Решение № 12733 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Бургас при Агенция Митници подадена чрез юрск. Ж. Савова, срещу Решение 2226/05.04.2024г., постановено по адм. дело 10568/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което, по жалбата на Амичи 2018 ЕООД гр.София, е отменено Решение с рег. 32-581047/05.10.2023г. на Директора на ТД Митница Бургас и са присъдени разноски в полза на юридическото лице. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. По подробно изложени съображения, поддържани и в депозирано становище по съществото на спора, касаторът претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения от него административен акт и да му се присъдят разноските за двете съдебни производства. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Ответникът по касационната жалба Амичи 2018 ЕООД гр.София, действащо чрез процесуалния си представител адв. Т. Тодоров, в писмен отговор на касационната жалба и в становище, дадено в съдебно заседание по съществото на спора, оспорва касационната жалба, настоява за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски по представен списък на разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е била законосъобразността на Решение с рег. 32-581047/05.10.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция Митници, издадено към Митническа декларация (МД) с MRN 20BG001007025780R2 от 26.11.2020г. , с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на Митнически Кодекс на Съюза /МКС/, във вр. с чл. 140 и чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу Регламент за изпълнение), във вр. с чл. 5, т. 39 от МКС, вр. с чл. 77, § 1, вр. с чл. 85, § 1, вр. с чл. 101, § 1, вр. с чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е определена нова митническа стойност в размер на 5550,54лв. за стоката по МД, поставена в режим на свободно обращение, в резултат на което са установени допълнителни задължения на Амичи 2018 ЕООД за мито в размер на 263,63лв и ДДС в размер на 580лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 144 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Първостепенният съд е установил следната релевантна за спора фактическа обстановка: С горепосочената МД - Амичи 2018 ЕООД декларира за режим допускане за свободно обращение стока пътнически лек автомобил, марка Хонда, модел CR-V, за който като държава на износ е посочена Канада, метод за определяне на стойността договорна стойност, при цена на стоката - 2318 канадски долара. Приложени са инвойс фактура и морска товарителница. Във връзка с извършен последващ контрол на декларирането била инициирана проверка по линията на международното сътрудничество с Канада за превозни средства, изнесени от Канада и допуснати за свободно обръщение в България, за които има съмнения, че са декларирани на занижена митническа стойност. Във връзка с отправеното искане за съдействие, бил получен на 16.12.2022г. отговор от канадските митнически власти във връзка с който, както и от представени в табличен вид към писмото, и предвид липсата на платежно нареждане към инвойс фактурата, представена от вносителя, за което му, е била дадена допълнително процесуална възможност, издателят на оспорения административен акт, приема че поради констатирани несъответствия между декларираната цена на автомобила при износа му от Канада и при вноса му в РБ, както и при липса на други документи извън инвойс фактурата, установяващи действително договорената и платена цена за автомобила, са възникнали основателни съмнения относно действителната цена стоката. В оспорения административен акт е прието, че при тези данни митническата стойност не може да бъде определена на основание чл.70 от Регламент ЕС 952/2013 и са приложили вторичните методи по чл.74, пар.2 от същия регламент, в резултат на което е разгледан всеки един от методите от букви а-г вкл. на разпоредбата, като всеки един от тези методи е отхвърлен като неприложим. Поради невъзможност за приложението им, митническите органи са достигнали до извода за приложение на метода по чл.74,пар.3 от същата разпоредба, възприемайки като достоверна декларираната при износа цена от 3915 канадски долара , към която са добавени и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на ЕС в средноаритметичен размер по база данни МИС3А. При тази фактическа установеност, която не е спорна по делото, първостепенният съд е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), в административно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е извод обаче за несъответствието му с материалния закон, тъй като съмненията на митническия орган, относно неправилното деклариране на митническата стойност според него, не са обосновани от събраните доказателства. Така според първостепенния съд Директорът на ТД Митница Бургас, без да оспорва автентичността на представените при вноса фактури, е обосновал съмнения, за да отхвърли декларираната митническа облагаема стойност, единствено и само въз основа на извадка от канадската митническа система за деклариране на износ, която обаче удостоверява само получената информация за износ и не съставлява първично доказателство, доколкото тази информация, получена по линия на международното сътрудничество не е Според съда митническия орган не е извършил собствена проверка на предоставената му информация, поради което изводите му за неприложимост на всеки един от методите по чл.74, пар.2 от МК са бланкетни и неподкрепени с доказателства. Прието е, че направената проверка е формална проверка, без надлежно обосноваване, което е довело и до прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС в нарушение на закона. Най-сетне е прието и че предвид разликите в данните в износните митнически декларации относно сертификатите за собственост и тези, депозирани по делото, то необосновано са възприети продажни цени, декларирани в същите при прилагането на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013.Като резултат Решението на Директора на ТД Митница Бургас е отменено като необосновано и незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон. Настоящият касационен състав възприема така постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Спорът между страните се концентрира върху отговора на три въпроса - обосновали ли са митническите органи основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоките по осъществения внос на база налични данни на територията на Съюза. Безспорно е, че съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване наличието на основателни съмнения, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В процесния случай може да се приеме, че са налице основателни съмнения, че декларираната договорна стойност по разглежданата МД не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 с оглед предоставената от канадските митнически власти данни, че декларираната при износа цена надвишава цената, посочена от вносителя при вноса и вписана в придружаващата МД инвойс фактура. Получената информация е с характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съответно съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Доколкото обаче същата не е придружената от първични документи за заплатената цена, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 70 от МКС, макар и обоснова съмненията по чл. 140 от Регламента за изпълнение, като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност и прилагане на вторичните методи за определянето й, регламентирани в чл. 74 от МКС. На следващо място, принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74 от него, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, Baltic Master UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU:C:2017:839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU:C:2019:519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). В оспорения административен акт всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. а и б.б от МКС е изключен на база проверка в базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практиката на СЕС, при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесните мотоциклети белези, да бъдат установени данни за осъществен внос на идентични, съответно сходни стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методите така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. в и б.г от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. От страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив жалбоподателят, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по правилото както на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, която да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото не се е поддържало твърдение, че митническият орган не е извършил необходимата проверка и анализ на данните, за да е било необходимо доказването на този именно факт от негова страна. Касационният съд намира са обосновани и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд за установеното от него неправилно приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането им практика на СЕС. Съгласно чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен Резервен метод, при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В митническото решение се излагат съображения, че митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във основа на наличните данни на територията на Съюза, представляващи електронна информация за износ от системата на канадските власти за превозни средства, декларирани за износ в Канада и съответно митническата стойност е определена като е взета предвид цената, посочена в електронната информация за превозно средство със същия VIN, към която са прибавени и установените разходи за транспорт до РБългария. Или по начина по-който е определена всяка една от коментираните МОС, всъщност се достига до извода, че митническият орган е приложил не методът по чл. 74, § 3 от МКС, а основният такъв по чл. 70 от Кодекса, но след като вече е отрекъл възможността за неговото прилагане. Касаторът не е доказал посочените в износните декларации стойността да са именно договорните стойности за целите на вноса на спорните мотоциклети, по смисъла на чл. 70 от МКС, при липсата на каквито и да било други събрани доказателства относно това. Както е приемано в съдебната практика касае се за данни, декларирани от декларатор в подадената от него декларация, която в тази си част не представлява официален, а частен документ, и при липсата на предоставен по линията на осъщественото международно сътрудничество било то други подкрепящи декларирането доказателства, било то официален документ, който да удостоверява извършени пред него и от него действия, имащ обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените факти и обстоятелства, няма как да се приеме за доказана тезата на митническия орган (в този смисъл например Решение 2447 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. 5885/2014 г., I о., Решение 4371 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. 8563/2014 г., I о., Решение 1883 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. 14760/2014 г., VIII о. и др.). Посочените в експортните декларации продажни стойности не биха могли да бъдат приравнени на налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. С Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 е разяснено от СЕС, че Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU:C:2020:547, т. 22), и че митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, както бе разяснено по-горе бел.моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности, в който смисъл методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс. Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности (§ 1), и едва когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т.нар. резервен метод по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от износните декларации. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки /като катастрофирали автомобили например/, е логично да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. употребяван, катастрофирал, с повреди), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за разумна гъвкавост (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. а до ж от Регламента за изпълнение. Доколкото не е процедирано по този начин в хода на административното производство, не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил методът по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. По изложените съображения обжалваното решение на първоинстанционния съд като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат сторените разноски пред настоящата инстанция, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 1000 лева. Неоснователен е доводът на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и съобразяването на размера с установения по чл. 7, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 8, ал. 1 на Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към ЗА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение