Решение № 2274 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2014 г.

Решение № 2274 от 29.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12623/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 176 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Образувано е по молба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София за допълване на решение № 10623/13.10.2015 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 12623/2014 г., като на основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 от АПК се укаже изпращането на преписката на съответния компетентен административен орган и се дадат задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В молбата са изложени доводи, че след прогласяване нищожността на оспорения ревизионен акт, поради некомпетентност на органа - издател, съдът следва да изпрати преписката на компетентния административен орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК. Молителят счита, че нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК не предвижда ограничение за съда да изпрати преписката в случаите на прогласена нищожност на акта. Искането е преписката да бъде върната на териториалния директор на компетентната ТД на НАП по чл. 8 от ДОПК за определяне на орган по приходите, който да възложи ревизия при спазване на преклузивните срокове по чл. 109, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Ответникът - "Роуд Билдинг" ЕООД не е изразил становище по искането за допълване на решението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на молбата с правно основание чл. 176 АПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за допълване на решението е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 10623/13.10.2015 г. по адм. дело 12623/2014 г. Върховният административен съд е отменил решение № 4348/27.06.2014 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело № 11849/2013 г. и е вместо него е постановил друго, с което е обявил за нищожен издаденият на "Роуд Билдинг" ЕООД ревизионен акт № 141304844 от 7.08.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1899 от 5.11.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София. В решението е прието, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК /в сила от 1.01.2013 г./, в хипотезата на § 35 от ПЗР на ЗИДДОПК /в сила от 1.01.2013 г./. По смисъла на чл. 176 АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, решението е непълно, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване, в резултат на което част от предмета на спора е останал висящ. В разглеждания случай не е налице непълнота на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по законосъобразността на атакувания ревизионен акт съобразно правомощията си по специалния закон - чл. 160, ал. 2 и чл. 160, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ДОПК. Цитираната норма на чл. 160, ал. 4 ДОПК изрично предвижда, че предписанието на ал. 3 относно връщането на преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, не се прилага за ревизионните актове. Това се отнася и до случаите, когато ревизионният акт е обявен за нищожен, а не само до хипотезите на отмяна, в какъвто смисъл са доводите на молителя. Нормата на чл. 160, ал. 4 ДОПК е специална за производството по оспорване на ревизионни актове по ДОПК, поради което правилото на чл. 173, ал. 2 АПК за изпращане на преписката на компетентния орган в случаите на нищожност на акта, не намира субсидиарно приложение съгласно § 2 от ДР на ДОПК. По тези съображения, настоящият състав приема, че не е налице непълнота в постановеното съдебно решение по адм. дело № 12623/14, поради което искането на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град София с правно основание чл. 176, ал. 1 АПК, следва да се отхвърли като неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,