Решение № 14700 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2009 г.

Решение № 14700 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Андрей Пенев Андреев от гр. Хасково срещу решение № 67 от 6.04.2009 г., постановено по адм. д. № 276/2008 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-Х-14/2.09.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Хасково. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Началникът на РДНСК - гр. Хасково, чрез процесуалния представител юрк. Диляна Тодорова, намира за неоснователна касационната жалба. Кметът на община Хасково не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд Хасково Андрей Пенев Андреев е оспорил заповед № ДК-02-Х-14/2.09.2008 г. на началника на РДНСК - гр. Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Масивна ограда, тоалетна и барплот", намиращ се в поземлен имот с идентификатор 77195.742.1 по кадастралната карта на гр. Хасково. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че през 1997 г. Андрей Андреев е извършил строителство на масивна ограда с размери 120 л. м и височина 2, 20 м; масивна тоалетна с размери 2,00/2,80 м с двукатен покрив, покрит с керемиди; масивен барплот с размери 15 л. м и височина 1, 20 м. Посочените обекти са изградени в поземлен имот - общинска собственост, без изискуемите се строителни книжа. Установено е също така, че за извършеното строителство не са подавани документи за узаконяване в срока по § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че осъщественото строителство е незаконно такова по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е правилен. Цитираната разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Такива строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството и липсата на декларация пред одобряващите органи, подадена до 31.12.1998 г., законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежите по § 16 от ПР на ЗУТ. Неоснователно е възражението на касатора, че след като строежите са извършени в поземлен имот, който се намира в територия, която не е регулирана с подробен устройствен план, то разпоредбите на Закона за устройство на територията не са приложими. Определението за такава територия, дадено в § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ, не изключва приложението на изискванията на закона относно извършването на строителство. Обстоятелството, че строежите са извършени в неурегулирана територия не е основание да се считат тези строежи за законни. Извършването на строителство в такива територии се осъществява въз основа на виза за проектиране и одобрени строителни книжа. В случая това условие не е спазено. Неоснователно е и възражението, че съдът се е предоверил на административния орган, който в оспорения административен акт не е посочил коя от хипотезите на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ е налице в случая. Такава конкретизация е направена в оспорената заповед - строежите са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Възражението на касатора, че процесните строежи са били закупени от него при закупуването на ресторант "Кенана" по реда на глава VI от ЗППДОбП, е било разгледано от административния съд, който обосновано е приел несъстоятелност на това възражение предвид представените по делото доказателства. Представените в касационното производство писмени доказателства по реда на чл. 219 от АПК не променят изводите на съда в тази насока. С оглед горното и предвид липсата на визираните отменителни основания оспореното решение на Административен съд Хасково като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,