за хора с трайни увреждания и обозначени със знак Д21, но на процесната дата ползваният от Цачев автомобил не е бил паркиран на някое от тях, а на място за платено паркиране. Същото, заедно с другите такива места в зоната, е обозначено с хоризонтална пътна маркировка, пътен знак В28 Забранено е паркирането и указателна табела Т17 с текст Зона за платено паркиране. На 06.10.2022 г., в 15:46 - 15:48 часа от И. Тодоров - контрольор в звено Принудително задържане на пътни превозни средства при ОДПГ ЕООД - гр. Велико Търново, обслужващ работна зона А, е приложена принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. В хода на първоинстанционното производство са приети като доказателства Заповед 22-1490 от 17.09.2014 г. и Заповед РД22-1618 от 27.10.2020 г. на кмета на Община Велико Търново, трудов договор на И. Тодоров и длъжностна характеристика за длъжността контрольор в звено Принудително задържане на пътни превозни средства при ОДПГ ЕООД, график за работа на служителите на посочената длъжност. Приети са обяснителна записка за частична актуализация на организацията на движението на територията на гр. Велико Търново със становище за съгласуване и Решение 223 от 25.06.2020 г. на Общински съвет Велико Търново, извадка от схема за организация и безопасност на движението, на пл. Петко Славейков в гр. Велико Търново и снимков материал, изготвен при прилагането на оспорваната мярка. От Цачев са представени и приети Свидетелство за регистрация на МПС, пълномощно от 18.01.2022 г. издадено от Р. Цачев, Експертно решение 1726 от 15.05.2019 г. на ТЕЛК при МОБАЛ Д-р Стефан Черкезов - Велико Търново и карта за паркиране на хора с трайни увреждания. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че ПАМ е приложена от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че е осъществен фактическият състав на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП - на датата на прилагане на обжалваната ПАМ, ползваният от Цачев автомобил е бил паркиран в обособена зона за платено паркиране на пл. Петко Славейков в гр. Велико Търново, не на място, предназначено за хора с трайни увреждания, а на такова за платено паркиране, надлежно обозначено на място със съответната пътна маркировка, пътен знак и указателна табела Т17 с текст Зона за платено паркиране, съгласно изискванията на ЗДвП. За паркирането не е било извършено заплащане. Независимо от това съдът е приел, че ПАМ е приложена в противоречие с целта на закона. Посочил е, че на предното стъкло на автомобила е била поставена картата за паркиране на хора с трайни увреждания на лицето, което го ползва, като в хода на съдебното производство е установено, че тя е с безсрочна валидност. Счел е, че разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от Наредбата, съгласно която, при недостиг на паркоместа, обозначени със знак Д21 Инвалид, право на паркиране с карта за паркиране на хора с увреждания имат първите заели тези паркоместа, а всички останали паркират по общия ред, при режим на почасово платено паркиране, противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Счел е, че на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА), съдът следва да приложи по-високия по степен акт, а именно Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Анализирайки разпоредбите на чл. 2, т. 2, чл. 5, т. 5 и 6, чл. 53, ал. 1 и 2 ЗХУ и фактът, че Цачев страда от заболяване, което затруднява придвижването му, съдът е посочил, че той би бил изправен пред избор или да паркира на място за платено паркиране в относителна близост до целта на пътуването му, или да се откаже да стигне до тази цел, поради практическото му лишаване от достъпно място за паркиране. Поради това е достигнал до извод, че подходът на Община Велико Търново, приложен от служителя на ОДПГ ЕООД се явява непропорционален на преследваната цел. Обосновал се е и с преамбюла и посочените в чл. 3 принципи от Конвенцията за правата на хората с увреждания (ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., Конвенцията), както и с чл. 4, § 1, б. а от Конвенцията. Посочил е, че за цялата зона на платено паркиране на пл. Петко Славейков в гр. Велико Търново, общинският съвет е определил две места обозначени със знак Д21 Инвалид, които са недостатъчни спрямо общия брой на паркоместата в този район. Поради това е достигнал до извод, че не са изпълнени условията за равнопоставеност на хората с увреждания по отношение на местата за паркиране. Приел е, че като непропорционална намеса в личната му сфера, процесната ПАМ лишава инвалида от разумно улеснение, дължимо съгласно цитираните текстове на ЗХУ и Конвенцията. Прилагането на чл. 14, ал. 5 от Наредбата не съответства на тези цели и на изричните норми на чл. 53 от ЗХУ, при което на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА съдът прилага разпоредбите на нормативния акт от по-висок ранг. Решението е правилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Същевременно, в чл. 53, ал. 1 ЗХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации, включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните територии. Достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, които се отнасят към елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, включително достъпни места за паркиране чл. 53, ал. 2, т. 1 ЗХУ. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г.). Посочената наредба е издадена на основание чл. 53, ал. 3 от ЗХУ, съгласно който правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г., в зависимост от предназначението на сградите и капацитета на паркинга са предвидени минимален брой места за паркиране на автомобили на хора с увреждания. Съгласно т. 2 и 3 от посочената разпоредба, в паркингите с до 30 места се предвиждат най-малко две места за паркиране на хора с увреждания, а в паркингите с до 50 места най малко три места за паркиране на хора с увреждания. От представеното по делото препис-извлечение от Протокол 10 от заседание на Общински съвет Велико Търново, проведено на 26.06.2020 г. е видно, че с Решение 223 е предвидено броят на паркоместата на пл. П. Славейков да се увеличи от 38 на 40 броя. Фактът, че на пл. П. Славейков са разположени 40 броя паркоместа се установява и от представена по делото схема за организация и безопасност на движението, на пл. Петко Славейков в гр. Велико Търново. Установява се също така, че предвидените там места за паркиране на хора са увреждания са две. Предвид изложеното следва, че броят на предвидените паркоместа за паркиране на хора с увреждания на пл. П. Славейков е по-малък от нормативно установения минимум от 3 места. Видно от чл. 53, ал. 5, т. 1 ЗХУ централните и териториалните органи на изпълнителната власт предприемат мерки за привеждане на предоставената им за управление държавна собственост (елементите на достъпната среда в урбанизираната територия, сградите и съоръженията) в съответствие с правилата, нормите и нормативите, определени с наредбата по ал. 3. В случая посочената разпоредба не е изпълнена и не е осигурен минималният брой паркоместа за паркиране на хора с увреждания на пл. П. Славейков в гр. Велико Търново. Предвид посоченото няма как органът законосъобразно да приложи ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП спрямо ползвания от лице с трайно увреждане автомобил, независимо, че същият е паркиран на място за платено паркиране. Обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд