Решение № 15360 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2009 г.
ВАСVI отделение15.12.2009 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 26.03.2009 г. по адм. дело № 326 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, да заплати на "Кара Инженеринг" ООД, гр. София, деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 407.00 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15360 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8678/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Столично управление "Социално осигуряване", гр. София, против решение № 26 от 26.03.2009 г. по адм. дело № 326 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № 390 от 4.12.2008 г. и потвърдения с него начет по разпореждане № 1341 от 29.10.2008 г. на Директора на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" в размер общо на 4585.98 лв. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалноправните норми на чл. 4 и чл. 10 във вр. с чл. 52а и чл. 53 от КСО. Ответникът "Кара Инженеринг" ООД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 390 от 04.12.2008 г. на Директора на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърденото с него разпореждане № 1341 от 29.10.2008 г., издадено от Директора на Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" за събиране на сумите по ревизионен акт за начет пор. № 1115/ 15.09.2008 г., с което "Кара Инженеринг" ООД, гр. София, е задължено да възстанови нанесени на ДОО щети в размер на 3755.93 лв., произхождащи от неправомерно извършени осигурителни разходи през периода 04.12.2006 г. - 31.07.2008 г. за изплащане на парични обезщетения за отглеждане на малко дете на лицето Цветелина Руменова Цанева и лихви в размер на 830.05 лв. (общо 4585.98 лв.). Решението на Административен съд София - град, с което оспорените административни актове са отменени като незаконосъобразни, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 във вр. с чл. 52а от КСО. След като е установил, че до 01.12.2006 г. лицето Цветелина Руменова Цанева е подлежало на осигуряване при друг работодател "Съмърс" ЕООД, съдът законосъобразно е приел, че извършената от 04.12.2006 г. смяна на работодателя (осигурителя) не прекъсва осигурителните права на лицето и не е необходимо то да придобива допълнителен осигурителен стаж при новия работодател. Цветелина Руменова Цанева действително не е започнала да упражнява реално трудова дейност при новия работодател от 04.12.2006 г., но от същия ден тя е започнала да ползва законно разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете. Материалноправните условия по чл. 52а от КСО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете са изпълнени и няма основание за възстановяване по сметка на ДОО на изплатените суми за парични обезщетения. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от КСО. При установяване на наличието на основание за осигуряване, както и на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО следва да се тълкува при съобразяване с всички разпоредби на Кодекса на труда, относими към осигурителните правоотношения по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. От 04.12.2006 г. Цветелина Руменова Цанева е била наета на работа по силата на сключен трудов договор. Тя е била осигурено лице на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и е притежавала изискуемия осигурителен стаж от чл. 52а от КСО (ДВ - бр. 69 от 2004 г.) с продължителност най-малко шест месеца към датата на възникване на осигурения риск "майчинство". При наличие на редовно сключен трудов договор за служителката е възникнало право да ползва отпуск за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст при изпълнение на условията по чл. 164 от КТ. По настоящето дело е установено, че осигурителят е уведомил СУСО и ТД на НАП за трудовия договор на датата на сключването му 04.12.2006 г. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от КТ с наименование "начало на изпълнението" на трудовия договор се отнася за случаите, когато работникът не е постъпил на работа без да е уговорил друго с работодателя. Реалното полагане на труд през един работен ден, предхождащ непосредствено началния ден на ползвания отпуск за отглеждане на малко дете, не е предвидено като предпоставка за изплащане на паричните обезщетения при наличие на осигурен риск по възникналото осигурително правоотношение. Към 04.12.2006 г. лицето Цветелина Руменова Цанева е имало качеството на "осигурено лице" по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и е изпълнявала материалноправните изисквания за отпускане на парично обезщетение по осигурителното правоотношение. На държавното обществено осигуряване не са причинени щети, произхождащи от неправилно извършени осигурителни разходи за парични обезщетения за отглеждане на малко дете. Оспорените актове за събиране на суми по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО са издадени в нарушение на материално- правните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на касационния ответник за присъждане на направените разноски за адвокат за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,