Решение № 4795 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2016 г.

Решение № 4795 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7152/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Ц. срещу решение № 861 от 19.04.2016 г. по адм. д. № 720/2012 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-460/09.09.2010 г. на органа по приходите в Дирекция "Местни данъци" при община В., потвърден с решение № МД-РШ-003/18.01.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при община В., в частта, с която са установени задължения за 2009 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 63, 70 лв. за имот в гр. В., ул. "И. А." .№..., ет. ..., ап. ...-Д и за изтекла лихва върху тях в размер на 8, 37 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Съдът не се съобразил с факта, че данъкът вече е платен, веднъж на служител на ДМТ - К. П. и втори път, за да не му се начисляват лихви жалбоподателят платил същата сума, веднага след като става ясно, че всъщност не си е платил данъка. Жалбоподателят по безспорен начин доказал, че дължимата към общинския бюджет сума, съгласно свидетелските показания, е платена на касата на общината и на служител, който по това време е бил на трудов договор с общината в ДМТ. Не е съгласен и с присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., което е в пъти над сумата за местния данък, за който се води делото. Дори да се дължи юрисконсултско възнаграждение, съдът е следвало да се съобрази с факта, че делото е заведено при действието на Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималния размер на адвокатските възнаграждения към 2012 г., когато размерът на адвокатското възнаграждение по тези дела е 100 лева, а не 300 лв., каквото юрисконсултско възнграждение е присъдил. Ответната страна е представила писмен отговор. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че от показанията на свидетелката Г. и влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 35/2015 г. на ВОС се установява твърдението на жалбоподателя, че парите за данък недвижими имоти за 2009 г. за процесния имот в гр. В., ул. "И. А." .№..., ап. ...-Д са били предадени на каса в район "Приморски" на служителката К. А. П. Подпечатвайки издадения за целта платежен документ, служителката явно е използвала не служебно предоставения й печат, а този на друг служител от общинската администрация - практика, която е имала, предвид приетото в решение № 139/17.07.2015 г. по в. н. о. х. д. № 126/2015 г. на ВАпС, според което поставените отпечатъци върху издадените от Петкова документи за платени данъци са от оригинални печати на община В. /на друг служител/. Изложил мотиви, че възникналото по този начин несъответствие между действителното авторство на съставения документ и посоченото води до неговата неавтентичност. Отделно от това, според приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от К. П. към 2009 г. длъжност "Главен инспектор "Ревизии, проверка и контрол" в Дирекция "Местни данъци", отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" на О. В., тя поначало не е разполагала със служебни правомощия за работа на каса и събиране от гражданите на парични постъпления за данъци и такси, не е разполагала в кръга на службата си и с правото да удостоверява извършването на такива плащания. Издаденият от нея документ за платени данъци за 2009 г. е невалиден /неистински/, поради което не притежава признатата от закона на официалните удостоверителни документи материална доказателствена сила. Съгласно влязлата в сила присъда на К. А. П. по н. о. х. д. № 35/2015 г. на ВОС, НО, К. П., получавайки посочената в представения от жалбоподателя документ сума за платени данъци за 2009 г. в общ размер на 128,49 лв., включваща и данък недвижими имоти в размер на 63, 70 лв., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала у него заблуждение, че е заплатил посочения данък, причинявайки му по този начин имотна вреда, като на практика е задържала в своя имотна облага дадената сума. Неотносима е разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, тъй като става въпрос за правоотношение на плоскостта на публичноправните задължения, а не на договорните такива. Решението е правилно. Постановено е при ново разглеждане на делото и в изпълнение указанията на ВАС относно обстоятелството, че релевантната фактическа обстановка по случая може да бъде изяснена само след окончателното приключване с влязла в сила присъда на наказателното производство срещу лицето К. П. - правен инспектор "Ревизии проверки и контрол" в дирекция "МФТ" на община В. относно поддържаната у жалбоподателя заблуда за заплатени местни данъци и такси, с които е причинила имотна вреда, а за себе си е набавила имотна облага. Измамата е установена с влязла в сила присъда, правилна е преценката на съда, че тя не може да доведе до извод, че данъчното задължение е платено. Потвърден е установеният с АУЗД факт, че в общинския бюджет суми за погасяване на задължението на жалбоподателя за МДТ за 2009 г. не са постъпвали. Обстоятелството, че е извършена измама с причинена имуществена вреда, за която има осъдено лице с влязла в сила присъда разкрива други възможности за защита, посочени в мотивите на решението, но не и до основателност на жалбата, тъй като публичното задължение не е погасено. Нито пред административния съд, нито в настоящото производство са представени доказателства жалбоподателят да е платил повторно данъка, след като разбрал, че всъщност не е платен, както се твърди в касационната жалба. В АУЗД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, на основание чл. 10 от ЗМДТ за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2009 г. в размер на 117.23 лв. с лихви за просрочия към тях към 09.09.2010 г. Правилно е прието от административния съд, че представената от задълженото лице бележка от 04.09. 2009 г. не е годно доказателство за платен местен данък. Същата не е сред тези, които О. В. издава при извършени касови плащания, тъй като не съдържа задължителните реквизити, необходими за официален удостоверителен документ. В представения документ не е ясно името на органа, който я е издал / име и фамилия на касиера/, поредния уникален номер на квитанцията, издавана при касово плащане. Липсва заглавие на документа - "Приходна квитанция". Не е отбелязан и часът на плащане, който се изписва на приходните квитанции, издавани от Дирекция "Местни данъци". Върху документа от 2009 г., който жалбоподателят представил, фигурира печат с индивидуален № 0132, който се води на В. К. К., който не е бил касиер. Следователно не е документ издаден от длъжностно лице, в кръга на представени от О. В. правомощия, по установения ред и в установената форма. Не са представени други документи данъкът да е платен безкасово - банкови бордера или извлечения, пощенски записи или др. документи удостоверяващи извършено плащане на данъчните задължения. С оглед на това оспореното съдебно решение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Юрисконсултското възнаграждение е присъдено законосъобразно съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Възнаграждението се определя към момента на приключване на устните състезания по делото 23.03.2016 г. Юрисконсултско възнаграждение на администрацията в размер на минималното възнаграждение за един адвокат изрично предвижда и чл. 161, ал. 1, изр. трето от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в процедурата по съдебно обжалване на ревизионните актове, в хипотезата на отхвърляне на оспорването. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение