Решение № 13802 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2010 г.

Решение № 13802 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6799/2010 г., VI о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Миладинов Кебапчиев от гр. Пловдив, чрез адв. Велева срещу решение № 330 от 9.03.2010 г., поправено с решение № 544/16.04.2010 г. по административно дело № 537/2008 г. на Административен съд - гр. Пловдив. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК и е образувано по повод жалба на Атанас Миладинов Кебапчиев против заповед № ПЮ-03-287/12.02.2008 г. на директора на Д"СП"- гр. Пловдив, потвърдена с решение № РДП СП2-122/6.03.2008 г. на Директора на РД"СП"- Пловдив и предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Агенцията за социално подпомагане. Пловдивският административен съд с обжалваното решение е отхвърлил жалбата на Кебапчиев против заповед № ПЮ-03-287/12.02.2008 г. на директора на Д"СП" -гр. Пловдив, прекратил е производството по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е осъдил Кебапчиев да заплати на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Пловдив сумата от 230 лева - съдебни разноски. Така постановеното решение е неправилно. От данните по делото е видно, че със заповед № ПЮ-03-287/12.02.2008 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Пловдив е прекратил, считано от 01.12.2007 г., месечната социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), отпусната на касационния жалбоподател. Заповедта е мотивирана така: "На основание чл. 32, ал. 2, т. 1 ППЗСП и поради наличие на удостоверение от общинската администрация при район"Южен", гр. Пловдив с изходящ № Ю 792 00 250 от 20.12.2007 г. което ни известява, че не сте отработили 5 дни ОПТ". Според чл. 12, ал. 1 ППЗСП безработните лица по чл. 12в, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (т. е. безработните лица в трудоспособна възраст), които не са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. А според втората алинея на същия чл. 12 ППЗСП месечната помощ за лицата по ал. 1, отказали да участват в организирани от общините програми, се прекратява. По делото е представено удостоверение, издадено от район "Южен"- община Пловдив, съгласно което Атанас Младенов Кебапчиев не е отработил 5 дни за месец декември 2007 г. обществено полезен труд в организираните от районната администрация мероприятия. В хипотезата на чл. 12, ал. 2 от ППЗСП са включени безработните лица в трудоспособна възраст (макар да не е посочено изрично, но по пътя на логическото тълкуване се стига до извода, че тези лица трябва да отговарят и на условията за подпомагане с месечни помощи), които: а) не са включени в програмите за заетост, утвърдени от министъра на труда и социалната политика, и б) са отказали да участват в организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Или казано обобщено: санкцията по чл. 12, ал. 2 ППЗСП се прилага по отношение на лицата, които са извън кръга на лицата (включени в програми за заетост), но също получават месечна социална помощ и отказат да участват в организирани от съответната общинска администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Условие за получаване на месечна помощ по чл. 9 ППЗСП "полагане на обществено полезен труд", законодателят не е поставил нито в ЗСП, нито в ППЗСП. Съответно предпоставка за прекратяване на отпусната вече помощ по чл. 9 ППЗСП "лицето отказва да полага обществено полезен труд" също така не е предвидена нито в ЗСП, нито в ППЗСП. Релевантно е единствено обстоятелството, - "отказ на лицето да участва в програмите по чл. 12 ППЗСП", т. е. в програмите на съответната общинска администрация за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Наличието на това обстоятелство обаче не е удостоверено с представеното удостоверение, а с него се удостоверява, че "жалбоподателят не е положил 5 дни обществено полезен труд", което обстоятелство, както вече се каза, не е предвидено нито със ЗСП, нито с ППЗСП, като предпоставка за прекратяване на месечната социална помощ. С посоченото по-горе решение, оспорено от касационния жалбоподател, Пловдивският административен съд е приел, че: жалбоподателят не попада в изключението на чл. 12, ал. 4 от ЗСП и за да получава социални помощи е бил длъжен да полага най-майлко 5 дни обществено полезен труд, както и че жалбоподателят не е положил обществено полезен труд за м. декември 2007 г. Административният съд е приложил неправилно материалния закон като е отхвърлил жалбата и е приел, че обжалваният акт е законосъобразен. Поради това е налице касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и това решение следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспорената заповед на директора на ДСП - Пловдив се отмени като незаконосъобразна - за прекратяване на месечната помощ на основание чл. 12, ал. 2 ППЗСП единственото релевантно обстоятелство е отказът на лицето да участва в организирани от съответната общинска администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни и в случая то не е доказано. Същият извод по въпроса кое е релевантното обстоятелство може да бъде изведен и от разпоредбата на чл. 32, ал. 2, т. 1 ППЗСП, посочена като основание за издаването на заповедта. Съдържанието на приложеното удостоверение не установява отказ на жалбоподателя Кебапчиев да участва в организирани от общинската администрация на Община Пловдив програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми и програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места за не по-малко от 5 дни. Изложеното в удостоверение обстоятелство - че Кебапчиев не е положил обществено полезен труд- 5 дни - не обуславя право на директора на ДСП да прекрати на основание чл. 12, ал. 2 ППЗСП месечната помощ на жалбоподателя. Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него настоящият съдебен състав следва да реши спора по същество като отмени обжалваната заповед и върне делото на Административния съд - гр. Пловдив за продължаване на производството по предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Агенцията за социално подпомагане. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,