Решение № 7271 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2020 г.

Решение № 7271 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Вутова, чрез адв. Христова, против решение № 169 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 194/2019 г. на Административен съд Търговище. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Ответната страна – Директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпил е писмен отговор, в който се оспорва касационната жалба и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Вутова против Акт за установяване на публично държавно вземане № 25/06/1/0.0.0720/3/01/04/01 от 1.08.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново, с който й е отказано изплащането на финансова помощ общо в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договор № 25/06/1/0.0.0720 от 6.06.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., ведно с начислената лихва от датата на извършване на първото плащане по договора, на основание чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 година. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че оспореният АУПДВ е издаден компетентен орган, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. След подробен анализ на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20, както и § 1, т. 2 и т. 12 от ДР от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. съдът е счел, че актът е издаден в съответствие с материалния закон. Предвид дадените указания за тълкуване на релевантната правна уредба в решение по дело С-434/12 на СЕС - от една страна и установеното по делото - от друга, съдът е обосновал извод, че в рамките на административното производство е установена безспорно хипотезата на "изкуствено създадени условия за получаване на предимство". Основание за това дават следните обстоятелства: Проектът на Вутова е подготвен от друго лице, което очевидно е очертало целите и мерките на проекта, а не тя (по собственото обяснение на Вутова), оттам и съвпадението с мерките и целите по проекта на М. Янева; имотите, които са ползвани разделно с Янева са наети чрез общия им пълномощник Н. Петров, но разделянето е само чрез посочване на площта на частта от общия имот, която се ползва от Вутова, респ. Янева, но не и чрез индивидуализация на границите на така поделеното ползване - било по документи, било на терен; едновременните и еднакви действия по изпълнение на проектите на Вутова и Янева, като плащанията за посадъчния материал и за създаването на новите насаждения. Всички тези обстоятелства водят сочат, че е наличен не само обективният, но и субективният елемент на понятието "изкуствено създадени условия за получаване на предимство", тъй като те свидетелстват за умишлена координация между действията на Вутова, Янева, Н. и Д. Петрови. Наред с това съдът е приел за доказано и наличието на основания Н. Петров да се разглежда като втори ръководител по отношение на стопанството на Вутова, тъй като същият многократно е действал в качеството на пълномощник на Вутова по повод на организацията на стопанството и изпълнението на проекта, с който тя кандидатства за финансово подпомагане. Действията чрез пълномощник в селското стопанство в каквато насока са възраженията на Вутова са често срещана и легална практика, но в случая според съда са основание за постановяване на отказ за финансиране по конкретния проект на жалбоподателката. Така постановеното решение е неправилно. С разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. В изпълнение на това правомощие на ДФЗ и след надлежно оправомощаване от директора на ДФЗ, директорът на ОД на ДФЗ гр. Велико Търново е издал процесния АУПДВ след провеждане на административно производство и обосноваване на изводи за наличие на обстоятелства по чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Основателни са оплакванията в жалбата, че при издаване на АУПДВ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил възражението, че в уведомителното писмо от 21.02.2019 г. /л. 432 – 435 от адм. пр. / по чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на административното производство по издаване на АУПДВ са изложени доводи, че в хода на извършената административна проверка са констатирани нарушения на разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 7 и чл. 17, ал. 4 от Договор № 25/06/1/0.0.0720 от 6.06.2016 г., във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 7 и чл. 45, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., вр. § 1, т. 12 от ДР на Наредбата. Не е посочена хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 20 от Наредбата, приета за налична в издадения АУПДВ и на Вутова не е дадена възможност да представи доказателства, оборващи извода за наличие на втори ръководител на нейното стопанство, а именно Н. Петров. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 7 и т. 20 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора, когато е създал изкуствени условия с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство и с целите на подмярката и през периода на изпълнение на бизнес плана се установи, че стопанството на ползвателя има втори ръководител. Изводите за наличие на посочените основания за отказ на помощта и връщане на предоставената такава, административният орган е обосновал с наличието на еднакви факти и обстоятелства, посочени в бизнес плана и заявлението на С. Вутова и М. Янева – също бенефициент по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за развитие на млади земеделски стопани", сключила договор с № 25/06/1/0.0.0738 от 15.06.2016 г. Двете лица са сключили договори за аренда на земеделски имоти за засаждане на площи с малини с едно и също лице Н. Петров, който действа и като техен пълномощник. Посадъчният материал за малиновите насаждения е закупен от един и същ доставчик. Изложени са съмнения, че малиновите насаждения са направени от майката на М. Янева в предходен период. Установено е захранване на банковата сметка на Вутова от майката на Янева, както и че наетите в стопанството й работници в предходен период са работили в дружеството на Н. Петров – "Старт 2005" ЕООД. Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отказ за второ плащане регламентирано в чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., вр. § 1, т. 12 от ДР на Наредбата. Същите са необосновани, изведени са въз основа на съмнения, но не и на установени по делото факти. В тази връзка следва да се отбележи, че наличието на родствени връзки между някои от посочените кандидати, пълномощника, лицето, изготвило документите за кандидатстване, могат само да представляват индиция за наличието на умишлена координация между тези лица, с цел установяване на изкуствени условия за финансиране, но не представляват пълно доказване на това обстоятелство, каквото следва да бъде проведено от административния орган, с цел доказване на законосъобразността на издадения АУПДВ. Както изрично е посочено и в Становище изх. № 05-2-043/72 от 17.06.2019 г. на директора на Дирекция "Правна" на ДФЗ /л. 484 – 488 от адм. преписка/, в т. 39 от Решение от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03 СЕС приема, че за да се докаже наличието на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер, от една страна е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване. В коментираното, както в процесния АУПДВ, така и в обжалвания съдебен акт, Решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/12 се пояснява какво следва да извърши съдът при преценката си за наличие на обективния и субективния елемент за доказване на наличие на злоупотреба. Така във връзка с обективния елемент се сочи, че следва да бъдат разгледани обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, няма да може да бъде постигната. Относно субективния елемент трябва да бъдат разгледани обективните обстоятелства, които позволяват да се направи изводът, че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В § 46 от решението си СЕС посочва, че независимо че установените обстоятелства във връзка със съществуването на правна свързаност между кандидатите за помощ, дори функционална несамостоятелност на различните разглеждани инвестиционни проект, наистина са белези, въз основа на които може да се приеме, че необходимите условия за получаване на плащания са изкуствено създадени, това все пак не изключва необходимостта тази преценка да се извърши с оглед на всички обстоятелства в конкретния случай. Съдът следва да се увери, че от всички обективни елементи по делото се установява, че основната цел при избора на условията, свързани с разглежданите инвестиционни проекти, е плащането на помощите въз основа на схемата за подпомагане, без да е налице никаква друга причина, свързана с целите на посочената схема. Това не е сторено от първоинстанционния съд, който в конкретния случай само е преповторил установеното от административния орган и е възприел правните му изводи за законосъобразни, без да формулира самостоятелни мотиви. Административният орган и съдът, позовавайки се на горепосоченото Решение на СЕС обаче не са коментирали диспозитива в отговор на втория въпрос от преюдициалното запитване, който гласи, че член 4, § 8 от Регламент № 65/2011 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай. В този смисъл, нито административният орган, нито решаващият състав са изложили конкретни мотиви за преценката си, че горепосочените индиции за свързаност на проектите на С. Вутова и М. Янева, с проекти реализирани и от други лица от семейството на Янева – нейните баща, майка и брат, говорят единствено за изкуствено създадена конструкция за получаване на средствата по схемата за подпомагане, а не за семейна приемственост и нормално развитие на производството на отглежданите култури, които са характерни за региона. При кандидатстване за подпомагане по една и съща мярка, от хора, които са роднини или членове на едно семейство, или свързани по някакъв друг начин, не е необичайно и е житейски съвсем обосновано да бъдат изготвени сходни или еднакви проекти за кандидатстване, особено при използване на консултант. Житейски обосновано е и използването на един и същ доставчик на посадъчен материал. В същото време липсват доказателства и изобщо твърдения, че бенефициерът по мярката Св. Вутова е фиктивен такъв и не участва в управлението и развитието на стопанството със собствени сили и средства. Съобразно изложеното, касационната жалба се явява основателна, а решението - неправилно и следва да бъде отменено, включително и в частта относно присъдените в полза на ответника разноски. Вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният АУПДВ с връщане на преписката на директора на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Велико Търново за ново произнасяне по заявката за второ плащане, при съобразяване с мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,