Решение № 10200 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2009 г.

Решение № 10200 от 30.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Образувано е по две касационни жалби против решение от 29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 1002 от 2007 г. на Софийски градски съд - административно отделение. С жалба, подадена от Иванка Бориславова Захова, действаща в качеството й на ЕТ "ВИК-Иванка Захова", гр. Банско чрез пълномощника адв. П. Зотева, се обжалва решението в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата й против ДРА № 56 от 07.07.2004 г. на ТДД - гр. Благоевград, потвърден с решение № 23 от 05.01.2005 г. на РДД - гр. София, относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Сийка Велкова". Изложените от касатора доводи и съображения се определят като такива за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон- касационните основания по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че съдът неправилно е възприел фактическата обстановка по делото във връзка с доставките от ЕТ "Сийка Велкова". Твърди, че са налице предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит. Касаторът моли съда да отмени решението в тази част и да се произнесе по същество, като отмени ДРА. Претендира присъждане на разноски. С жалба подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, се обжалва решението в частта, в която съдът е отменил посочения ДРА за отказано право на данъчен кредит по доставки от "Захов-93" ЕООД, ЕТ "Върбан Колев", ЕТ "Владимир Цолев-Ясен" и ЕТ "Петър Полежанов" общо в размер на 43 804 лв. Касаторът твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е изследвал единствено начисляването на ДДС по фактурите от посочените доставчици, като е игнорирал въпроса за реалността на доставките. Счита, че решението е необосновано поради обстоятелството, че то е основано единствено на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, а от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, с които да бъде доказана реалността на доставките. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Всеки от двамата касатори съответно оспорва жалбата на другата страна и моли съда да я отхвърли. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на ЕТ "ВИК-Иванка Захова" и за основателност на жалбата подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - София. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания за отмяна и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: И двете касационни жалби са подадени от надлежни страни и в законоустановения срок. Разгледани по същество и двете са неоснователни по следните съображения: За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр. 153/1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд - административно отделение по жалба на ЕТ "ВИК-Иванка Захова", е отменил ДРА № 56 от 07.07.2004 г. на ТДД - гр. Благоевград, потвърден с решение № 23 от 05.01.2005 г. на РДД - гр. София, в частта, в която е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Захов-93" ЕООД за данъчен период м. 04.2000 г., ЕТ "Върбан Колев" за данъчни периоди м. 06 и 08.2001 г., ЕТ "Владимир Цолев-Ясен" за данъчен период м. 08.2001 г. и ЕТ "Петър Полежанов" за данъчни периоди м. 07-09 и м. 11.2000 г. и м. 01, м. 04, м. 05, м. 07.2001 г. общо в размер на 43804 лв. Със същото решение окръжният съд е отхвърлил жалбата в останалата част относно отказано право на данъчен кредит по фактури от ЕТ "Сийка Велкова" (с правоприемник "Цеца-96" ЕООД) за данъчни периоди от 1999 г. и за такива от 2000 г. в общ размер на 27121, 14 лв. По касационната жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София: За да отмени ДРА в обжалваната част, решаващият състав на СГС - административно отделение е обсъдил представените по делото доказателства и е стигнал до извода, че по отношение на доставчиците "Захов-93" ЕООД, ЕТ "Върбан Колев", ЕТ "Владимир Цолев-Ясен" и ЕТ "Петър Полежанов" са налице основания за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице, тъй като ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Съдът е посочил, че жалбоподателят в хода на процеса при пълно и насрещно доказване е доказал начисляване на данъка като задължение към бюджета в счетоводството на доставчиците на процесните фактури. Предвид това е приел, че е изпълнено изискването на чл. 64 т. 2 ЗДДС вр. с чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Така постановеното решение в тази му част е правилно и законосъобразно, постановено след обстоен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на административното и съдебното производство и при законосъобразни правни изводи в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. При преценка на доказателствата по делото и установените от тях факти, административният съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, поради което е приел, че събраните доказателства са достатъчни за доказване правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените доставчици. От данните по делото се установява, че ревизиращите органи са мотивирали отказа за признаване правото на данъчен кредит единствено с ненамирането на доставчиците на декларираните им данъчни адреси при извършените им насрещни проверки, в резултат на което не са представени доказателства за начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. При повторното разглеждане на делото от СГС и в изпълнение на задължителните указания по отменителното решение № 4455 от 07.05.2007 г. на ВАС, първо отделение, по адм. дело № 5182/2006 г., първоинстанционният съд е назначил нова ССЕ, която е имала за задача да установи обстоятелствата във връзка с начисляването на данъка след проверка в счетоводството на доставчиците. Съдът е кредитирал приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице, дадено след извършена проверка в счетоводството на доставчиците и е установено, че те са отразили начисления ДДС като задължение към бюджета в регистрите по чл. 104 от ЗДДС. Правилно съдът е приел, че чрез ССЕ, данъчният субект е оборил констатациите в ДРА за ненамирането на доставчиците на данъчните им адреси и неначисляването на данъка в счетоводствата им. Не се оправдават и оплакванията в касационната жалба за необсъждането от страна на решаващия съд на въпроса за реалността на процесните доставки. По делото се съдържат доказателства, в това число и представени ДРА на доставчиците, съгласно които същите са имали подобен предмет на дейност с ЕТ "ВИК-Иванка Захова", а именно продажба на дървен материал. В тази насока е и заключението на вещото лице по първоначалната ССЕ. В допълнение следва да се посочи, че нито в ДРА, нито в потвърждаващото го решение е твърдяна липсата на реалност на доставките по процесните фактури по смисъла на чл. 6 ЗДДС и единственото основание на което е отказано правото на данъчен кредит е липсата на начисление по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и не може едва с касационната жалба да се въвеждат нови основания за отказа от правота на данъчен кредит. В този смисъл са и указанията дадени в отменителното решение на ВАС, които касаят единствено събиране на доказателства за начислението на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Предвид изложеното като е приел, че са оборени констатациите в ДРА и неправилно е отказано правото на данъчен кредит по процесните доставки съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По жалбата на ЕТ "ВИК-Иванка Захова". Същата е неоснователна. Според жалбоподателката съдът е направил необосновани изводи във връзка с отказаното й право на данъчен кредит по фактурата издадена от ЕТ "Сийка Велкова". За да отхвърли жалбата в тази част съдът е приел, че не са опровергани фактическите констатации в ДРА за неначисляване на данъка от този доставчик. Вещото лице видно от представеното заключение не е намерило доставчика на посочения адрес и не е извършило проверка в счетоводството му. Предвид това правилно е приетото от съда, че данъчният субект не е оборил констатациите на ревизиращите органи, основани на ненамирането на доставчика ЕТ "Сийка Велкова", с правоприемник "Цеца-96" ЕООД при извършената насрещна проверка, в резултат на което с ДРА е отказано право на данъчен кредит за данъчен период 1999 г. на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 55, ал. 5 от ЗДДС и за 2000 г. на основание чл. 109, ал. 11, във връзка с чл. 109, ал. 12, т. 1 от ДПК (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), в сила по време на ревизионното производство, фактическите констатации в ДРА се ползват с презумптивна доказателствена сила при неговото обжалване. По делото не са представени допустими доказателства, оборващи констатациите на данъчните органи за липса на начисление по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и не е доказано наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 64 ЗДДС, за да бъде признато правото на данъчен кредит по тази доставка. По тези съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна следва обжалваното решение като правилно и обосновано да се остави в сила. При този изход на спора за настоящото производство не се следват разноски на страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение