Решение № 460 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1618/2014 г.

Решение № 460 от 29.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1618/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалби на защитниците на подсъдимите Д. К. Й. и Е. И. Х. против присъда № 23 от 01.07.2014 г. по внохд № 194/2014 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил.

В жалбата, представена от адв. Д., се сочи, че присъдата противоречи на закона, след което се излагат съображения за недоказаност на обвинението и противоречие между доказателствата и фактическите изводи на съда. Жалбоподателят намира, че присъдата почива на предположения и противоречи на изричната разпоредба на чл. 177, ал. 1 от НПК, тъй като обвинението е подкрепено единствено от данни, получени със специални разузнавателни средства. В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на Х. изцяло, а на Й. - за съучастие с Х.

В жалбата, изготвена от адвокат П., се твърди, че обжалваната присъда е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а " при условията на евентуалност" и явно несправедлива относно наказанията, наложени на Е. Х. С тези доводи също се настоява за отмяна на присъдата и оправдаване на Х. изцяло, а Й. - за съучастническа дейност с Х.. Алтернативно е изложен вариант за намаляване на срока на наказанието лишаване от свобода и отмяна на кумулативната санкция глоба, наложени на Е. Х.

Пред настоящата инстанция касаторите поддържат жалбите по изложените в тях съображения.

Прокурорът пледира присъдата да остане в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Делото е за втори път пред Върховния касационен съд.

Районният съд в гр. Кюстендил с присъда № 18 от 14.03.2013 г. по нохд № 439/2012 г. признал подсъдимия Д. К. Й. за виновен в това, че на 20.10.2011 г. в лек автомобил, собственост на Е. И. Х., държал акцизни стоки без бандерол, изискуем от закона - 2 500 кутии цигари от различни марки с обща пазарна стойност 10 150 лева, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 11 месеца, чието изтърпяване отложил с тригодишен изпитателен срок съгласно чл. 66, ал. 1 от НК.

Съдът признал подсъдимия за невинен да е извършил престъплението в съучастие с подсъдимия Е. И. Х. и го оправдал по това обвинение.

Със същата присъда Е. И. Х. бил признат за невинен и оправдан по обвинението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата.

В тежест на подсъдимия Й. съдът възложил и сторените по делото разноски.

Окръжният съд в гр. Кюстендил с решение № 123 от 05.08.2013 г. по внохд № 187/2013 г. потвърдил първоинстанционната присъда.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с решение № 113/02.04.2014 г. по нд № 8/2014 г. възобновил внохд № 187/2013 г. по описа на Окръжен съд -Кюстендил, отменил постановеното по него решение в оправдателната част и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Касационната инстанция установила съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата и дала указания за отстраняването им.

След повторното разглеждане на делото Окръжният съд в гр. Кюстендил с присъда № 23 от 01.07.2014 г. по внохд № 194/2014 г. отменил първоинстанционната присъда на Районен съд. гр. Кюстендил по нохд № 439/2012 г. в оправдателната й част и вместо това постановил нова, с която признал

• подсъдимия Е. И. Х. за виновен в това, че на 20.10.2011 г. в местността "С. ", област К., в съучастие като съизвършител с Д. К. Й. държал акцизни стоки без бандерол, изискуем от закона - 2500 кутии цигари от различни марки на обща стойност 10 150 лева, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл. 234, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК му наложил наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил съгласно чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години от влизане на присъдата в сила, и глоба в размер на 5000 лева

• подсъдимия Д. К. Й. за виновен в това, че по същото време и място е извършил същото престъпление в съучастие с Е. И. Х., като допълнил правната квалификация на престъплението, за което вече бил осъден, с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът възложил разноските по делото солидарно на двамата подсъдими.

Касационните жалби срещу така постановения въззивен акт са неоснователни поради следните съображения:

Преди всичко се налага уточняване на параметрите на касационната проверка, тъй като в жалбите, както и в пледоариите пред настоящата инстанция, защитниците на подсъдимите релевират съображения за необоснованост, която не е касационно основание и не подлежи на коментар.

Останалите доводи за съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото се аргументират с нарушаване на принципни разпоредби относно формиране на вътрешното убеждение на въззивния съдебен състав по фактите, са допустими, но неприемливи.

При новото разглеждане на делото съдът изпълнил указанията на касационната инстанция и много внимателно обсъдил цялата доказателствена съвкупност, без да игнорира нито едно доказателствено средство. Показанията на свидетелите К., М. и С., върху които акцентират жалбоподателите, не са тълкувани превратно. Напротив, съобщените от тях данни относно заявлението на подсъдимия Х., че не знае нищо за намерените в автомобила му цигари, са ценени според точния им смисъл като елемент от градената от подсъдимите версия. Тя е проверена при спазване на всички процесуални правила, гарантиращи обективност, пълнота и всестранност на разследването. Съдът коректно е отбелязал, че както при спирането на автомобила, така и при неговия оглед, подсъдимият Х. се е разграничил от намерения товар - цигари без бандерол. Втората инстанция, в изпълнение на задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК подробно е обсъдила тази възможност и убедително е аргументирала защо не я възприема. В атакуваното решение са намерили отговор всички, повторени пред настоящия съд, възражения на подсъдимите. Установената фактическа обстановка по несъмнен начин разкрива виновното поведение на Е. Х. в съучастие с подсъдимия Й. Съдът е направил подробен анализ както на обясненията на подсъдимите, така и на показанията на разпитаните в хода на наказателното производство свидетели. Специално внимание е отделено на информацията, съобщена от свидетелката И. К., относно връзките й с всеки от двамата подсъдими. Изложените аргументи, с които се верифицират данните, съобщени от свидетелката в досъдебната фаза, не търпят упрек от процесуално и логично естество. Те са базирани на детайлна съпоставка с фактите, установени от други доказателствени източници - протоколите за оглед относно марките намерени цигари и телефонните разговори с двамата подсъдими. В колата на Х., която той лично шофирал, са намерени цигари от договорените между К. и Й. вид, а непосредствено след залавянето им Х. я информирал, че станал "фал". Коментирайки тези данни съдът правилно заключил, че К. е била по-точна в досъдебната фаза, когато описала постигната с двамата подсъдими, а не само с Й., договорка за доставка на цигари.

Със съществен принос към кръга доказателствени средства, обуславящи фактическите изводи на проверяваната инстанция, е протоколът за оглед от 25.10.2011 г. В него е отразено изземването на дактилоскопна следа от стек цигари, по-късно идентифицирана като произхождаща от Е. Х. Твърденията на защитата, че при огледа царял "хаос", в който не станала ясно кой и как е иззел следата, са опровергани по убедителен начин с позоваване на свидетелите, присъствали при огледа. Опитът на защитата да внесе недоверие в доказателствения принос на намерения пръстов отпечатък, като го свърже с изваждането на цигари от Х. при огледа, основателно е приет от въззивната инстанция за неуспешен. Чрез показанията на свидетелите Н., А., Т., Л. е установено, че действително Х. е имал досег с цигарите, но извадения от него стек бил отстранен и не е проверяван за следи. Нещо повече, съдът се позовал и на експертното заключение от дактилоскопната експертиза, за да изключи възможността при изваждането на отделените цигари да останат следи върху останалата част от стоката.

Касационната проверка не споделя и изразеното от жалбоподателите разбиране, че осъдителната присъда се основава единствено на данните от специалните разузнавателни средства. На стр. 10 - стр. 11 от мотивите на обсъжданата присъда в конспективен вид са подредени всички източници на фактически данни, водещи до заключение, че и двамата подсъдими са знаели за наличието на акцизни стоки без бандерол. Информацията от специалните разузнавателни средства е само част от тях, поради което не е допуснато нарушение на чл. 177, ал. 1 от НПК.

Фактическата обосновка на въззивната присъда напълно изключва възражението на касаторите, че тя почива на предположения. Напротив, доказателствената съвкупност еднозначно ангажира обстоятелства, сочещи на съставомерна съучастническа дейност на двамата подсъдими по повдигнатото обвинение. Предположенията, за които се разсъждава в жалбите, означават многовариантност на хипотезите, обясняващи реалността. В конкретния казус причинно-следствената логика категорично води до направените от съда изводи относно деянието и неговото авторство.

Оплакването на касаторите за неправилно приложение на материалния закон също подлежи на отхвърляне, тъй като се обосновава единствено като релация на съществените процесуални нарушения, чиято несъстоятелност вече бе коментирана.

Несподелимо е и алтернативно поддържаното искане за смекчаване на наложената на подсъдимия Х. санкция. Липсва несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца и тежестта на отмерения обем наказателна принуда. Окръжният съд не е пренебрегнал смекчаващите отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства, но законосъобразно не намерил основание да приложи чл. 55, ал. 1 от НК, тъй като нито едно от тях не е изключително, а в съвкупност те не показват многобройност. Доводът на защитата, че за същото престъпление подсъдимият Й. е получил по-снизходително наказание, е неотносим към извършваната преценка за справедливост. Принципът на индивидуализацията на наказанието трудно би се съвместил с идеалната симетрия, за която призовава защитата. Освен това процесуалната история на разглежданото дело изключва разсъждения за справедливостта на санкцията, определена на подсъдимия Й. и на това основание тя също не би могла да служи за ориентир за наказанието на Х.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,