Решение № 9978 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5667/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция Безопасност на храните-Бургас /ОДБХ-Бургас/, чрез процесуален представител, против решение 3508 от 14.04.2025г., постановено по адм. дело 1184/2024г. по описа на Административен съд - Бургас/АС-Бургас/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Парадайз Бийч ЕАД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение по жалба на Парадайз Бийч ЕАД е отменена Заповед Бс-6063 от 16.07.2024г. на директора на ОДБХ-Бургас, с която е наредено спиране на цялата дейност по дистрибуция с храни на обект-ресторант, с адрес: гр.Свети Влас, м-т Варницата, стопанисван от Парадайз Бийч ЕАД, считано от 16.07.2025г. В заповедта са визирани данни, свързани с незаконно строителство на посочения обект-ресторант с идентификатор 11538.13.949.1, предвид некоректност на представеното към Заявление за регистрация на обект с вх. Бс-РЗО-3864/03.07.2024г., Удостоверение за въвеждане в експлоатация 193/04.11.2022г. на Гл. архитект на община Несебър и издадената Заповед 1686/16.05.2024г. на Зам. кмет Правно обслужване и общинска собственост на Община Несебър за премахването на обекта. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и с неговата цел. Съдът е счел, че липсва описаното в заповедта на директора на ОДБХ доказателство за незаконен строеж, и липсва законово основание да се изисква ново удостоверение за въвеждане в експлоатация за процесния обект, който вече е въведен в експлоатация с удостоверение 193 от 04.11.2022г., като посочените в оспорената заповед правни основания за издаване заповед за спиране цялата дейност на обекта нямат опора в установените по преписката факти. При изцяло кредитирано заключение на ВЛ Бончева по назначената по делото СТЕ, включително приетата по делото като доказателство справка на гл. архитект, съдът е приел, че обективно ново удостоверение за въвеждане в експлоатация няма отношение към дейността на ресторанта и няма основание да бъде изисквано издаването на такова като условие за отмяна на наложената мярка, дори в действащата нормативна уредба да има правна възможност за изпълнение на дадените от ответника указания. В обобщение АС-Бургас е приел, че оспореният акт е издаден при неизясняване на относимите към произнасянето на ответника факти, в нарушение на чл.35 АПК, без установено фактическо основание за спиране на тази дейност, обосноваващо наличието на материалноправни предпоставки, в нарушение целта на закона, а постановената мярка е несъразмерна, противно на изискването на чл.6 АПК. Решението е неправилно. Заповед БС-6063 от 16.07.2024г.на директора на ОДБХ-Бургас е издадена на основание чл.24, ал.2, т.1 от ЗУАВ. Посочената разпоредба предвижда, че ръководителите на съответните ведомства по чл.7, ал.1, в рамките на тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред; Касае се за мярка по см. на чл.138 §2 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) 999/2001, (EО) 396/2005, (EО) 1069/2009, (EО) 1107/2009, (EС) 1151/2012, (ЕС) 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) 1/2005 и (EО) 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) 854/2004 и (EО) 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол, Регламента). От доказателствата по делото е видно, че в настоящия казус към датата на издаване на оспорения акт-16.07.2024г., са налице данни за липса на една от предпоставките за извършване на дейност по дистрибуция и преработване на храни от оператора- неговата регистрация по см. на чл.23, ал.1 от Закона за храните( ЗХ), изразяващи се в това, че представените от оператора документи в производството по чл.26 и сл. ЗХ, инициирано със заявление за регистрация на обект вх.Бс-РЗО-3864/03.07.2024г., а именно удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177, ал.3 от Закона за устройство на територията, изискуемо съгласно чл.26, ал.1, т.2 ЗХ, не отразява верни обстоятелства за обекта относими към датата на писмо вх.Бс-6043/15.07.2024г.-относно сигнал за незаконно строителство и нарушаване на санитарно-хигиенни параметри на заведение за обществено хранене с идентификатор 11538.13.949.1 (част от административната преписка по издаване на оспорената заповед), като и е издадена Заповед 1686/16.05.2024г. на Зам. кмет Правно обслужване и общинска собственост на Община Несебър за премахването на част от строежа. Установява се наличие на спор относно законността на обекта като цяло, а това е относимо пряко към законосъобразността на регистрацията на същия по чл.23, ал.1 ЗХ. От компетентния орган са предприети действия с цел установяване произходът и степента на несъответствието и установяване отговорността на оператора (чл.38, §1, б.а от Регламента), при което спрямо дружеството на основание чл.138, §2 от Регламент ЕС 2017/625 е предприето прилагане на подходяща мярка за гарантиране на спазването на правилата, посочени в член 1, параграф 2 от Регламента(чл.1, §2, б.а от Регламента). Подходящите мерки не са изброени изчерпателно (арг. от чл.138, §2 от Регламента ), поради което спиране дейността по дистрибуция с храни в обекта е подходяща мярка по см. на чл.138, §2 от Регламента, предвид дейността, извършвана в него с оглед превенция спрямо здравето на физическите лица, ползващи обекта, която мярка е съответна на разрешението, възприето от законодателя в чл.24, ал.2 вр.- ал.1 ЗХ, защото както се посочи по-горе, данните в административното производство касаят законосъобразността на регистрацията на процесния обект. По аргумент от чл.137 §2 вр.- чл.138, §1 и §2 от Регламента, с оглед превантивната цел на процесната мярка в тези случаи е достатъчно наличие на косвени доказателства пред АО, които са индикация за несъответствие, допускащо възможно неспазване направилата, посочени в член 1, параграф 2 от Регламента, а не приключили с влязъл в сила акт други административни или съдебни производства, свързани с установяване на факти, релевантни за несъответствието, както неправилно е приел първоинстанционния съд. Независимо от горното, на настоящият състав е служебно известно, че Директора на ОДБХ-Бургас е издал Заповед Бс6553/01.08.2024г., с която на основание чл.138, §3, б.й от Регламента е заличен от регистъра по чл.24, ал.1 от ЗХ процесния обект- ресторант с рег.022601541, с адрес гр.Свети Влас, местност Варницата 8, община Несебър, като от същата дата е обезсилено Удостоверение за регистрация 1714/10.07.2024г. Заповедта е обжалвана по реда на чл.27, ал.2 ЗХ, като в двуинстанционно съдебно производство с влязло в сила Решение 3961/14.04.2025г. ВАС-пето отделение по адм.д.1508/2025г. е отменена Решение 9238/18.11.2024г. на АС-Бургас, постановено по адм.д.1404/2024г., като вместо него е постановено отхвърляне жалбата на Парадайз Бийч ЕАД против Заповед Бс6553/01.08.2024г. за заличаване регистрацията на обект, издадена от Директора на ОДБХ-Бургас. При тези данни предвид разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК вр. чл.24, ал.2, т.1, предл. второ ЗХ -наличие на новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за преценката за законосъобразност на оспорената пред административния съд заповед (нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на акта, но преди приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство), а именно влязла в сила Заповед Бс6553/01.08.2024г., имаща за резултат недопустимост на извършване на дейност по дистрибуция с храни на обект-ресторант, с адрес: гр.Свети Влас, м-т Варницата, стопанисван от Парадайз Бийч ЕАД, се обуславя законосъобразност на Заповед БС-6063 от 16.07.2024г. на директора на ОДБХ-Бургас. Налага се извод, че противно на възприетото от първостепенния съд относимите факти и обстоятелства от значение за случая са изяснени в хода на административното производство, а оспорената пред АС-Бургас заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на ОДБХ следва бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200лв. и платена държавна такса за образуване на касационно производство в размер на 70лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,