Решение № 14436 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2018 г.

Решение № 14436 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3846/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса за труда (КТ). Производството е образувано по касационна жалба на дирекция "Инспекция по труда" гр. Габрово, представлявана от К. Колева в качеството й на директор, срещу решение № 17 от 07.02.2018 г., постановено по административно дело № 238/2017 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което съдът е: 1) заличил като страни в производството главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" – Габрово /инж. Г. Врачанова - Златева/ и старши инспектор при дирекция "Инспекция по труда" – Габрово /инж. Ц. Коцева/; 2) отменил дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда задължителни предписания на дирекция "Инспекция по труда" – Габрово с протокол за извършена проверка изх. № ПР 1715680 от 28.04.2017 г., изготвен от главен инспектор Г. Врачанова - Златева и старши инспектор Ц. Коцева. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Изложил е подробни доводи, че като ответник по делото съдът е следвало служебно още при образуването му да конституира дирекция "Инспекция по труда" – Габрово, чиито контролни органи са издали административния акт. Мотивира се, че физическите лица, изпълняващи длъжността "инспектор", не са надлежни ответници в съдебно-административното производство и конституирането им като ответници по делото персонално е неправилно и незаконосъобразно. Моли решението като недопустимо на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на надлежния ответник. Ответникът по касация "ЛМ Инсталации" ЕООД, ЕИК 203403318, редовно призован, не се представлява и не депозира писмено становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на решението. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на Габровския административен съд, с което жалбата на "ЛМ Инсталации" ЕООД до него е уважена като основателна и е приета незаконосъобразност на задължителните предписания, е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция безспорно е установено, че протоколът, в който се съдържат тези предписания, е съставен при проверка, извършена на място в дружеството на 04.04.2017 г., както и по документи, представени в ДИТ – Габрово на 18-ти и 19.04.2017 г., извършена от главен инспектор и старши инспектор в същата администрация. При проверката се установило, че в обекта "Предприятие за производство на машини за каучук и пластмаси", находящо се в с. Яворец, общ. Габрово, принадлежащ на дружеството "ЛМ Инсталации" ЕООД, в качеството му на работодател същото е начислило трудови възнаграждения на работещите в обекта. Работодателят не е изплатил начислено и дължимо трудово възнаграждение за месец септември 2016 г. на лицето А. Андонов Вретенаров, общ работник, като трудовото правоотношение с това лице е прекратено със заповед № 10 от 3.10.2016 г. Не е изплатено и дължимо и начислено във ведомост за заплати трудово възнаграждение за месеците януари и февруари 2017 г. на Н. Асенов Симеонов – заварчик. Трудовото правоотношение с него е прекратено със заповед № 14 от 28.02.2017 г. При прекратяване на трудовото правоотношение на същото лице не е изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж, както и обезщетението, което му се дължи при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. С оглед отстраняване на установените нарушения, както и за предотвратяване на последиците от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ главен инспектор Г. Врачанова - Златева и старши инспектор Ц. Коцева са предписали на работодателя следното: 1. На основание чл. 128, т. 2 от КТ да изплати дължимо и начислено трудово възнаграждение на А. Андонов Вретенаров за месец септември 2016 г.; 2. На същото основание да заплати на Н. Асенов Симеонов дължими и начислени трудови възнаграждения за месеците януари и февруари 2017 г.; 3. На основание чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ да заплати на Н. Асенов Симеонов парични обезщетения, съответно за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж и обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Актът е връчен на управителя на дружеството М. Лоскалцо (италиански гражданин), който се е подписал и е изписал саморъчно "Non so cosa firmo." – "Не разбрах какво подписвам." (преводът на изявлението е направен от преводач Д. Йованович и същият не е оспорен от страните). Непосредствено под акта и над поставения от него подпис, протоколът е съставен и подписан от горепосочените служители от ДИТ – Габрово, в качеството им на длъжностни лица. След подписите на съставителите и на адресата е изписан текст: "дата на връчване: 28.04.2017 г.", като след този текст не е поставен подпис нито на получател, нито на лица, удостоверяващи връчването. Жалбоподателят е представил по делото неоспорен екземпляр от протокола, на който дата на връчване изобщо не е отбелязана, но подписите на лицата, посочени по-горе, са положени, като е вписан и същият текст над подписа на управителя на дружеството на италиански език. Към протокола от проверката, съдържащ горепосочените процесни предписания, е приложена и декларация, подписана от М. Лоскалцо, в която е посочено, че същият е запознат, като му е било прочетено съдържанието на протокол изх. №... (два знака, които не се четат) 1415680/28.04.2017 г. и дадените в него 5 броя предписания, както и че е запознат със съдържанието на актове за установяване на административни нарушения с посочени номера и дати на издаване. Деклараторът се е подписал, като е изписал саморъчно и следния тест след подписа си: "Sono stato notato a compilare ic modulo.". Декларацията е придружена с неоспорен превод относно така посочения текст на чужд (италиански) език, според който дописаното означава: "Помогнаха ми да попълня формуляра.". Няма спор, че управителят на дружеството – работодател, М. Лоскалцо, видно от приложените по делото документи за самоличност е италиански гражданин, роден в Италия. Спорът по делото пред първата инстанция се е свел до това, дали М. Лоскалцо е разбрал съдържанието на документа, който подписва, и дали и доколко дирекция "Инспекция по труда" има право да дава задължителни предписания във връзка с вече прекратени трудови правоотношения, в частност – такива за изплащане на възнаграждения и обезщетения. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че е налице съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно основание следва да доведе до отмяна на процесния ИАА, т. к. с допускането му се накърнява правото на защита на адресата на етапа издаване на този административен акт. В Административнопроцесуалния кодекс в глава втора "Основни принципи", в чл. 14, наименован "Език", е регламентиран и уреден езикът, на който се водят производствата по кодекса. Съгласно чл. 14, ал. 1 производствата по този кодекс се водят на български език. Според чл. 14, ал. 2 АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях език. В случая по делото безспорно се е установило, че управителят на дружеството М. Лоскалцо е разбирал донякъде устно български език, но не е установено да го владее писмено. Това обстоятелство се установява от кредитирани свидетелски показания, които са логични, непротиворечиви и в унисон с останалия доказателствен материал - подписаните писмени документи и направеното от Лоскалцо отбелязване в тях на италиански език, че не разбира какво подписва и че му е помогнато да попълни формуляра. След като лицето ясно, несъмнено, изрично и писмено е заявило, че "не разбира какво подписва" и е заявило това на самите проверяващи лично, то е следвало да му бъде назначен преводач съобразно изискванията на закона. По този начин административният орган е щял да гарантира и осигури възможността на лицето, което не владее български език, да участва пряко в производството, да представя доказателства, да се запознава с преписката като цяло, а не само с крайния административен акт. В случая М. Лоскалцо е бил лишен от възможността равнопоставено да участва в административния процес, да разбере какви нарушения е извършило дружеството, чийто управител е той, и да организира своевременно и адекватно защитата на правата и законите си интереси, засегнати с издадените задължителни предписания. Задълженията за управляваното и представлявано от Лоскалцо дружество възникват по силата на писмен, а не на устен акт – процесния протокол, за който не може да се установи дали това лице изобщо или в каква степен може да прочете като съдържание, и да го разбере. Обясненията на български език от страна на самите съставители на ИАА не могат и не е редно да заместват превода на родния му език на този документ, който съгласно АПК следва да се направи професионално от преводач – специалист по чуждия език, а не посредством обяснения на самите актосъставители. Правилно е разрешил първоинстанционният съд и основния спорен въпрос по делото, а именно – дали и доколко инспекцията по труда има право да дава задължителни предписания във връзка с вече прекратени трудови правоотношения, в частност – такива за изплащане на възнаграждения и обезщетения. Законосъобразно съдът по съществото е приел в постановения от него съдебен акт, че инспекцията по труда не може да решава имуществени спорове между работници и работодатели по вече прекратени трудови правоотношения. С прекратяването на трудовото правоотношение вземането за незаплатено възнаграждение (а и за обезщетение, свързано със същото правоотношение) вече е с гражданскоправен характер и следва да бъде реализирано по исков ред пред граждански съд. При налагането на принудителната административна мярка (ПАМ) не е взето предвид, че се касае за трудовоправен спор, а инспекцията по труда не може да разрешава трудовоправни спорове чрез налагане на ПАМ, защото те са подсъдни на общите съдилища. Този спор представлява "трудов спор" по смисъла на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда, който регламентира, че трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Следователно, съществуващият спор относно дължимостта на възнаграждения и обезщетение представлява спор относно прекратяването на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 360, ал. 1 от КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс. Дирекция "Инспекция по труда" не е компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и техните работодатели. Наред с това, Дирекция "Инспекция по труда" в конкретния случай е упражнила правомощия по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ по прекратено трудово правоотношение. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 (посочена като правно основание за издаване на оспореното пред съда задължително предписание) е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. Посочените принудителни административни мерки, както и останалите, регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. т. 2 - 9 от КТ имплицитно съдържат в себе си изискването за съществуващо, а не за прекратено (несъществуващо) правоотношение по престиране на работната сила. Същият извод се налага и от разписаните в чл. 402 от КТ права на контролните органи, които в рамките на своята компетентност могат да посещават по всяко време министерствата, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с документ за самоличност; да изискват от работодателя, съответно от органа по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола; да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно на дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; да вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; да установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки. От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че законодателят използва понятията "работодател", "длъжностни лица", "работници", "служители", които сами по себе си сочат необходимостта от съществуващо правоотношение по престиране на работната сила (трудово, служебно или друго). Предвид изложеното се налага извода, че инспекцията по труда не може да издава задължителни предписания от вида на оспорените пред съда по прекратено трудово правоотношение. В случаите, когато трудовите правоотношения са прекратени, се касае до имуществени спорове с гражданскоправен характер между работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред граждански съд. По този въпрос Административен съд - Габрово се е придържал и водил от практиката на Върховния административен съд, като подробно, обстойно и точно я е цитирал с конкретни решения и дела, с оглед на което настоящия съдебен състав не следва да я преповтаря в решението си. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че доколкото като ответник по делото съдът не е конституирал служебно още при образуването му дирекция "Инспекция по труда" – Габрово, а нейните контролни органи (инспекторите), издали административния акт, които не са надлежни ответници, решението е недопустимо и следва да се обезсили. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на страните по делото. Същото е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, и решението, постановено при липсата на задължителна страна и участие на ненадлежна такава, подлежи на обезсилване. Според чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, като съдът конституира страните служебно, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК. За наличието на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство - т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Нормата на чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че цялостният контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Тя е орган за специализиран вътрешноведомствен контрол по спазване на трудовото законодателство. Състои се от централно управление и специализирани териториални контролни органи - дирекции "Инспекция по труда" с щатно обособен персонал (инспекторски и помощен), чрез който реализира своите контролни правомощия. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни функции. Затова дори когато оформят актове по чл. 404, ал. 1 от КТ (от категорията на които е и процесният) или по чл. 405а, ал. 1 от КТ, те не действат като административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Тези актове се считат за актове на дирекциите "Инспекция по труда", а не на длъжностно лице (инспектор) при съответната дирекция, което физически е изготвило и подписало оспореният акт. Изложеното по-горе налага извода, че като надлежен ответник в първоинстанционното производство е следвало да бъде конституирана дирекция "Инспекция по труда" - Габрово, а не служителите й, осъществили фактически контролната дейност. Действително в производството по делото пред Административен съд – Габрово първоначално са конституирани като ответни страни по делото главен инспектор Г. Врачанова - Златева и старши инспектор Ц. Коцева, а не дирекция "Инспекция по труда" – Габрова. Тази процесуална грешка на съда обаче е поправена в хода на първоинстанционното производство и преодоляна с определение № 998 от 29.12.2017 г. по делото. С него Административен съд – Габрово е отменил дадения ход по същество на делото, насрочил го е за разглеждане в ново открито съдебно заседание и е конституирал като ответник по него и дирекция "Инспекция по труда" – Габрово. Цитираното определение е получено своевременно от всички страни по делото, включително и от новоконституирания ответник, който е призован редовно за следващото съдебно заседание. На дирекция "Инспекция по труда" – Габрово е предоставена възможност да се запознае с всички събрани и приложени по делото доказателства и съдебни протоколи. На проведеното на 26.01.2018 г. открито съдебно заседание дирекция "Инспекция по труда" – Габрово е представлявана от юрисконсулт Станева, която е правила и доказателствени искания. Конституирайки като ответник дирекция "Инспекция по труда" - Габрово, първоинстанционният съд е допуснал до участие в процеса надлежна по предмета на спора страна и е проведено съдебно производство с участието на последната. Поради това първоначалното конституиране на ненадлежни ответници, производството по отношение на които впоследствие е прекратено, не представлява съществен порок, който да има за последица недопустимост на съдебното решение, постановено с участието на ненадлежна страна - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, и следователно няма основание същото да бъде обезсилено. В настоящата хипотеза не са налице условията на чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на недопустимо решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да следва да предприеме необходимите действия по заличаване на ненадлежните страни - инспекторите при дирекция "Инспекция по труда" - Габрово като ответници по делото, и по конституирането на надлежния ответник - Дирекция "Инспекция по труда" – Габрово, и провеждане на съдебното производство с участие на последната. Всички тези действия Административен съд – Габрово ги е осъществил в хода на първоинстанционното съдебно производство, с което е санирал допуснатия от него процесуален пропуск. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима в случая, защото касае други хипотези, при които до края на производството пред първата инстанция допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила при конституирането на страните не е било отстранено. Предвид горното настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, което като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,