Решение № 3905 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2011 г.

Решение № 3905 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Цветанов Рашев от гр. Плевен чрез процесуалния си представител адв. Оля Ботева срещу решение № 172/28.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1086/2010 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА 111002133/4.10.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, ИРМ - гр. Ловеч, потвърден с решение № 502/9.12.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2006 г. в общ размер от 3 643,40 лв. и лихви - 2 124,44 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 036,78 лв. и лихви - 1 548,79 лв. Макар да е посочено само едно от отменителните основания, предвидени в чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират и другите две отменителни основания в същата разпоредба - необоснованост на решението, тъй като се твърди, че мотивите на съдебно решение не съответстват на фактическата обстановка по делото, както и че съдът неправилно е възприел доказателствата, събрани по делото. Неправилно според касатора съдът е приел, че не са доказани приходи от предоставени заеми от Борислав Даскалов и Марияна Пацова, тъй като те са получили потребителски кредити от "Уникредит Булбанк". Касаторът не е съгласен с направените извод от съда, че извършените от него сделки по продажба на недвижимо имущество през 2006 г. са довели до приходи в качеството му на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 ТЗ. Единствената търговска дейност според касационния жалбоподател е от отглеждането и продажба на орехи, за която цел е бил регистриран като земеделски производител. Друго оплакване в касационната жалба е, че неправилно съдът е приел, че правилно ревизията е извършена по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея се облага само, ако има траен характер и тогава може да се счита за независима икономическа дейност. Относно получените доходи от продажби на гараж, два апартамента и парцел в с. Гривица твърди, че са инцидентни продажби, а траен характер имат само получените доходи от наеми през 2006 г. и 2007 г. и продажбата на орехи. Твърди се от касатора, че дейността, която е извършена редовно и по занятие е тази като земеделски производител на орехи. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител. По делото е депозиран подробен писмен отговор срещу касационната жалба с изложени доводи за неоснователност на същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 697 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като жалбоподателят не е оспорил констатациите на ревизионния акт, съставен по реда на чл. 122 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователно поради следното: Пламен Рашев е сезирал Великотърновският административен съд с жалба срещу РА 111002133/04.10.2010 г. за определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2006 г. в общ размер от 3 643,40 лв. и лихви - 2 124,44 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 036,78 лв. и лихви - 1 548,79 лв. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на Рашев, че ревизионният акт е нищожен, поради това, че органът по приходите при издаване на акта е упражнил оперативна самостоятелност, лишена и неотговаряща на условията за правилност на административния акт. Според съда това оплакване е неясно и несъотносимо към спора. По същество съдът за да отхвърли жалбата е счел, че правилно приходният орган е извършил ревизията по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като е установено от ревизията по безспорен начин, че декларираните приходи/доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на ревизирания субект. Съдът е приел, че правилно в хода на ревизията е установена и хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи/доходи. Според съда от представените пред ревизията доказателства е установено, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител, който отглежда и продава орехи, но в същото време е прието в решението на съда, че от представените в хода на ревизията счетоводни документи във връзка с тази дейност са нередовно и неправилно водени, като посочените в тях данни за приходи от продажба са значително по-малки от декларираните в годишната данъчна декларация за същите периоди, като по счетоводни документи за 2007 г. са осчетоводени приходи от продажба на орехи в размер на 4 005,50 лв., а в подадената ГДД като приход от продажба на орехи е декларирана сумата от 40 000 лв. (за 2008 г., което е извън ревизираните периоди). За ревизираната 2004 г. съдът е счел, че законосъобразно органите по приходите са приели, че началното салдо е 0 лв., тъй като получените от кредит 4 000 евро са похарчени преди 2004 г. за покупка на 12.12.2003 г. на овощна градина в местността "Белият бряг", както и че правилно ревизията не е възприела твърденията на ревизирания субект, че е получил заеми от Георги Налбантов и Стойчо Стойчев. За дадените кредити от "Уникредит Булбанк" на лицата Борислав Даскалов и Марияна Пацова през месец декември 2003 г. съдът е приел, че представените договори за банков кредит на посочените лица са автентични и от тях се установява, че действително банката е отпуснала кредити на посочените лица, но не се установява, че твърдените от жалбоподателя заемни суми от тези лица действително са му предадени. За ревизираната 2006 г. съдът е възприел констатациите на ревизионния акт, че жалбоподателят е реализирал приходи от продажба на недвижимо имущество. В този смисъл съдът е приел, че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност, предвид осъществените разпоредителни сделки, като е продал последователно два апартамента, както и е получавал приходи от наеми от два апартамента и кафене, намиращи се в сграда, построена от Рашев, поради което е прието, че тя е изградена за да му носи приходи. Обжалваното решение е правилно. Обосновани и подкрепени от доказателствата по делото са изводите на съда, че правилно ревизията е по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. При извършване на такава ревизия доказателствената тежест е върху ревизирания субект с оглед и на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 ДОПК, че констатациите на ревизията се считат за верни до доказване на противното. В процесния случай касаторът не е опровергал констатациите на ревизията с относими към спора доказателства. Относно твърденията на касатора, че е получавал заеми от посочените по-горе лица - Георги Налбантов и Стойчо Стойчев, както и от Борислав Даскалов и Марияна Пацова, изводите на съда са законосъобразни. От една страна не е доказано, е към момента на договорите за заеми посочените лица като заемодатели са имали свободни парични средства, които да дадат в заем на Рашев, както и че действително парите са дадени в заем. Това е така, тъй като договорите за заем са реални договори и от съществено значение е да се докаже по категоричен начин, че сумите като заем са предадени реално. Правилно съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че началното салдо към 1.01.2004 г. е било 0 лв. Твърденията на касатора за начално салдо от 4 000 евро от изтеглен банков кредит, са неоснователни. Видно от данните по делото на 12.12.2003 г. е закупил две овощни градини в землището на гр. Плевен. Възраженията на касатора, че не с цялата тази сума са закупени овощните градини, а само с част от нея са останали недоказани поради неангажиране на доказателства за това, още повече каква част от посочената сума е останала. За ревизираните 2006 г. и 2007 г. по безспорен начин е установено, че касаторът е продавал недвижими имоти и е отдавал такива под наем в жилищна сграда, която е построил и законосъобразни са изводите на съда в подкрепа на констатациите на ревизионния акт, че построената сграда не е за задоволяване на жилищни нужди на касатора и неговото семейство, а като източник на доходи. Законосъобразни са изводите на съда относно несъответствието между счетоводните документи на касатора и подадената от него ГДД предвид декларираните приходи от продажба на орехи за 2008 г., която е извън ревизирания период и е деклариран доход от тази дейност в размер на 40 000 лв., а за 2004 г. г. е установено, че не е подавана ГДД, а в подадената такава за 2006 г. не са декларирани доходи от дейността му като земеделски производител, от които да е придобил доходи. Следва да се отбележи, че касаторът не оспорва трайния характер на дейностите по продажба на орехи предвид регистрацията му като земеделски производител и по отдаването под наем на недвижимо имущество. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че неправилно не са ценени доказателствата за предоставяне на заеми от посочените по-горе физически лица. Наистина няма задължение за нотариална заверка на датата на частните диспозитивни документи, установяващи даването и получаването на заем, но в интерес на касатора е било да докаже, че наистина тези суми са му предоставени в заем на посочените в разписките дати с оглед обстоятелството, че договорът за заем като такъв е неформален, но е реален. В този смисъл съдът изцяло подкрепя доводите на ответника по касационната жалба, изтъкнати в депозирания по делото писмен отговор, че всички разпореждания със сградата, която е построена по стопански начин, след сключване на договор с "Вали" ЕООД през 2005 г. и построяването на сградата през 2006 г. (триетажна сграда с партер) - продажба на апартаменти и гараж, отдаване под наем са свързани с дейност, целта на която е получаване на редовен доход. Нещо повече установено е от ревизията, че в триетажната сграда на касатора само един от апартаментите е необитаем, като един е продаден в "груб строеж", друг апартамент е продаден в завършен вид, а останалите са отдадени под наем, като при тези факти не може да се сподели твърдението на касатора, че тази сграда е построена за задоволяване на жилищните нужди на семейството му. Всичко това води до извода, направен още от ревизията, който е подкрепен и от съда, че въпреки, че касаторът не е регистриран като търговец, той е осъществявал такава дейност, поради което правилно е прието, че не попада в изключението по чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ относно необлагаемост на доходи от продажба на един недвижим имот. Предвид изложеното по-горе настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, тъй като не са допуснати сочените от касатора нарушения, водещи до отмяната му, поради което решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки поисканото присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответника в размер на 697 лв., такова не се дължи, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, тъй като в обжалваното съдебно решение е присъдено възнаграждение и то съгласно цитираната разпоредба е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Предвид изхода на делото и на касатора не се дължат разноски. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,