Решение № 2232 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Геомекс - инженеринг ЕООД, ЕИК 128610267, седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [адрес], представлявано от управителя М. Т., чрез юрк. Монев, срещу Решение 1129/04.10.2024 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. д. 203/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Поправка на акт за установяване на публично държавно вземане 0223-001/08.08.2023 г. на инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас. С доводи за наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на акта, който според касатора не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 АПК и не съдържа мотиви. Поддържа се неправилност на решението и в частта за разноските, доколкото неправилното конституиране на страните по адм. дело 298/2023 г. се дължи на неправилна преценка на първостепенния съд и не следва да остане в тежест на Геомекс инженеринг ЕООД. Ответникът по касационната жалба, инспекторът по приходите при ТД на НАП - Бургас, не ангажира становище по нея. Заключението на прокурора при ВКП е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: С оспорения пред АС Ямбол административен акт, озаглавен Поправка на Акт за установяване на публично държавно вземане (ПАУПДВ) 0223-001 от 08.08.2023 г., издаден от Н. П., инспектор по приходите в ТД на НАП Бургас, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 0223/07.08.2023 г. Първостепенният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на изисквания за форма и съдържание, без в производството да са допуснати нарушения на процесуалния закон и съответства на чл. 62, ал. 2 АПК. Решението е правилно. Очевидна фактическа грешка е налице, когато формираната и изразената в действителност воля на административния орган не си съответстват. Актът за поправка на очевидна фактическа грешка няма самостоятелно съществуване, а се инкорпорира в основния (поправения) акт. На поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК подлежат само очевидните фактически грешки, които засягат властническото волеизявление на органа. В разглеждания случай няма спор, че в поправения АУПДВ 0223/07.08.2023 г. неговият адресат е индивидуализиран като Геомекс инженеринг ЕООД с ЕИК 1286102671, докато фирмата му се изписва с тире между двете думи: Геомекс инженеринг ЕООД, а действителният ЕИК е 128610267. Описаните неточности, засягащи индивидуализацията на субекта, спрямо когото се издава утежняващият акт, са отстранени чрез издаването на акта за поправка на АУПДВ. Действително, последният е некоректно редактиран чрез възпроизвеждане на съдържанието на поправяния АУПДВ в неговата цялост, но волята на издателя му се установява еднозначно от съпоставката между АУПДВ и ПАУПДВ. Като е мотивирал извод за съответствие на ПАУПДВ с нормата на чл. 62, ал. 2 АПК, първостепенният съд е постановил решение, което не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна и невиновна. Фактическият състав, при който тя се поражда, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските. Изложеното обуславя извод за правилност на решението и в частта за възложените в тежест на касатора разноски, които са в минимален размер. Така мотивиран и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,